„За да излезем от множеството кризи през последните години ни трябват конкурентни цени на електроенергията, трябва ни човешки ресурси, ние изпитваме огромен недостиг на човешки ресурси, в това отношение трябва да следваме най-добрите индустриални практики, като насърчим имиграцията. Това ще стане, като я облекчим, а не да я възпираме макар и пасивно. Трябва и пряка подкрепа за инвестициите”. Това заяви в интервю за БГНЕС председателят на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев.
„Ако погледнем анкетите устойчиво всички сектори поставят като първи проблем несигурността. Тази несигурност започнала от Ковид-кризата и ескалирала във военния конфликт, което ускори пренареждането на веригата на доставки и затрудни до голяма степен снабдяването със суровини на българските предприятия и този рязък скок на цените на електроенергията, на природния газ, всъщност бяха сериозно изпитание и остават такова за цялата европейска и в частност българска индустрия”, заяви още икономистът. Това за България е по-опасно, защото в брутната добавена стойност индустрията заема много по-висок процент отколкото в ЕС. Затова за нас е много важно цената на енергията и на суровините. Компаниите до голяма степен успяха да се нагласят към затруднените доставки, по-дългият срок на доставка, по-големите цени, а затова помогна дефицитът, който се възстанови по време на Ковид, както за нас като купувачи на суровини, така и за нашите клиенти, като купувачи на нашите продукти. Така по-важният проблем бе дали изобщо има този продукт или суровина, отколкото колко струва”, уточни още Васил Велев. „Всъщност немалка част от тези по-високи цени на енергията и материалите компаниите успяха да прехвърлят върху клиентите до голяма степен на вътрешния пазар, отколкото на външния пазар, защото цените на производител на външния пазар са нараснали значително по-малко отколкото цените на производител на вътрешния пазар. Според нас ние минахме през най-високата точка и инфлацията ще започне да намалява, но все още ще остане с високи стойности. Програмата за компенсиране на свръхвисоките цени на електроенергията макар и с голямо закъснение и с недостатъчен размер все пак беше приемана периодично, за последната година имаме фиксация на 250 лв. и очакванията на бизнеса за следващата година са да се направи нова крачка към нормалността и този таван да бъде 200 лв. В парламента вече има такова решение, чака се то да бъде прегласувано и очакваме то да бъде прието. Това е и много важна предпоставка за минаване през кризата и през рецесията, която се задава”, подчерта още той.
Икономистът обясни и, че Европа се деиндустриализира повече от 20 години. „В началото на века имаше Лисабонска стратегия, която трябваше да ни изведе на първо място в света като икономика, като технологии до 2010 г. а вместо това ние отидохме на трето място, с тенденция да отидем на четвърто. Имаше лозунг за реиндустриализация на Европа, а вместо това се засили деиндустриализацията. Сега с тези цени на енергията, които сами си създадохме в пъти по-високи от останалия свят, няма да доведат до нищо друго освен до ускоряване на тази деиндустриализация”. Няма как базовата индустрия да остане конкурентноспособна при тези цени на енергията, виждате цените на природния газ от 120 евро за мегаватчас, в САЩ ако се види, там цената е шест пъти по-евтина. Така вместо да се прави притеглена цена на микса както е в САЩ, в Европа крайната цена за всеки час е тази, която е на най-скъпият производител в микса. По тази причина цената на електроенергията у нас е от този порядък - 5 или 6 пъти по-висока от тази, която е в САЩ”, подчерта още той.
На въпрос на БГНЕС какво трябва да направи държавата относно своите въглищни централи Велев уточни, че ние трябва да актуализираме стратегиите си за енергетика и климат и да направи модели и пътна карта на този преход към зелена икономика. „Ние много дълго чакахме това да го направи държавата, най-накрая го направихме ние като представител на Асоциацията на индустриалния капитал в България, предложихме го на държавата. Други държави направиха свои разработки, но ние нямаме този план одобрен и действащ, по който да се върви. И така, въпреки че нямаме такъв план, ние записахме в ПВУ такива фантастични неща като 6 000 мегаватчаса батерии, което е няколко десетки пъти повече от най-голямо такова нещо, което го има в света. На нас няма да ни трябват повече от 1 500 мегаватчаса и то към 2035 г., а не към 2026 г.”, обясни Велев, след което уточни, че ние имаме добро наследство от миналото като атомната централа, водноелектрическите централи.
„Въглищните централи всъщност не трябва да бъдат затворени всички, трябва да бъде ограничено количеството на въглероден диоксид на мегаватчаса енергия произвеждана общо. Това е изпълнима задача до 2050 г. при добър план и неотклонното му следване, но затова трябва все пак да има план. Тук упреците са по-скоро към нас, а не към ЕС и ЕК, но фактът, че Европа се докара до това да има в пъти по-скъпа енергия от останалия свят, обрича базовата си индустрия на затваряне или на емигриране”, заяви председателят на АИКБ.
Относно възможностите пред страната ни да се справи с множеството кризи през последните две години предприемачът уточни, че има създадени добри възможности България, разполагайки с тази индустрия, с този потенциал, да отхапе по-голям дял от веригите на доставки, които се преразпределят, това е един процес, който не е приключил. „За целта ни трябват конкурентни цени на електроенергията, трябва ни човешки ресурси, ние изпитваме огромен недостиг на човешки ресурси, в това отношение трябва да следваме най-добрите индустриални практики, като насърчим имиграцията. Това ще стане, като я облекчим, а не да я възпираме макар и пасивно. Трябва и пряка подкрепа за инвестициите, а всъщност нашите предприятия не са ползвали такава от 2-3 години. Средствата, които бяха предвидени за иновации отидоха в помощи по Ковид кризата за компенсиране на предприятията, които бяха затворени с акт на държавата заради Ковид-кризата, по схемата 60/40 и т.н. Новите програми още не са отворени, ПВУ много бавно тръгва, проведе се един конкурс, който не е още финализиран, камо ли да са инвестирани финансите в предприятието”, каза Велев.
Според него трите задачи, които държавата трябва да извърши, за да подкрепи един по-бърз растеж и по-добро ситуиране на страната и възползване от това пренареждане – конкурентни цени на енергията, насърчаване на трудовата имиграция и пряка подкрепа за инвестициите в предприятията.
На въпроса какво ни очаква през 2023 г. и как ще се подобри ситуацията тогава, председателят на АИКБ подчерта, че тогава ще бъде много важна макроикономическата среда и финансовата стабилност.
„Това, което може да обърне каруцата е популизма, който се шири и който доведе до там, че без да увеличаваме разходите ако ги пазим на равнището, на което сме сега, ние за следващата година ще имаме дефицит от порядъка на 6% и трябва да вземем 16 млрд. лв. държавни заеми. Виждате, че ние 200 млн. не можем да вземем, а искаме 16 млрд. Това е трудно изпълнима и скъпа задача, което ще доведе до оскъпяване и на кредита в държавата, до влошаване на финансовата макроикономическа стабилност, което допълнително ще влоши инвестиционния климат. В това отношение обаче проблемите остават, ние насърчихме служебното правителство да не изготвя нов бюджет. Той не подобрява картината, но дава възможност при формиране на стабилно управление тя да се подобри, докато един закон, който да е на база сегашните харчове да сформира бюджета за цялата следваща година би показал точно тези огромни дефицити и дългове и би влошило кредитния рейтинг на страната, би осуетило пътя ни към еврозоната, а популизмът в НС ще допринесе за изразходване на повече пари, които не сме спечелили”, заяви още Васил Велев.
Той смята, че има възможност за влизането ни е еврозоната. „Лишени сме от суверенитета сами да водим валутна политика поради корупция и други практики от миналото, затова сме във валутен борд. Изходът от него може да бъде само влизането ни в еврозоната. Не може да е връщане назад към 1996 г, това не е по-добър изход, а продължаването по същия начин води до това, че ние инкасираме минусите, но не ползваме плюсовете, такива каквито бихме могли да имаме, ако сме в еврозоната”, подчерта Васил Велев.