Сарийски: За да управлявате българския избирател не ви трябва нищо повече от един обикновен телевизор

За пръв път от 1989 г. България влиза в поредица от избори. Политическият ефект всички го виждаме. Как обаче това ще се отрази на икономиката и в частност на чуждестранните инвеститори? От чисто икономическа гл. т. факторът липса на работна ръка е далеч по-определящ и важен за чуждестранните инвеститори, отколкото политическия. Защо? Отговор на този въпрос дава в интервю за ФАКТИ доц. д-р Григор Сарийски от Института за икономически изследвания към Българската академия на науките.

Господин Сарийски, последните месеци наблюдаваме една миграция на чуждестранни предприемачи към Румъния и Сърбия, независимо, че последната не е в Европейския съюз. Поредицата от избори са само причината за това?

Анализите на Световния икономически форум показват, че един от показателите, по които България постоянно се „влачи“ на опашката е способността на страната да привлича и задържа квалифицирани кадри. Страната ни заема едно от последните места сред 147-те държави включени в световната Класация за конкурентоспособност. Сърбия е доста по-напред и всеки бизнес, който иска да инвестира в реално производство съвсем естествено ще я предпочете като дестинация.

Лошата демография води и до втория проблем отблъскващ инвеститорите, а именно ограничения вътрешен пазар. Всеки предприемач иска да продава поне част от стоките които произвежда по възможност още на изхода на предприятието. Въпросът е, че трудно можете да продадете нещо в страна с все по-болно и застаряващо население. Дядото няма да си купи нова кола или телевизор. На едно застаряващо население може да продавате …

… Лекарства и хранителни добавки…

Точно така. В България тези стоки вървят най-добре. Както и бастуните, предполагам. В този смисъл основното, за което трябва да се бори една икономика е демографията, а за съжаление правителствата на прехода са изключително скарани с демографската политика.

Можете да се убедите в това, ако проследите изменението на коефициента на възрастова зависимост, или пък на т. нар. демографско заместване. Последният индикатор показва колко души заместват един, който излиза от пазара на труда. През 2004 г. например коефициентът е над 1.2, т.е. всеки излизащ от пазара на труда беше изцяло компенсиран (дори с малък излишък) от тези, които влизат на този пазар. За последните 15 години показателят се влошава почти двукратно, достигайки 0.65, което означава че на всеки трима излизащи влизат едва двама. Трудно ще привлечете сериозен инвеститор в страна с намаляваща работна ръка.

Коя европейска държава може да посочите като пример за водене на добра демографска политика?

Унгария, макар да е критикувана за това. В тази страна от години се води целенасочена политика за ограничаване на външната миграция и за стимулиране на раждаемостта сред коренното население. Първите резултати са вече налице и съвсем скоро ще видим как те преодоляват демографския си спад, при това изцяло за сметка на естествения прираст. Още по време на втория си мандат, Виктор Орбан ясно определи акцента на демографската си политика. В едно свое изказване пред парламента той заяви: „За мен демографията не е въпрос на числа, а въпрос на унгарци. Искам да знам колко унгарци ще се родят и израснат тук“.

Но и ще се води политика да останат да работят…

Много правилно казахте. Това е вторият голям проблем – колко ще останат. Рядко си даваме сметка че страните, които днес вземаме за еталон, като например Франция, Великобритания и изобщо всички могъщи европейски икономики в недалечното си миналото са провеждали строга миграционна политика, насочена изцяло в подкрепа на местното производство. В края на XVII в. във Франция например на квалифицираните манифактуристи е забранено да напускат страната, при това – под страх от смъртно наказание. Подобна е и политиката на Великобритания от онова време, като и двете страни насърчават привличането на „кадри“ от чужбина.

Примерите са много и далеч не се изчерпват само с тези – на стария континент. На практика всяка икономика, която сега произвежда стоки с висока добавена стойност е постигнала това благодарение на защитата на местното производство под най-различни форми. Сега тези страни се намират на високите нива в глобалните вериги на добавена стойност, могат да предложат по-добри заплати от останалите и съответно - да привличат квалифицирана работна ръка от цял свят, включително и от България.

Как ще коментирате процесите, които се случват в момента у нас?

Те ни обезкървяват. Една от програмите с най-голямо увеличение на финансирането в последния програмен период е „Еразъм+“, чийто основен ефект е засилването на склонността към миграция. Анализ на резултатите от „Еразъм“ отпреди 3-4 г. показа, че след преминаване през тази програма участниците в нея са много по-склонни да мигрират в чужбина. С други думи наред с останалите фактори, влошаването на демографската картина в България се стимулира и по линия на европейския бюджет. Не е лесно да осъзнаете мащаба на тези проблеми. Те са като хроничните заболявания и трудно бихте доловили промяна в рамките на няколко месеца, но ако наблюдавате процеса с години, ще можете да усетите устойчивата деградация и безнадеждността на цялата ситуация.

Друг фактор, който отблъсква инвеститорите е слабата предсказуемост на средата. Преди да се насочи към една страна, всеки голям бизнес търси възможност за постигане на някакъв привилегирован статут – търси гаранции, преференции (в т. ч. данъчни) и т. н. При положение че имате правителство с неясен състав и неизвестен хоризонт, е напълно естествено да се въздържите да инвестирате. Предсказуемостта и сигурността са ключови предпоставки за всяко сериозно начинание, а у нас човек не може да бъде сигурен дори в правото на собственост. В последната класация на Световния икономически форум по този показател България заема непривлекателното 105 място от общо 147 държави. Трудно ще се решите да направите вложение, ако не знаете колко време ще задържите правата върху новата си придобивка.

Според мен, сериозните инвеститори ще изчакат докато се състави правителство с ясно очертана политическа линия, което няма да е лесно. Виждаме че почти всички предизборни платформи страдат от тежък дефицит на ясни послания, ако не броим „изчегъртването“ на ГЕРБ и (поредната) смяна на сегашния модел на управление. Какви са целите на уж новите партии, освен „долу корупцията“ ? Не виждаме ясна позиция по отношение на наслоявани с години пороци, като например застаряването на населението, лошото образование, обидно ниските пенсии и т. н. Политическата платформа не е рекламна брошура и освен добри пожелания, тя трябва да съдържа конкретни стъпки за решаване на тези проблеми. Как ще се задържат младите хора в страната ? Как ще се повишат пенсиите и ще се решат затлачваните с десетилетия проблеми в здравеопазването и образованието и най-вече – за чия сметка ?

Смятам, че фундаменталният проблем на здравеопазването и образованието е поставянето им на пазарна основа. Основният приоритет на едно търговско дружество е печалбата. Не образованието и не здравето на хората. В началото на прословутите пазарни реформи българите постоянно бяха облъчвани с послания за това, как конкуренцията между лечебните заведения и частните училища ще ги мотивират да предлагат все по-качествени услуги на все по-ниска цена. Разбира се, това не се случи. Човешкото здраве не е плод и зеленчук и няма как да го пресметнете в левове за килограм, нито пък можете да правите сравнение между количествата, които се предлагат на различни сергии и да изберете по-доброто. Да не говорим че в много населени места сергията е една, или дори нито една. Така достигнахме до сегашната ситуация, с лошо, скъпо и трудно достъпно здравеопазване и разбира се – до поредната порция от идеи за „реформи“. А кой ще понесе отговорността за провала на предишните ?

Аналогична е и ситуацията с образованието. Реформаторските усилия в тази сфера ни докараха до дъното на Европа. През 2020 г. България е страната с най-голям дял на учениците, които не покриват базисните компетентности по четене, математика и природни науки, като за последните 5 г. този дял нараства с над 1/8 (от 40% през 2015 г. до 46% през 2020 г.). Управляващите си дават вид, че опитват да разрешат този проблем, но предлагат само по-голяма дигитализация и нови похвати, в които се губи най-важното – мотивацията на младия човек да мисли. Няма особено значение дали ще карате децата да зубрят един текст от страниците на книга, или от екрана на компютъра. Ако не развивате способността им да обработват получената информация и да дори да създават нова, цялото занимание е абсолютно безпредметно.

Ако сравните проблемите, които вълнуват младите хора пред 70-те години на миналия век и днес, ще получите представа за огромната пропаст между двете образователни системи и продуктите на тези системи. С всичките си недостатъци (и дефицит на компютри) онази система учеше децата да мислят и произвеждаше бунтари, докато сегашната произвежда единствено конформисти. Бих предложил на всеки, който се съмнява в подобна констатация да направи сравнение между броя на хората, които излязоха на площадите през 1989 г. и бройката на сегашните протести.

Със съжаление трябва да отбележа, че всички правителства на „демократичния преход“ без изключение стимулират конформизма под една или друга форма. Само като пример може да се посочи последния кабинет на Бойко Борисов, в чиито приоритети изведнъж попаднаха заплатите на учителите. Дали е случайно, че това се случва в годините, в които популярността на партията му започна да намалява, или просто някой си е дал сметка, че преподавателите формират съзнанието и нагласите на утрешните гласоподаватели и че за добрите резултати на утрешните избори трябва само да купи благоразположението на днешните учители?

Разбира се, медиите също играят своята роля. Можете да се убедите в това, ако сравните структурата на гласувалите през април и през юли. Между двете дати настъпиха множество събития, които би трябвало да окажат влияние върху нагласите в едно политически активно и осъзнато общество, но у нас те останаха почти без последствия. Нито изнесените данни за злоупотребите на ГЕРБ, нито резкият завой на ИТН към евроатлантизма можаха да отчуждят техните симпатизанти. Постоянното присъствие на екрана очевидно има неизличимо хипнотично въздействие върху широките маси, или с други думи в България можете управлявате съвсем спокойно с помощта на обикновен телевизор.

Какви са възможностите на избирателят да мисли?

Това е интересен въпрос. Предлагам на читателите да направят един простичък експеримент и да попитат хората от близкото си обкръжение дали са чели платформата на партията, за която са гласували. Нямам предвид преразкази от форумите и предизборни надпявания, а оригиналните програми във вида, в който са публикувани на сайтовете на партийните централи. Мога да ви уверя, че в 9 от 10 случая отговорът ще бъде отрицателен и това до голяма степен дава представа за нивото на местната политическа култура.

Хората рядко си дават сметка че в повечето случаи гласуват просто за лица, а не за идеи и този проблем не е присъщ само за нашия затънтен край. През 2008 г. например списание „Science“ публикува резултатите от експеримент с 680 швейцарски деца, на които показват колажи с кораб и лица с въпроса кой от хората на снимката трябва да бъде капитан на кораба. Децата не знаят, че лицата не са подбрани случайно, а са претенденти в последния кръг на президентските избори във Франция. Оказва се че 71% от децата са посочили победителя в изборите, което води до някои неприятни изводи относно модерната политическа култура. По всичко изглежда, че за да спечелите избори в XXI век платформата няма никакво значение. Трябва ви само фотогенично лице и достатъчно рекламно време.

Бел.ред.
И двете партии, ИТН и ГЕРБ, обещаха на избирателите си мажоритарен вот и получиха общо 128 депутата. Сега ще изпълнят ли обещанието си? Линк към резултатите