"Каквито и съображения да има Москва, те не могат да се случват за сметката на суверенното право и свободен избор на всяка държава да формира собствената си политика, включително да развива отбранителните си способности".
Това каза докторът по политически науки Мартин Табаков в интервю за ФАКТИ. Повод за думите му беше искането на Русия НАТО да не приема нови членове.
Разговаряхме с д-р Табаков в контекста на провелата се вчера среща между НАТО и представители на Руската федерация.
Според него руската страна е извлякла повече позитиви от проведените разговори, а опасността за сигурността в Европа далеч не е преминала.
Защо - четете в следващите редове:
- Д-р Табаков, каква е равносметката от срещата НАТО - Русия за Вас?
- Всъщност, когато стана ясно, че американци и руснаци ще се виждат в рамките на седмица на три последователни форума - двустранно в Диалога за стратегическа стабилност, на Съвета НАТО – Русия и в рамките на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, основните ми опасения бяха свързани с това, че още на първата среща между Вашингтон и Москва ще бъдат зададени и разисквани основните параметри на напрежението между Запада и Русия. А то се случва най-вече на европейски терен и предвид това би било логично да изискваме като европейци държавите на Стария континент да участват по-активно спрямо нещо, което пряко ни касае.
Някак си не мога да приема за честно спрямо ЕС и европейската квота на Алианса, когато виждам как Съветът Нато – Русия всъщност се превръща в “after party”-то на самото парти, което са двустранните формати между САЩ и Русия. Ако ставаше дума за границата между Руската федерация и Аляска, които стоят на около 88 километра една от друга, разбирам, но не и когато под въпрос е Украйна.
- Ще има ли деескалация на напрежението - оттегляне от украинската граница на руските части?
- Това е проблемът: между САЩ и Русия няма консенсус спрямо две основни точки. Едната е какво трябва да представлява тази деескалация. Другата е кой трябва да направи първата крачка в процеса на деескалация.
Така например под деескалация американците разбират спирането на струпването на руски войски и осъществяването на демонстративни бойни учения до украинската граница. Руснаците пък, поне официално, смятат, че напрежението с Украйна ще деескалира автоматично, когато Киев започне да спазва Минските споразумения.
Това означава, че ескалацията, когато се появи, има логичен корен.
- Има ли право Москва да изисква от Алианса да не приема повече членове и да изтегли частите си от Източна Европа?
- Каквито и съображения да има Москва, те не могат да се случват за сметката на суверенното право и свободен избор на всяка държава да формира собствената си политика, включително да развива отбранителните си способности.
Както Москва иска НАТО да не се разширява на изток, така Грузия и Украйна искат да станат членки на Алианса. Един от основните признаци на международното право е, че то не прави разлика между големия и малкия, силния и слабия, следователно, интересите на Русия не могат да бъдат за сметка на интересите на съседните ѝ държави. Особено когато тези народи имат тежко историческо минало с Руската империя и СССР.
Защо, например, балтийските страни да премахнат международните си контингенти от НАТО, когато те са по-скоро символични и с отбранителен, а не с настъпателен характер? Не НАТО - в случая Полша и Литва, могат да затворят коридора Сувалки, а Русия, “отрязвайки” сухопътно и логистично Литва, Латвия и Естония.
- Русия изпрати на разговори със Столтенберг двама заместник-министри. Какво значи на езика на дипломацията липсата на Путин, макар биографията на Грушко, свързана с НАТО?
- Тук не трябва да търсим под вола теле. По принцип Владимир Путин предпочита да се вижда с държавни глави, какъвто е самият той. Освен това, неговите международни ангажименти бяха силно редуцирани покрай пандемията от COVID-19. А освен Грушко, Александър Фомин също е посочен от Москва като човекът, който ще лидира тези разговори на Съвета НАТО – Русия. Така както американците изпратиха като водещ на делегацията им Уенди Шърман, заместник-държавен секретар, на двустранната им среща с руската страна преди няколко дни.
Не е проблемът в състава и нивото на съответните делегации. Проблемът бе другаде: в това, че непосредствено преди да започне този цикъл от срещи между дипломатите на САЩ и Русия, и от двете страни си позволиха такъв тип коментари, които имат малко общо със самата дипломация.
- Положителен знак ли е, че все пак разговори се водят и то не кратки, както Русия намекваше иронично преди провеждането им?
- Смисъл от разговорите има, когато те водят до резултати. Просто провеждане на разговори – било те дълги или къси – може да обслужва нечия пропаганда, но не много повече от това.
- Коя от страните в разговора успя да извлече повече ползи от него?
- Руската федерация. Същата, през декември месец миналата година, предложи редица мерки за намаляването и контролирането на рисковия потенциал в контактните точки между нея и НАТО на територията на Европа. Някои от тях вече споменахме: спиране на процеса на разширяване на НАТО и редуциране на бойните способности на Алианса според границите от 1997 година.
Разбира се, подобни мерки нямаше как да бъдат приети от САЩ и НАТО. Не мисля, че и самите руснаци са очаквали тези им предложения да срещнат разбиране на Запад. Но вдигайки толкова високо летвата, те като че ли просто искаха да постигнат по-реалистични отстъпки.
И тези отстъпки вече започваме да чуваме, макар и изказани с половин уста от американската страна. От Диалога за стратегическа стабилност произлезе готовността на Вашингтон да преговаря за дислоцирането на някои свои ракетни системи, разположени на територията на Европа; плюс възможното лимитиране на обсега и размера на военните обучения на НАТО, ако това направят и руснаците с техните такива. От срещата на Съвета НАТО-Русия пък разбрахме, че Алиансът предлага възобновяване на разговора за ядрените ракети със среден обсег - какъвто договор между двете страни имаше сключен, но той бе напуснат от Вашингтон по времето на Доналд Тръмп, в контекста изобщо на контрола върху въоръженията.
Опасността за сигурността в Европа премина ли на пръв поглед?
- Не. Основно поради два паралелни процеса, развиващи се през последните години, които се допълват един друг. Това е покачването на рисковия коефициент на руската външна политика и отслабващия възпиращ ресурс на САЩ. Но към тях може да добавим и трети феномен: липсата на политическо лидерство в самата Европа, което лидерство да даде визия за развитието на ЕС и за достойното сътрудничество със САЩ в рамките на НАТО.
Събрани заедно, всички тези компоненти обещават формула за още неприятности.