Коментар на Даниел Смилов:
Правителство на малцинството на ПП и ДБ няма да има, а и нямаше как да има в един парламент, в който доминира “хартиена коалиция” – ГЕРБ, ДПС, БСП. Тази коалиция има сходни виждания за енергетиката на страната и по тези въпроси се радва и на подкрепата на президента Радев. Коалицията припознава ПП и ДБ за свои основни врагове. За ГЕРБ и ДПС е ясно защо го правят, а БСП (с основание) вижда в ПП свой застрашителен конкурент, докато ДБ ѝ е просто антипод. Не на последно място “хартиената коалиция” е съставена от “телевизионни” партии – такива, чиито избиратели се информират за политиката от страната предимно от телевизии. ПП и особено ДБ (но също така и “Възраждане”) са от по-новите “дигитални” партии, чиито избиратели предимно населяват социалните мрежи и новите медии. Това е нова разделителна линия, значението на която само ще нараства в бъдеще.
С предизвестения неуспех на втория проучвателен мандат страната навлиза в многократно обсъждания вече ендшпил на опит за съставяне на правителство с третия мандат. Основният въпрос при него е дали “хартиената коалиция” ще се пробва да състави правителство на базата на мнозинството, което така или иначе има. Най-логичният и лесен вариант би бил с мандат на Стефан Янев да се състави кабинет, подкрепен от ГЕРБ, ДПС и БСП.
Реабилитацията на Борисов - големият проблем на ГЕРБ
Вероятно обаче ГЕРБ вече са решили, че нови избори ще са по-изгодни за тях и няма да се включат в подобна коалиция. Наистина, в нея за ГЕРБ ще има съществено неудобство – участието на БСП. Но пък съдържателно – като изключим въпроса с военната помощ за Украйна, който е вече решен – ГЕРБ и ДПС едва ли ще имат големи проблеми със социалистите. Схемите с инхауз договарянето в строенето на пътища ще продължат, съдебната и антикорупционната реформа няма да са приоритет, опитите за бизнес с Русия чрез Турция като посредник ще се интензифицират.
Въпреки тези идейни сходства, ГЕРБ няма да може да реши една от най-важните си задачи с “хартиена коалиция” – реабилитацията на лидера си Бойко Борисов. Затова ГЕРБ сигурно ще заложат на един нов опит за електорално препиране на корупционните съмнения, вместо да рискуват с “непрестижна”, макар и потенциално изгодна коалиция.
Ако ГЕРБ бяха решили друго, досега вече страната щеше да има бюджет и да тече поне неформално договаряне на основни политики – доколкото подобни договорености не се забелязват, това изглежда добър индикатор, че вървим към избори.
Настояването от страна на ГЕРБ, президентът да даде третия мандат на ДБ, също не е нищо повече от предизборно маневриране. ГЕРБ, разбира се, биха подкрепили правителство, ако ДБ участва в него. Едно коалиране между двете явно се тълкува от ГЕРБ като окончателно реабилитиране на Борисов. Всъщност, той едва ли иска да управлява с ДБ – за него е достатъчно ДБ по принцип да са съгласни да управляват с него. Ясно е, че накрая тандемът ГЕРБ-ДПС ще си остане на практика ненарушим, но за лидера на ГЕРБ е важно ДБ да свали “ветото” си над него. Разбира се, ДБ вероятно също разбират тези кроежи и копнежи, и едва ли ще се хванат на обещанията на “партньора им от ЕНП”.
А и в крайна сметка е почти невероятно Радев да даде третия проучвателен мандат на ДБ. Той също знае, че този мандат е по-скоро възможност за предизборна изява и не би го дал на коалицията с най-различни от неговите разбирания. Много по-вероятно е той да връчи мандата на Стефан Янев или дори на традиционния си избор – БСП. Даването на мандата на БСП ще е ясен знак, че Радев не иска правителство – социалистите няма как да вкарат ГЕРБ в правителство с техен мандат.
Всичко това беше известно и миналата година – в този смисъл политическата нова година започва с остатъците от старата. България ще се яви на пети парламентарни избори, на които на хората ще им се зададе отново същия въпрос: Може ли човек, за когото има сериозни съмнения за корупция, да влезе в управлението на страната?
Ръцете на българския избирател от две години се извиват медийно само и само той да промълви някакво “да”. В крайна сметка, в нормална ситуация никой не би казал “да”. Затова ситуацията трябва да стане ненормална. На предходните избори убеждаваха хората, че страната се е запътила към небивала катастрофа заради управлението “Петков”. За нещастие, зимата - не само в метафоричен смисъл - не иска да дойде: икономиката и индустрията растат и само продавачите на апокалипсис са в тежка рецесия. Но те са изобретателни и ще подновят усилията си съвсем скоро.
Другият начин да се направи ситуацията да изглежда ненормална, е да се убедят българите, че и за ПП и ДБ има съмнения за корупция или нещо нередно: когато всички са маскари, защо в управлението да не влезе някоя конкретна маскара? Кьорфишекът “Джемкорп” беше предназначен да убеждава хората в тази посока. Но необвързващ меморандум, непроизвел никакъв ефект, да не говорим за щета, може да разчувства само партийните агитки и най-невнимаващите (и то за кратко).
Новата година започва със стари късмети
Затова сигурно беше задействана отново ИТН с атака срещу ПП в лицето на Лена Бориславова. Тази атака падна дори под ниските стандарти за приличие и базова почтеност на политическото шоу на Слави. ИТН е феномен в българската политика – партия, създадена уж да “изчегъртва” модела на управление “Борисов, която работи основно срещу неговите опоненти и в полза на ГЕРБ и ДПС. Дали това се прави от съчетание на его, необразованост и откровена глупост, или е плод на някаква задкулисна машинация, е всъщност безинтересен въпрос. Самият факт на съществуването на организация с такава дейност е показателен. Все пак е израз на зрялост на българския избирател, че остави зад борда ИТН след сравнително кратък флирт с нея.
Иначе от изслушването на Христо Грозев в парламентарна комисия научихме, че него го е страх да се върне в родината си, която изглежда не обръща достатъчно внимание на действията на руските служби. Според Грозев прокуратурата и другите отговорни органи не са споделили с партньорите ни информация за потенциални диверсии от руска страна у нас. Най-тревожното е, че от тези тъжни констатации дори не стана новина – просто нямаше достатъчно изненадани.
Изглежда че политическата нова година започва със стари късмети. Никой не влиза два пъти в една и съща река обаче.