Автор на статията: Бирсен Филип,
Mises Institute
Пандемията от Covid-19 показа безпрецедентно сливане на интересите на големите мощни корпорации със силата на правителствата. Демократично избраните политици в редица държави не успяха да представляват интересите на собствените си граждани и да поддържат собствените си конституции и харти за човешки и граждански права. По-конкретно, те подкрепиха lockdown мерките, мандатите за ваксини, потискането на различни възможности за ранно лечение на симптомите, цензурата на несъгласните възгледи, пропагандата, намесата в личното пространство на хората и блокирането на различни форми на свобода. Всички тези политики и мерки бяха централно разработени от така наречените “социални инженери” на пандемията.
Глобалистите, които са обсебени от обществения контрол, решиха да се възползват от пандемията, за да увеличат авторитарната си власт. Сред тях изтъкнаха личности като Клаус Шуаб, основател и изпълнителен председател на Световния икономически форум (WEF). През юни 2020 г. той заяви, че „пандемията представлява рядък, но тесен прозорец от възможности за размисъл, преосмисляне и рестартиране на нашия свят“. Според него „всяка страна, от Съединените щати до Китай, трябва да вземе участие, и всяка индустрия, от петролната индустрия и до технологиите, трябва да бъде трансформирана“.
Не е тайна, че WEF се фокусира върху ускоряването на прилагането на централно планиране за цялото глобално население от първите дни на пандемията. Този план за установяване на нов световен ред, известен като The Great Reset, “Голямото възстановяване” или “Големият рестарт”, беше ключова тема на неотдавнашната годишна среща на WEF, която се проведе през 22-26 май в Давос, Швейцария.
Драстичните промени в световния ред като “Голямото рестартиране” не се случват спонтанно; по-скоро те са проектирани от политици с висок ранг, управляващи, както и влиятелни милиардери, знаменитости, пристрастни учени, богати филантропи и бюрократи на международни организации и институции. Този тип хора подкрепят социалното инженерство, защото това ще им позволи да придобият контрол върху световното богатство и природните ресурси, засилвайки способността си да оформят обществото както намерят за добре.
Подобно на своите предшественици в историята, социалните инженери на WEF вярват, че „не трябва да има спонтанна, неуправлявана дейност, защото тя може да доведе до резултати, които не могат да бъдат предвидени и за които планът не допринася. Подобна дейност може да произведе нещо ново, което е извън представите на философията на планировчика.”
Въз основа на дневния ред на WEF, успешното завършване на настоящата индустриална трансформация ще изисква препроектиране и контролиране на всеки незначителен аспект от човешкия живот и поведение, включително частните сфери на индивидите, икономиката, политиката и обществените организации, без възможност за доброволно и спонтанно сътрудничество между индивидите въз основа на тяхната воля, ценности, мисли и вярвания. Преди почти два века бяхме предупредени, че когато този тип тиранична власт преуспее, тя ще бъде „заета с множество малки“ задачи, проникващи „в личния живот на хората“, в управлението на семействата, и диктуването на „действията“ и „вкусовете” на индивидите.
Всъщност някои от най-нелепите мерки за контрол, предложени от WEF, включват ограничаване на прането на дънки например, до „не повече от веднъж месечно“, на пижамите „веднъж седмично“.
WEF също така се застъпва за трансформиране на цели хранителни системи, например насърчавайки хората да консумират насекоми, като се твърди, че „протеинът от насекоми има висококачествени свойства и може да се използва като алтернативен източник на протеин в цялата хранителна верига, от фураж за аквакултури до съставки за хранителни добавки за хора и домашни любимци.” Реформирането на хранителната система би включвало и яденето на „култивирано месо“, което се отнася до „месни продукти, създадени чрез култивиране на животински клетки в контролирана лабораторна среда“.
WEF също така подкрепя премахването на „собствеността на автомобил“, тъй като „плащането за пътуване или за доставка вече става с лесното докосване на приложение за смарт фон”, а „наемането на превозно средство“ означава, че „заемите за автомобили и застрахователните плащания намаляват драстично или просто изчезват“.
В крайна сметка “Големият рестарт” има за цел да създаде свят до 2030 г., в който „няма да притежавате нищо и ще бъдете щастливи“, тъй като хората няма да притежават никаква частна собственост, а ще могат просто да наемат всичко, от което „имат нужда в живота“.
Тази предпоставка обаче игнорира факта, че частната собственост е свързана с развитието на цивилизациите, по-високите етапи на материално и морално развитие и развитието на съвременния семеен живот. Сценарият на WEF също би намалил чувството за сигурност, което се засилва от притежанието на частна собственост.
След като “Големият рестарт” бъде завършен, хората ще се озоват в ситуация в която в крайна сметка някой ще мисли вместо тях, и ще се взимат решения, които „се извършват вместо тях от хора като тях самите, като се обръщат към тях или говорят от тяхно име“.
Подобно „желание да се наложи на хората вяра, която е считана за спасение, не е нещо ново или нехарактерно за нашето време.” Въпреки това, както различните тоталитарни режими през човешката история ни показват, централното потисническо планиране води до загуба на чувството за автономия, свобода, достойнство, изобретателност и сила у хората. Също така се губи стимулът да се подобри собственото състояние и да се допринесе за прогреса на обществото.
Ако социалното инженерство на WEF бъде успешно, тогава до 2030 г. човек няма да може да разчита на себе си, на семейството и роднините си, на приятели си или обществото като цяло. Това е така, защото поддръжниците на всеки абсолютистки режим искат традициите и обичаите да бъдат покварени, „спомените да бъдат заличени, навиците унищожени, … и свободите да бъдат прогонени от законите.“
С други думи, те искат да проектират социален ред, при който съчувствието и взаимопомощта ще бъдат остарели и където всеки гражданин на света е еднакво безсилен, беден и изолиран, така че хората да не могат да се противопоставят на организираната сила на глобалното управление и да станат зависими от правителствата и техните съюзници за своето оцеляване. В крайна сметка нищо повече няма да защитава гражданите, а гражданите вече няма да защитават себе си.
Социалните инженери на WEF по същество се застъпват за естествена свобода, която би позволила на силните да упражняват властта си, докато подчиняват слабите. Правейки това, те основно призовават светът да се движи назад в развитието на човешката история към възстановяване на феодализма и робството. Важно е да се припомни, че икономическата свобода, положителната свобода, политическата свобода, свободата на мисълта, свободата на словото и свободата на печата не са атрибути на първобитния човек или крепостничеството, а по-скоро са продукти на най-напредналите етапи на обществото като такова.
По-точно казано, тези видове свобода са придобити в резултат от усилията на безброй мислители, социални движения, революции и войни през цялата човешка история. Социалните инженери обаче не се интересуват от историята и борбите на нашата цивилизация, тъй като вярват, че притежават опит във всички области, което е линията на мисли в основата на всички диктаторски режими.
Те не смятат, че социалното инженерство е чуждо на човешката природа, въпреки че то се основава на „механична точност“ и не „произхожда от свободния избор на човека“. Освен това, привържениците на социалното инженерство пренебрегват факта, че „прогресът на човечеството, както в силите на ума и сърцето, в благосъстоянието, в занаята, така и в правото и в морала, задължително включва участието на по-ниските класи.”
Всеки, който вярва, че социалните инженери на WEF имат благородни намерения в сърцето си, когато проектират и прилагат “Голямото възстановяване”, трябва да се вслуша в предупреждението на президента на САЩ Франклин Д. Рузвелт (1935 г.), който (по ирония на съдбата) е заявил, че:
“Доктрината за регулиране на законодателството от т.н. „майсторски умове“, с чиято преценка и воля всички хора трябва с радост тихо да се съгласят, беше твърде ярко очевидна във Вашингтон през последните 10 години. Ако беше възможно да намерим „майсторски умове“, които да не бъдат толкова алчни, и които биха били готови да решават проблемите пред нас, пренебрегвайки личните си интереси или индивидуалните си предразсъдъци, ако имаше подобни личности, почти богоподобни в способността си да държат везните на правосъдието с равна ръка - такова правителство би могло да бъде в интерес на страната ни; но такива няма на нашия политически хоризонт, и ние не можем да очакваме пълно преобръщане на всички учения на историята.”
-Франклин Д. Рузвелт
(32-ри президент на САЩ)
Автор на статия : Бирсен Филип, MisesInstitute
Превод и редакция : Оля Ал-Ахмед