Последният валс на "ветото"

Подобно на родилните мъки, краят на „ветото“ ще е мъчителен. Но не бива да се заблуждаваме, решението е взето и по него се работи усърдно. Двигателят на идеята е Макрон. Ако някой каже, че амбициите на френския президент надхвърлят възможностите му, може би не бърка. Факт е обаче, че след Аденауер и Де Гол, Митеран и Кол, той е единствената личност, която се осмелява да разклати 450 милионният европейски мравуняк. Освен с Макрон в момента Европейския съюз не разполага с политик претендиращ за Leadership. Германският канцлер Олаф Шолц подкрепя идеята на френския президент.
Защо се стигна до необходимостта от тази не дотам популярна реформа? Погледнато отвсякъде, ЕС тъпче на място. Оптимизмът който съпътстваше неговото създаване и разширяване бе заместен от недоволство, критики и песимизъм. Въпреки разочарованието обаче, Европейският съюз остава най-приятното място за живот и никой не го напуска. Изключението „Великобритания“ изобщо не е убедително и без неуправляемия Борис Джонсън отново се заговори за връщане на острова в Съюза.
„Ветото“ бе одобрено като правило първоначално на конференцията в Ялта, между „Тримата Големи“ - СССР, САЩ и Великобритания. След това „то“ бе пренесено в ООН, като закон в „Съвета за Сигурност“. Важна подробност – нито „Тримата Големи“, нито „Съвета за сигурност“ имат легитимността на урните. Де факто бе наложена геополитическа аристокрация на останалия свят в пълно противоречие с демократичните принципи. Никой обаче не оспорва съществуването им.
По настоящем, след 70 годишен мир, на територията на континента се води война. Съответно условията вътре и вън от ЕС не са същите както до сега и новите обстоятелства налагат нови структурни промени, за да се движи общността в крак с времето.
Кой сложи край на ветото и на македонската съпротива? Еманюел Макрон по начин, по който той винаги работи. С дипломатична опаковка, но с желязна ръка. Ако се продължава обаче по този начин се губи време, а времето лети.
Неоспоримо е, че „ветото“ пречи на взимането на решения, а намиране на единодушие между 27 се оказва невъзможно. И не е българската позиция относно Македония, която създаде най-много грижи на комисията в Брюксел. Тя се яви като „черешката на тортата“, която Виктор Орбан и Матеуш Моравецки сервират до присядане на Съвета на Европа, както и на Комисията. Еманюел Макрон изисква ревизия на договорите. Как ще стане тази ревизия, след като повече от половината Европа е против? Според едни това било недемократично, според други никой нямало право да пренебрегва „малките“ и според трети „суверенитета“ им бил застрашен. Сблъсъкът между държавите, които настояват за ревизия, и тези който са против, е фактически една невидима черта между Западна и Източна Европа. Ако Макрон реализира първоначалния си проект – формиране на различни кръгове, „чертата“ ще заприлича на стена. В първия кръг да са шестте най-развити държави, с общи закони и данъчни системи. Всяка стъпка в тази насока ще изправи на крака „националистите“ от всички краища на Европа. Един от начините да се изтрие „чертата“ между двете части на континента е Полша да бъде част от „първия кръг“. Нейните 40 милиона, заедно с другите 200-250 ще надвишат 65% позволяващи да се върви към „квалифицирано мнозинство“ и да се сложи край на „ветото“. Макрон ще бъде разбран само при условие, че новият европейски ред, за който мечтае, въдвори справедливост и повдигне социалното ниво на източноевропейците. Възможно ли е това да стане в условие на война?
С пари всичко може! Не е нужно да се спираме на огромното финансово предизвикателство, което представлява настоящата и бъдеща криза, следствие на войната в Украйна. Макрон, който успя да намери 800 милиарда за европейското развитие, има друга гениална идея. Доналд Тръмп не му позволи да я реализира. Джо Байдън, за да докаже „левите“ си убеждения, е по-сговорчив по този въпрос. Става дума за данъчно облагане на американските гиганти: Google, Amazon, Facebook, Apple, Microsft. До сега всички те чрез административни фокуси, един от които е регистрацията им в офшорни зони, избягват облагането, въпреки че реализират огромни печалби на европейския пазар. Френската идея е конкретна. Или 15% върху оборота, който реализират в Европа, или 3% върху печалбата. Крайната цел е в европейския бюджет да влизат между 15 и 20 милиарда евра годишно. Европейската комисия обаче не успява да наложи тази общополезна данъчна мярка. За сетен път единствена Полша е против.
Както във всяко начинание и в това на Макрон има рискове. Шансовете му за успех са по-големи от тези за провал. Малко по-големи. С действията си той ще тласне неизбежно „Ултранационалисти“ към различните парламенти. Те не крият целите си – издигане на „стени“ и създаване на пречки. Точно това е идеята на Макрон – да ги премахва.