Много е трудно да се предскаже кога ще покрием критериите за влизане в еврозоната, защото се намираме в една безпрецедентно непредсказуема международна среда. Основните двигатели на инфлацията у нас са фактори от политиката на Европейската централна банка, борсовите цени на горивата и основните храни. Ето какво каза още пред ФАКТИ Адриан Николов от Института за пазарна икономика.
- Г-н Николов, България остана извън еврозоната заради висока инфлация и неприети закони. За законите ни трябва парламент, който да ги гласува, но кабинетът може ли да „бори“ инфлацията и това случва ли се?
- Със сигурност членството ни в еврозоната падна жертва на политическата криза, но и неспазването на критериите от Маастрихт играе важна роля. Възможностите на правителството да бори инфлацията с мерки са силно ограничени - повишаването на лихвените проценти е възможен подход, който вече се прави. Отвъд това е възможно въвеждане на таван на цените на най-бързо растящите стоки, но това носи огромни рискове - от фалити на производители, до презапасяване и изчезване на стоки от магазините. Както това се случи в Унгария миналата година. Може да се работи и през данъците, но както видяхме намаляването на ДДС за хляба миналата година имаше много слаб ефект. Общо взето ще трябва да изчакаме. Всички прогнозират по-ниска инфлация следващите месеци и постепенно затихване на големия ръст от миналата година, а и динамиката на основните движещи фактори насочва към това.
- Ние се намираме в една безпрецедентно непредсказуема международна среда. Кои са основните двигатели на инфлацията у нас?
- Както и при всеки друг стопански процес, факторите са много. Ръстът на цените започна с голямата парична експанзия покрай европейските планове за възстановяване към средата на 2021-а. Към това се прибави и шокът на пазарите на основни суровини след началото на войната и удвояването на цените на горивата, което тласка нагоре всички останали стоки. От значение са и все още не напълно възстановените глобални търговски потоци, които ограничават някои доставки. Накрая, има и натрупан инфлационен натиск - в периода от 2014-а до 2019-а доходите и покупателната способност растяха доста бързо, а цените - почти никак.
- Ако бяхме влезли в еврозоната на 1 януари 2024-а, как това щеше да се отрази на кредитния ни рейтинг…
-Да, големите кредитни агенции са заявили, че членството в еврозоната ще доведе до подобрение в кредитния рейтинг на страната, а и подобрение в перспективата. Това практически означава, че правителството (а и бизнесът) ще има достъп до по-евтин кредит, тъй като пазарите ще ни разглеждат като по-благонадежден и стабилен играч. Разбира се, това си има и негативи - улесеното кредитиране изкушава управляващите да нагърбват страната с дълг, който се харчи по не най-съобразния начин.
- Това, че няма да влезем в еврозоната, колко голяма икономическа щета е…
- Забавянето на членството носи най-вече пропуснати ползи - както от забавянето на улесняването в кредитирането, така и по разходите на бизнеса са превалутиране. Големите рискове от задържането отвън са по-скоро геополитически - еврозоната, въпреки че е номинално само монетарен въпрос, на практика е обвързана с по-близкото взаимодействие на България с ЕС и НАТО, които днес се поставят под въпрос от немално хора.
- Трети пореден месец наблюдаваме забавяне на месечната инфлация. Защо е така?
- Година след началото на войната много фактори се нормализират, най-вече по линия на цените на енергията и горивата. Забавянето е и донякъде циклично - цените не могат да растат вечно, тъй като липсват необходимите предпоставки за хиперинфлация. По-интересен за мен е въпросът дали ще има дефлация, или спад на цените, при продължаващо поевтиняване на немалка част от суровините, но засега няма прогнози за такава, особено на равнище цяла икономика, а не отделни групи стоки.
- Намираме се пак в предизборен цикъл. Ще слушаме ли пак икономически популизъм от партиите?
- Икономическият популизъм изглежда почти неизбежен - партиите традиционно се надпреварват кой ще предложи най-високия ръст на доходите и повече социални придобивки. Най-вероятно този път водещата тема ще са именно мерки за борба с ръста на цените, въпреки че вече виждаме ясно забавяне няколко месеца наред, тъй като темата доминира медийното пространство. Фокусът сигурно ще падне върху конкретни групи стоки, където ценовият натиск е най-осезаем - масла, яйца, мляко и млечни продукти. Рискът е да въведем след това нови много скъпи, но пък неефективни мерки - като помощта за фирмите за електроенергия, или пък 25-те стотинки за горивата и отстъпките от ДДС. Реална мярка би била намаляването на общата данъчна тежест или на осигуровките, но надали ще видим такива предложения.
- Очакванията за висока инфлация в Хърватия след приемането на еврото не се състояха. Трябва ли да имаме притеснения от такова естество у нас?
- Дори и преди това доказателствата за инфлационното влияние на еврото бяха съмнителни. Разбира се, да правим едно към едно паралели между България и Хърватия не е коректно, но хърватският пример дава допълнителна увереност, че страховете от голяма инфлация у нас след смяната на валутата са по-скоро неоснователни.
- В последните дни говорим все по-често за спекула в цените особено при храните. Виждате ли спекула на ниво от производителя до търговеца на дребно или както казват търговците това е „презастраховане“…
- “Спекула” е по-скоро термин от политическото говорене, тя няма конкретна икономическа дефиниция, още по-малко пък метод на измерване. В този смисъл няма как в условията на конкурентен пазар и свободни цени да търсим такова явление. Това, което ме учудва повече, е изключително нееластичното поведение на българските потребители - въпреки високите цени, според всички данни, те не наказват производителите и търговците, след като купуват по-малко от най-поскъпналите стоки. А именно това е най-силният механизъм за борба с всяко неоправдано повишаване на цените - отлив на купувачи и стока, която се разваля по рафтовете. Поне засега обаче такова нещо у нас няма.