Какви перспективи има пред бизнеса при тази висока цена на газа? По темата говорим с Добри Митрев, председател на УС на Българската стопанска камара.
- Г-н Митрев, темата за газа е повече от актуална в последните дни. Как гледа бизнесът на това, което се случва?
- Гледаме с огромна доза притеснение. Самият „Булгаргаз“ каза, че страната няма осигурени количества, особено за последното тримесечие на годината. Все още сме в някакво неизпълнение на дългосрочния договор с „Газпром“ за доставка на тръбния природен газ. Имаме напълно неясни варианти за доставка на втечнен газ при неясна цена, неясни срокове, неясно дали ще има осигурени слотове за тяхното разтоварване. И на фона на всичко това, имаме много високи цени на тази така необходима енергия за икономиката и бита.
- Ще имаме ли полупарно през зимата… За какво да се готвим?
- Ние трябва да бъдем подготвени за всички варианти, ако твърдим, че имаме държава. Вариант без природен газ…
- Извинете, но това изобщо вариант ли е?…
- То, че е вариант, вариант е, но ще се върнем в 19-и век. Преди един век не са потребявали газ, не е имало парно. Искрено мисля, че никой не иска да се върнем там. И се надявам, че това няма да е вариант пред държавата, но, пак казвам, ние трябва да бъдем готови за всичко. Държавата трябва да има аварийни планове за всяка една ситуация. Тук визирам и всяка една българска компания, която плаща данъци, плаща заплати, която пълни бюджета – всяка компания трябва да знае дали ще има шанс да оцелее. Говорим и за вариант с намалени количества природен газ, но в същото време - на много висока цена. Ние трябва да бъдем подготвени за всичко - от най-лошия до най-добрия сценарии. Най-добре е войната в Украйна да свърши, да паднат санкциите, да си изпълним договора с „Газпром“, да си търсим алтернативни доставки. Това няма как да се случи в близките дни и месеци. Не ми се иска да си мисля, че това може да продължи година или повече.
- Бизнесът може ли да ползва алтернативи? Парното ще се прави от мазут...
- Когато газа се използва за суровина, няма как да се замени – както е в химията, в металургията, в стъкларството. Такива икономически мощности не могат без газ. Има места, където може газа да бъде заменена с гориво – мазут или дизел. Това може да е решение за кратък период. Но и при тези енергийни суровини цените са високи. От друга страна, в Закона за акцизите и данъчните складове има административни пречки това да се случи бързо. Просто сроковете, в които може да се мине от едно гориво към друго и това да е по буквата на закона, са не по-малко от 6 месеца. Ние предложихме на предишното правителство преразглеждане на тези срокове. Има малки предприятия, които много бързо могат да го направят, но ще влязат в нарушения, ако го направят на своя глава и, без да са спазили Закона за акцизите и данъчните складове. Така че алтернатива за компаниите, които ползват природния газ като суровина, няма в краткосрочен план.
- Цената на газа, която се покачва, какво води след себе си за бизнеса?
- Вдигане на цените, намалени поръчки или невъзможност за такива. Тези, които работят по дългосрочни договори на определени цени, не знам как ще успеят за изпълнят поръчките си. КЕВР се очаква скоро да утвърди цена от 297 лева за киловат. Трудно ще е за всички. Няма някой да е доволен от тази ситуация, ако изключим тези, които ни продават газ.
- Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев очаква съкращения? Вие какво смятате?
- Очаквам първо да започне да се намалява производството с оглед на ограничаване на потреблението на газ. Очаквам производства да спрат, очаквам нарушени вериги на доставки. Производителят на тор, например, трябва да го достави на земеделския производител. Ако производителят на тор няма газ, той не може да произведе тор. Ако го произведе с високата цена на газа, трябва да я прехвърли на контрагента си. Пък неговата продукция става скъпа и такава стига до потребителя. Очаквам и фалити на предприятия, които няма да могат да понесат тези високи цени. Очаквам по-малко постъпления в държавата – това значи по-малко пари, с които социалните фондове могат да обезщетят съкратените и т.н. Трябва да се мобилизираме като общество и като държава да осигурим необходимите количества газ за функционирането на бизнеса, на топлофикациите и за хората. И при тази висока цена на газа трябва да се види какви са възможностите на държавата за компенсации.
- Трябваше ли да се откажем от днес за утре от руския газ?
- То само медийно излезе, че сме се отказали от днес за утре. Излезе информация, че България още от началото на април не е възнамерявала да продължава договора с „Газпром“. Още през март имаше такова изказване на финансовия министър. Така че то не стана за един ден, но така излезе в обществото. Големият проблем е, че в този диапазон на време българската държава не потърси алтернативен дългосрочен доставчик. Не обяви публични търгове, в които могат да участват всякакви фирми, които да посочат свои цени и количества, за да намерим най-доброто и адекватно решение. Управляващите избраха друг път – през някакви прекупвачи, които в момента ни доставят същият руски природен газ, но на по-висока цена.
- Работодателските организации попитахте управляващите, говорим за кабинета на Кирил Петков, с отворено писмо от 27 юли какво следва при всичките кризи. Отговорът е?…
- Получихме отговор, който всички български граждани видяха. Опитаха се да ни заблудят за пореден път със 7 карго-танкера, които, едва ли не, ни дават хоризонт да сме спокойни. Всички видяхме, че не е така. „Булгаргаз“ изпрати писмо до министъра на енергетиката и така опроверга всичко, което бе обявено на брифинга на премиера. Реално ние отговор от отишлото си вече правителство не получихме.