Основният аргумент на по-умерените защитници на МОЧА е, че той трябвало да напомня на бъдните поколения за събитията от 1944 г., за да си вземаме поука, да не допускаме това да се случва и пр.
Това коментира във "Фейсбук" адв. Емил Василев.
Всъщност какви са събитията? Червената армия окупира България, макар тя никога да не е воювала срещу СССР, пък и срещу никой от антихитлеристката коалиция.
Тук оставяме настрана подвизите на българските летци, които са защитавали София от атаките на американски и английски бомбардировачи. Възползвайки се от това група въоръжени терористи прави държавен преврат и върху щиковете на червената армия докарва комунистите на власт.
Останалото го знаем. А последствията още ги търпим.
Горните тъжни исторически събития безспорно са важни за България - обръщат коренно политическото и икономическото ѝ развитие през следващия половин век. Правят я най-бедната и изостанала държава в Европа, дори в сравнение с другите страни от Източния блок.
Но това ли са най-важните събития, които трябва да ни се напомнят с този тумор на гигантизма на 200 метра от Софийския университет и 400 метра от Народното събрание? Освобождението не е ли по-важно от комунистическия преврат?
А Съединението и Независимостта да не би да са по-маловажни от окупацията ни от СССР? Но не! Според феновете на МОЧА именно този паметник трябва да бъде най-гигантският и именно той да е точно на пъпа на София.
Всъщност този паметник е апотеоз на националния ни нихилизъм и робско коленопреклонничество. Той е унижение за всеки нормален българин. Аз лично си мисля, че една скромна възпоменателна плоча на мястото на МОЧА ще има много по-възпитателна цел.
На нея трябва да пише: "Тук се намираше унизяващ националното ни достойнство гигантски паметник на съветските окупационни войски, довели на власт през 1944 година сателитен на СССР комунистически режим, който спъва развитието на България в продължение на десетилетия.
Помнете и не допускайте никога това да се повтори."