Новината, която не чухме: България върви към по-добро

Коментар на Иво Беров:

При това новината е важна - много по-важна от злободневните сплетни. Тя е, че по предварителни данни на БНБ, през 2023 година в България има рекорден приток на преки чуждестранни инвестиции. За периода януари - декември 2023 те са близо три и половина милиарда евро, тоест с 28,1% процента повече, отколкото за същия период на предходната година. Което е най-големият приток на чуждестранни инвестиции от десет години насам. Това е един изключително важен показател не само за икономическото състояние на България.

Шанс за премахване на корупцията

Има едно обяснение за този инвестиционен рекорд и за увеличеното доверие към страната ни. Това е новата политическа обстановка, при която взаимният надзор между власти и партии, ако не изключва, то поне чувствително намалява предишния натиск върху бизнеса. А това е свързано с още една добра новина - също подценена или недоосъзната.

Общественото възмущение от разкритията и скандалите, последвали убийството на Мартин Божанов - Нотариуса, създава условия и възможности за премахване на корупцията в съдебната система (а и не само там), утвърдила се при управлението на Борисов - Гешев - Пеевски. Това може да стане най-вече чрез избиране на достойни хора във Висшия съдебен съвет.

Партийците на БСП, "Възраждане" и ИТН внушават, че разкритията след убийството на "Нотариуса" са доказателство за разрухата в държавата ни, а не начало и възможност за оздравителни промени. В случая обаче това не е само съзнателно подменяне на причина и следствие, но и съвсем първична пропаганда, чиято цел е да насади в обществото ни чувство на несигурност и безизходица. Включително и за да не бъдат осъзнати достиженията на България след разпадането на "модела Борисов" и след управлението на служебните правителства.

Икономически ръст и външен дълг

Към тези достижения спада и икономическият растеж на страната ни, например. Само шест държави в ЕС имат по-голям икономически растеж на БВП. Което означава, че бизнесът в България се развива добре, въпреки синдикалните протести и политическата несигурност. Или да вземем външния дълг. Опозицията - БСП, „Възраждане“ и най-вече ИТН - не спират да говорят за затъване в дългова спирала, та трябва непрекъснато да им се обяснява, че външният дълг на една държава се оценява спрямо нейния брутен вътрешен продукт (БВП).

Данните сочат, че България е сред отличниците в Европейския съюз по отношение на държавния дълг спрямо БВП. Страната ни е на второ място в Европейския съюз по съотношение на държавния дълг спрямо брутния вътрешен продукт (БВП) през третото тримесечие на 2023 г., показват данни на Европейската статистическа служба Евростат. Преди нас е само Естония.

Има и неща, които се знаят, или поне би трябвало да се знаят - в България на практика безработицата е нулева, доходите изпреварват инфлацията, а бюджетният дефицит е 2,2% при планирани 3%. Тук бива да си припомним злобните прокоби на министри от служебното правителство на Румен Радев и на други разни разбирачи, които уверяваха, че дефицитът ще надхвърли 6% и държавата е пред икономически крах.

Регулаторните органи

Има нещо добро дори и в пресиленото негодувание срещу меморандума на ПП и ДБ. И то е, че започнаха все пак да се обсъждат назначенията в регулаторните органи. Защото предложението на Десислава Атанасова от ГЕРБ да се дадат една трета от назначенията както в тези органи, така и в специалните служби на ДПС с Делян Пеевски, направено през декември миналата година, не предизвика възмущението, което заслужаваше. От него не се възмути и иначе изпълнената с благородно негодувание срещу меморандума на ПП-ДБ Мария Габриел. Дали повечето журналисти и анализатори се досещат защо подминатият при тези разпределения Делян Пеевски се развихри дотам, че да си позволи неизползвани досега дори от него пошлости?

Така че - въпреки всички обществени безпокойства, тревоги и оплаквания, може със сигурност да се твърди, че България все пак е тръгнала към по-добро. И че евентуални предсрочни избори (с нова победа на ГЕРБ) биха могли само да върнат нещата назад. Най-малкото, защото оздравяването на съдебната система и превръщането ни в правова държава ще се отложи. А може и въобще да не се състои.