Разделението между страните, които искат мир и тези, които искат преди всичко победа за Украйна, може да доведе до вътрешен взрив в Европейския съюз. Тази теза застъпи в интервю за френския вестник Le Figaro полският премиер Матеуш Моравецки. След среща с френския президент Емануел Макрон в Париж, той заяви, че Германия и Франция трябва да се вслушват повече в страните от Централна и Източна Европа.
ФИГАРО: Срещнахте се с Емануел Макрон в понеделник. Какво му казахте и какво го попитахте?
Матеуш МОРАВЕЦКИ: Обсъдихме геополитическия контекст, руската агресия в Украйна, как да я спрем възможно най-скоро и да принудим руските войски да се изтеглят. Но също така обсъдихме косвените последици от войната, по-специално хаоса на енергийния пазар и инфлацията. Това са предизвикателствата на днешния ден, трябва да им отговорим и да намерим решения. Също така призовавам Емануел Макрон да спре ETS (Системата за търговия с емисии на ЕС) за известно време, за да създаде пространство за глътка въздух за европейските икономики. Как да направим европейската енергийна система устойчива и суверенна, но и как по-добре да помогнем на Украйна да не се поддаде на руския шантаж? И двамата споделяме идеята, че военните способности на Европейския съюз и на всяка от неговите страни трябва да бъдат засилени.
ФИГАРО: Как оценявате руската политика на Емануел Макрон?
М. МОРАВЕЦКИ: Имаме различия по отношение на конфликта, но и двамата смятаме, че единството на Европа трябва да бъде защитено, защото то е предпоставка за приемането на допълнителни санкции. Без единодушието на двадесет и седемте нищо няма да се случи. Така че моята цел е да се опитам да намеря общ знаменател.
ФИГАРО: Прав ли е да продължава да говори с Владимир Путин?
М. МОРАВЕЦКИ: Мисля, че той трябва да говори повече с Володимир Зеленски, чиято позиция е изключително трудна и който прави всичко, за да запази суверенитета на страната си и да я защити срещу тази брутална и варварска агресия. В моите очи Зеленски заслужава цялата подкрепа на Франция, защото се бори за най-важните европейски ценности, за свобода, справедливост, суверенитет. Той трябва да е основният получател на телефонните обаждания от Елисейския дворец.
ФИГАРО: Ако Полша беше председател на ЕС вместо Франция, какво по-различно от Макрон бихте направили по отношение на Русия?
М. МОРАВЕЦКИ: Европейците имат два вида оръжия срещу Русия: санкции и подкрепа за Украйна. В тези две области бих се опитал да направя повече. Бих предложил конфискуване на активите на руските олигарси и Руската федерация. Става въпрос за повече от 300 милиарда евро. Това е, което френското председателство не е предложило и все пак този вид санкции наистина биха могли да застрашат Русия. Тогава Кремъл ще разбере, че ще използваме всичките си сили, за да защитим свободата на Европа. Ние просто замразихме активите. А активите могат да имат още по-голяма стойност след няколко години, така че само замразяването със сигурност не е достатъчно. Реално действие би било те да бъдат конфискувани и използвани за намаляване на енергийните разходи за френските, немските или полските данъкоплатци... И така да се сложи край на изнудването на Русия над европейските страни. Освен това бих поставил още по-висок приоритет на военната и финансова подкрепа за Украйна. Владимир Путин иска да подкопае съществуването на украинската държава и да доведе до нейния колапс. Трябва да имаме нашата контраполитика спрямо това негово намерение и в момента правим твърде малко и твърде късно.
ФИГАРО: Може ли да се преодолее разделението между Източна и Западна Европа?
М. МОРАВЕЦКИ: Естествено е, че страните, разположени на източния фланг на НАТО, разбират Русия много по-добре от държави като Франция, които са по-отдалечени географски или имат традиционни връзки с нея, дори известна естествена склонност към Москва. В такъв контекст е важно Франция и Емануел Макрон да дискутират по-често с нас, но също и с Литва, Финландия и други страни от Централна Европа.
ФИГАРО: Какво ни казва войната в Украйна за Европа и европейците?
М. МОРАВЕЦКИ: Всички бихме искали да живеем в мир и да имаме мирни търговски отношения, включително с демократична Русия. Но реалността е друга, на Земята има не само добри хора. Не само добри, нормални, демократични държави. Русия вече няколко пъти ни караше да се събуждаме рязко от този геополитически сън. Ето защо този момент е капитален в съвременната история на света. Това е и момент на истината за Европа.
ФИГАРО: Есента идва, а с нея и страхът от инфлацията и спирането на тока. Може ли разделението между страните, които искат мир и тези, които искат преди всичко победа за Украйна, един ден да доведе до вътрешен взрив в Европейския съюз?
М. МОРАВЕЦКИ: Най-бързият начин да прекратите една война е да я загубите. Но не можем да си позволим да загубим тази война. И руската пропаганда, трябва да знаете, ще се развива много интензивно на Запад, за да се опита да убеди общественото мнение и лидерите, че е възможно да се сложи край на войната и да се върнем към "business as usual". Така че да, тази заплаха от имплозия съществува. Ето защо е толкова важно да поддържаме диалог помежду си, да намираме компромиси и общ знаменател.
ФИГАРО: Как си представяте края на историята за Русия? Крах на руската армия? Народно въстание? Какви са вашите различни сценарии?
М. МОРАВЕЦКИ: Историята никога не свършва и от време на време се случват непредвидими неща. Понякога нищо забележително не се случва в продължение на десетилетия, а след това изведнъж ставаме свидетели на изригване на свобода или, напротив, на избухване на насилие в света. Европейският съюз, със своята силна икономика, трябва да може да покаже устойчивост. Владимир Путин само ще отслабва. Дори диктаторите и тоталитарните режими са уязвими от настроенията на обществата и никой не може да каже колко дълго руското общество ще остане силно и здраво. Не може да се изключи, че един ден ще се случат събития, които днес изглеждат непредвидими. Смятам също, че неотдавнашното нападение срещу дъщерята на Александър Дугин, близък приятел на Владимир Путин, е провокация, подклаждана от руснаците. Знаем на какво бяха способни ФСБ и руснаците по време на войната в Чечня и колко противници, но и политически "приятели" на президента Путин бяха елиминирани. Затова считам, че трябва да се вземат предвид всички сценарии.