Все още не официално, но вече сме в предизборна кампания. ЦИК изтегли номерата на партиите и коалициите за подредбата им в изборната бюлетина. Изборните листи в основната си част са готови. Какви процеси обаче се наблюдават на политическата сцена… Пред ФАКТИ говори Кристиян Шкварек, историк и анализатор.
- Г-н Шкварек, на какво ставаме свидетели, че всички се превъзбудиха по темата за смяна на формата на управление и т.н. президентска република, лансирана от Слави Трифонов. При всичките ни „подредени“ кризи около нас, темата буквално заля страната?
- Според мен през последната година и половина ставаме свидетели на една добре планирана криза на ПАРЛАМАНТАРИЗМА в България. Криза, породена от мини "революцията", която беше прокарана. Всяка революция започва от средната, градска класа, която смята, че не упражнява достатъчно власт в съответното си общество. Такава беше и Френската, и Руската. У нас средната, градска, либерална класа от години бе недоволна, че не е представена в парламента след провала на партиите им през 2017-а. Протестите от 2020-а и парламентарното раздробяване през 2021-а бяха тяхната революция. Извършиха я в съюз с левите, с комунистите и президента, а кулминацията на това бе правителството на четворната коалиция.
Странен Франкенщайн между уж десни и леви, уж антикомунисти и комунисти.
Както се случва при всяка революция, така и при тази виждаме как тя изяжда децата си и именно това наблюдаваме в момента. ИТН са първото дете, изядено от революцията, спихващо в електорален план и именно затова предлагат такива неща като президентска система.
Следващите ще са „Демократична България“.
Следователно, за да отговоря на въпроса ви по-конкретно, ще кажа - нищо особено или страшно не се случва. Просто това са последствията от революцията и неговото революционно управление, което, както винаги, оставя държавата си в хаос. Да си припомним Франция след якобините или Русия след Октомврийската революция.
- А в Европа много страни нямат президент? След като говорим за възможната президентска република, защо не говорим и за възможна монархия. Там поне нещата са ясни?
- Да, в Европа немалко страни все още са конституционни монархии. Всъщност, говорим за тези, които са с най-висок жизнен стандарт. Уви, това не е удобно да се споменава у нас, защото най-големите почитатели на Западна Европа са същевременно и най-запалени "демократи". Хем харесват и тачат Борис Трети, хем дават винаги за пример Скандинавия или Холандия, хем не искат и да чуят за подобно нещо като монархия. Просто им липсва или общата култура, или пък доза фантазия.
- Политическите партии влизат в кампания? Кое ще доминира - ясните послания или пак ще станем свидетели на много популизъм?
- Вижте, двете не са задължително разделени. Популизмът е неизбежен. Той е фундаментална част на всяка партия и политически сегмент. Просто се различава като тематика и партиите винаги наричат популизъм само думите на този от отсрещната страна. Да речем: при националистическите формации популизъм е винаги темата с мигрантите, с границата, с престъпността. Това сме свикнали и да разглеждаме като "популистки теми". При демократите, обаче, също толкова чист популизъм е постоянното говорене за това как всички, освен тях, са част от "задкулисие", "мафия", "пета колона" (или колониЯ). Тоест всяка страна има своите популистки опорки, които ви гарантирам, че ще бъдат на преден план и в тази кампания.
- Политиците са царе на думите, а посланията остават някак в кампанията. Защо толкова бързо се забравя това?
- А това задължително лошо ли е? Ако посланията са несъществени, ако са просто и те чиста форма на популизъм, длъжни ли сме да ги помним? Освен, може би, за да напомняме на политиците какво са ни говорили преди и какво ни говорят сега. Аз, например, помня силните и резонни послания за "никакво коалиране с ГЕРБ, ДПС и БСП" на определени политически формации през 2021-а.
После същите се коалираха с БСП.
Това послание заслужава ли си да се помни за друго, освен за натякване на онези, които очевидно са излъгали в хода на кампанията? Нека не придаваме прекомерна тежест на посланията на политиците по време на кампания - те рядко носят в себе си нещо съществено.
- Малки партии отказаха да участват във вота на 2 октомври. Какъв знак е това и как гледате на подобен ход?
- Това е знак на умора. Прекалено много избори минаха за две години. Хората се умориха. Партиите се умориха. А и нещо още по-важно: спонсорите се умориха. За мен това е добър знак. Умората от избори мотивира партиите към конструктивни разговори и евентуално съставяне на някакво по-стабилно управление, което е жизнено важно в сегашната перфектна буря от кризи.
-------------
Кристиян Шкварек е роден в София. Израснал е в полско-българско семейство. Завършва бакалавър “История” в Ковънтри, Англия, както и магистратура по “Европеистика и политика” в Католическия университет в Льовен, Белгия. Завръща се в България и става политически анализатор, автор на статии в редица издания. От 2019 г. е представител на Групата на европейските консерватори и реформисти в България. От 2020 г. е председател на Младежкия консервативен клуб.
Цитат на Иво Сиромахов:
Убеден съм, че ако влязат в парламента, депутатите от ИТН ще се борят за президентска република така сърцато и всеотдайно, както в предишните три парламента се бориха за мажоритарна избирателна система.