Статистически изглежда, че повече инвестиции се правят в недемократични страни, чийто лидер има лице, което изглежда по-компетентно. Това пишат в статия за френския вестник La Tribune Лоран Уейл от Университета на Страсбург, Абел Франсоа от Университета на Лил и Софи Панел от Sciences Po в Гренобъл.
Какво мотивира една компания да инвестира в чужда държава? Многобройни икономически изследвания идентифицират голямо количество фактори, определящи така наречените преки чуждестранни инвестиции или ПЧИ. Тези международни движения на капитали за създаване или контрол на компания в чужбина често са свързани с характеристиките на страната получател: нивото на търсене в сектора на дейност, нивото на инфлация, правната рамка или дори режимът, който управлява държавата.
Основен елемент за инвестиране в дадена страна наистина е политическият риск, който отчита всяка възможна намеса от страна на властите, както и на опозицията, засягащи възвръщаемостта на инвестицията. Инвестирането в чужда държава не е бързо обратимо решение (напускането има цена) и следователно инвеститорът трябва да вземе предвид в своето решение вероятността да поеме разходите от политическо решение, което поставя под въпрос неговите проекти.
Експроприация, принудителна продажба или установяване на конфискационни данъци, този риск може да приеме много форми. Той също така включва внезапни промени в макроикономическата политика като девалвация, ограничения върху движението на капитали или хаотични икономически политики, които влияят отрицателно върху възвръщаемостта на инвестициите. Всичко това обяснява защо демокрациите привличат много повече ПЧИ от диктатурите: те имат институционални механизми, които ограничават политическата намеса на лидерите в икономиката и гарантират известна стабилност на политиките.
Но в рамките на диктатурите, какво могат да направят инвеститорите, за да оценят този политически риск? Те всъщност използват цялата рядка публична информация, която им е достъпна, за да извършат тази оценка. В скорошно проучване ние изследваме дали характеристиките на лицето на недемократичните лидери са сред тях.
Компетентни диктатори?
Хипотезата се основава на двойно наблюдение. От една страна, при диктатурите личностните характеристики на лидерите придобиват особено значение при вземането на решения поради тяхната по-голяма дискреционна власт. Тези характеристики също са публична информация, достъпна за всички и на по-ниска цена.
От друга страна, много изследвания са доказали, че лицевите стереотипи играят роля при вземането на икономически и политически решения, че тези впечатления са устойчиви, въпреки че като цяло са погрешни. При лабораторно проведени експерименти, виждаме, че хората прехвърлят пари по-лесно на хора, чиито лица "вдъхват доверие". Доказано е също, че лице, асоциирано с "компетентност", има по-голям шанс да получи заем в онлайн платформи. В политиката тази предполагаема характеристика увеличава шансовете за избиране.
Инвестират ли компаниите повече в държави с диктатори, свързани с тези характеристики? Хипотезата е, че инвеститорите биха очаквали лидер, който вдъхва доверие, да изпълнява по-лесно предишните си ангажименти (като приемането на чуждестранни компании на негова територия) и че те биха свързали компетентността с по-добри икономически политики.
Незаслужаващи доверие
Нашето проучване обхваща 276 действащи диктатори по света от 1975 г. до 2010 г. Събрахме техните снимки и проведохме онлайн проучване на международна извадка от респонденти, за да оценим как лицата им се възприемат от гледна точка на компетентност и увереност. Оказва се, че диктаторът, чието лице излъчва най-голяма компетентност, е Ерих Хонекер, бившият източногермански лидер, а този, който вдъхва най-голямо доверие, е Ернесто Гейзел, бразилски диктатор от 70-те години.
Статистически изглежда, че компетентността, вдъхвана от лидера, играе средно положителна роля върху ПЧИ, които страната му привлича по време на неговото управление. Този резултат изглежда в съответствие с идеята, че инвеститорите са чувствителни към публично достъпни сигнали за лидерите, като нивото на тяхното образование. В предишно проучване ние показахме, че по-образованият диктатор привлича повече ПЧИ в страната си.
От друга страна, ние показваме, че доверието, което вдъхва един лидер, не допринася за привличането на ПЧИ. Този втори резултат е по-труден за тълкуване. Едно възможно обяснение е, че вдъхваната от лицето увереност е нож с две остриета. Това може да сигнализира за трудностите, които лидерите изпитват при прилагането на политики, които са непопулярни сред техните политически поддръжници. Лидерът наистина може да се възприема като по-малко способен да се откаже от ангажиментите си към чуждестранните инвеститори, отколкото от тези, поети към местни поддръжници. Така последната точка може да се възприеме негативно от чуждестранните инвеститори, които се конкурират с компаниите в страната.
И така, какво можем да заключим от нашето проучване? От една страна международните инвеститори са хора като другите: лицето на лидерите влияе върху избора им на място за инвестиция, дори ако знаем, че това впечатление не е свързано с истинските черти на лидерите. От друга страна, ако една държава иска да привлече ПЧИ, дори да е управлявана от диктатор, то по-добре е да има такъв, чието лице вдъхва компетентност.