Доцент Сарийски, какви са директните и индиректни заплахи за България от новата икономическа ситуация, която наблюдаваме след началото на войната в Украйна?
Рисковете са много. Ескалирането на конфликта и налагането на нови пакети от санкции ще доведе като минимум до намаляване на доставките на суровини, до ръст на цените на горивата, а оттам и до спиране на повечето базови производства, като например на изкуствени торове, строителни материали, полуфабрикати и пр. Ефектът от това постепенно ще се пренесе върху всички следващи сегменти по веригата на създаване на добавена стойност или с други думи производството ще се ограничи до степен на дефицит.
Както знаете, в условията на пазарна икономика понятието за дефицит има по-особено значение и ограничаването на производството няма да доведе толкова до опразване на витрините (макар че за някои категории продукти ще има и такива), колкото до по-трудно поносими цени, поне за голяма част от населението. Търсенето и предлагането ще се срещнат в една нова точка, при значително по-висока цена, или с други думи ще можем да наблюдаваме непосредствения ефект от конфликта в Украйна върху етикетите в магазина. Както знаете, март беше тринадесетият пореден месец, за който НСИ отчете ускоряване на темпа на потребителските цени, като по официални данни той достигна 12.4% спрямо същия месец на предходната година и това е само началото на ценовия шок. Лесно можете да добиете представа за инфлационния потенциал, който беше натрупан още преди началото на конфликта, ако погледнете котировките на суровините, или пък индексите на цените на производител в преработващата промишленост (17.9% на годишна база за м. Февруари). Тези проценти ще се пренасят постепенно в потребителската кошница, тъй като няма вариант, при който търговците ще купуват от производителя, стока която е с над 1/6 по-скъпа отколкото през миналата година, а ще я продават с по-малко оскъпяване.
Трябва да се отбележи, че това напрежение тепърва ще нараства, тъй като санкциите все още не са засегнали търговията с горива. Ограничението върху вноса на въглища ще влезе в сила едва през август, а тепърва очакваме налагането на забрана и върху търговията с руски нефт и газ (от които България е в почти пълна зависимост).
В момента никой не се наема да прогнозира какъв ще бъде изходът от този конфликт и съответно – докъде ще стигне увеличението на цените, като не е изключено да достигнем до точката на т. нар. „фазов преход“, или с други думи - до ново състояние на системата. Ако понижите температурата на чаша с вода, може да получите или чаша студена вода, или пък чаша с лед. Зависи от първоначалната температура и от степента на охлаждане. Проблемът с европейските икономики е, че още преди началото на конфликта повечето бяха съвсем близо до точката на замръзване.
Но за съжаление, при този бърз на темп на инфлация няма механизъм, по който да спрем спекулативното увеличаване на цените…
Не бих казал, че можем да определим сегашното поведение на стопанските агенти като спекула. При интензивно нарастващи цени в складовете на едро, каквито наблюдаваме в момента, търговецът не може да знае дали приходите от продажби ще му бъдат достатъчни за да може да зареди същото количество стоки и да покрие разходите за издръжка на основната си дейност. Тази несигурност съвсем естествено мотивира търговците да се опитат да изпреварят темпа на цените на едро, т. е. да сменят по-често етикетите в магазина. В момента виждаме именно наченките на подобно поведение и през следващите месеци ще станем свидетели на още по-интензивно нарастване на цените. Това е и един от основните проблеми при високата инфлация. Че когато се създаде едно общо усещане за несигурност, инфлацията започва да се самоиндуцира.
Частникът ще се възползва ли от тази ситуация?
Частникът има две основни задачи. Да формира печалба и по възможност да не фалира. При липса на централно планиране той няма гаранции нито за сигурността на доставките, нито за тяхната реализация. Бидейки подвластен изцяло на капризите на свободния пазар обикновеният търговец не може да прави друго освен да се пази от „невидимата ръка“ чрез някакви ценови маневри и да се надява че ще доживее до следващото успокояване на цените. Оцеляването е и задачата на обикновения потребител в подобни ситуации, а задачата на статистиката е да го убеждава че живее по-добре. Лесно можете да разберете как например НСИ се справя с тази задача, ако опитате да засечете някои от публикуваните на сайта им показатели. Според предварителните данни за 2021 г. например разходите за труд (заплати и осигуровки) нарастват с 9.5%, а хармонизираният индекс на цените - едва с 2.8%. Това би трябвало да означава че българинът се радва на по-високи реални доходи, но засечката с някои от другите им показатели показва че това не е точно така. Така например според допитването, проведено от НСИ в края на миналата година (по проекта „доходи и условия на живот“) онези, които успяват да свързват двата края, са малко над шест процента (6%) от всички анкетирани, т. е. едва един от всеки шестнадесет пълнолетни български граждани. Според същата анкета повече от половината домакинства са ограничили разходите за храна, а всяко шесто е изтеглило част от спестяванията си, за да се справи с по-високите цени. Това прилича на всичко друго, но не и на население с по-големи реални доходи. Подобен дисонанс може да се наблюдава и при сравнението на останалите показатели, или с други думи – българските граждани и официалната статистика живеят в два различни свята, които се отдалечават все повече.
Далеч ли сме от ситуацията, в която да има механизъм за спиране на покачване на цените от частника?
Разбира се. При положение че доставките идват на все по-висока цена, обикновеният частник няма друг избор освен да добавя нули върху етикетите. Що се отнася до останалите (които качват цените просто защото могат) мисля, че възможностите на администрацията да им противодейства са доста ограничени. Дългите години, в които България се налагаше едно изкривено понятие за пазарна икономика доведоха до там, че в момента не разполагаме с почти никакви работещи регулаторни механизми. На практика държавата се оттегли от изпълнението на една от своите базови функции, а именно създаването на условия за справедлив пазар. Така се достигна до сегашната ситуация, при която в много сектори възникнаха стопански мега-субекти, притежаващи потенциала да въздействат върху цените и да реализират свръх-печалби на сметка на българските потребители. Концентрацията на контрола на данъчни складове за търговия с горива е само един от многото примери в тази посока. За проблемите в този сектор се говори повече от десет години, но малкото смислени инициативи за преодоляването му (като например създаването на държавна петролна компания, която би могла да ограничи концентрацията) бяха ликвидирани още в зародиш.
Ситуацията около Русия и Украйна може ли да забави влизането ни в еврозоната?
Още преди конфликта у нас вече се наблюдаваше бързо покачване на на цените и може да се очаква че оттук насетне този процес ще се ускорява. Това със сигурност ще създаде проблем, тъй като бидейки на ниските етапи на добавена стойност, България не разполага с никакви буфери, с които да тушира например рязкото поскъпване на горивата. Това ще попречи на покриването на т. нар. инфлационен критерий и ако той не бъде суспендиран България не може да бъде приета, освен в нарушение на установените правила. Не бих изключил подобен сценарий, но мисля че е по-вероятно да видим известно забавяне на процеса по приемане на България в Еврозоната. Това, от своя страна, ще даде възможност да се подложи на една по-трезва преценка въпросът доколко е уместно това бързане за Еврозоната изобщо. Страна, чиито стандарт (измерен чрез БВП на човек по СПС) е едва 55% от средния за ЕС по никакъв начин не може да получи облаги от подобно членство, дори напротив. Ефектът ще бъде същият, като да регистрирате един състезател в по-горна категория, при положение че е почти с двукратно по-малко тегло от останалите.
Добре е да се отбележи, че ако изключим балтийските републики (които по много причини не могат да се вземат за показателни) страните извън Еврозоната по правило догонват Европа по-бързо, особено ако не са закотвени към единната валута. Така например Румъния, която преди влизането в ЕС имаше съпоставим с нашия стандарт, сега достига 75% от средния за ЕС и няма намерение да влиза във валутния съюз докато не се изравни с него изцяло. В противен случай рискува да последва примера на Словакия, която се присъедини към еврозоната при 73% и след частично догонване през първите 5-6 години от членството си, сега е вече по-зле, като през 2021 г. нейният стандарт спада до 68%. Друг интересен пример е Гърция, която се присъедини с по-благоприятни дори от словашките показатели, а в момента достига едва 65% от средното за ЕС.
Мисля, че отлагането на членството поне до момента, в който България не се изравни с европейски стандарт е най-разумното решение. Това в никакъв случай не противоречи на договора за присъединяване към Европейския съюз, доколкото страната ни е поела ангажимент за въвеждане на единната европейска валута, без обаче да определя краен срок за това. Повече от задължително е, да се проведе един референдум по тази тема (дали българските граждани държат на приемането на еврото в сега определения неразумен срок, или предпочитат това да се случи след изравняването с европейския стандарт). Такъв референдум е задължителен и не толкова за да разберем какво искат българите, тъй като социологическите проучвания показват достатъчно ясно какви са техните нагласи. Референдумът е необходим по-скоро като израз на политическа зрялост, тъй като е абсурдно след повече от три десетилетия строеж на демокрация и плурализъм, важните решения пак да се вземат от един тесен кръжец „отговорни другари“.
Възможно ли е да се получи един низ от причини за ръст на цените. Първо коронавирусът, после ситуацията в Украйна и на трето място обръщането на цените от левове в евро.
Тези шокове са само едно допълнение към тежките последствия от кризата през 2007-2008 г. За петнадесет години ЕЦБ не успя да измисли нищо друго, освен печатането на пари и така доведе европейските икономики почти до точката на замръзване. Точка, в която както големите концерни, така и повечето правителства нямат никакъв полезен ход, освен да финансират старите дългове като теглят нови - още по-големи заеми. Тази вратичка обаче ще бъде затворена, когато лихвите започнат да се покачват, а те със сигурност ще се покачат на фона на ускоряващата се инфлация, която идва в резултат на т. нар. „постпандемично възстановяване“, но и основно като резултат от конфликта в Украйна.
Що се отнася до обръщането на цените от левове в евро бих казал, че все още не можем да сме сигурни за курса по който ще бъде направено, тъй като може да се появи натиск в различни посоки. От една страна, ако левът бъде конвертиран при по-висок от сегашния курс, ще се предизвика т. нар. „мека девалвация“, т. е. част от инфлационния ефект на самото присъединяване ще се изтегли към неговия начален етап и това донякъде ще изглади динамиката на цените. Не можем да изключим и обратния сценарий, при който превалутирането ще се извърши при по-висок курс, тъй като от това зависи каква част от активите на управление „Емисионно“ ще преминат на разпореждане в ЕЦБ. Към края на март съотношението между парите в обращение и активите на „Емисионно“ управление е около 1.34, което означава че ако превалутирането се извърши днес по фиксирания в ЗБНБ курс, ще трябва да предоставим на ЕЦБ едва ¾ (или 48 млрд. лв.) от общите активи, с които обезпечаваме паричното обращение в страната. Колкото е по-висок курса, при който ще се извърши превалутирането, толкова по-голяма сума ще трябва да се преведе (и толкова по-малък ще бъде излишъка, който ще бъде оставен в БНБ) и поради тази причина е напълно възможно да бъдат предприети опити за преразглеждане на курса във възходяща посока.
Сценарий, който също не може да бъде изключен е този, при който постепенно доближаваме нормата на покритие до 100%. Така от една страна ще отпадне мотива, произтичащ от свръх-обезпечениетокоето предизвиква апетитите на участниците в този процес, а от друга страна ще се получи ефект, подобен на меката девалвация и така ще се изтегли част от инфлационния шок далеч преди датата на присъединяване. При положение че покритието на валутния борд устойчиво намалява, може да се каже че в известен смисъл обръщането на цените от левове в евро протича в момента.
Нещо положително за България?
Положителното за България е, че има свободни избори. Ако не друго, поне при следващото гласуване българите (за пореден път) ще имат възможността да излъчат един по-представителен политически елит. Елит, който да бъде по-загрижен за България и за интересите на нацията, отколкото за интересите на ЕС и НАТО.