Каква може да е логиката зад националното поведение да декламираш “напред науката е слънце” и заедно с това да селектираш представители на неуките, при това да им се поверява именно стратегическото управление?
Когато са налице дефицити във фундаменталните знания (теория на икономиката, теория на правото, на управлението и на сигурността), не се познава успешната международна практика (защото отсъства релевантно знание, а не се говорят задължителните чужди езици), когато не е налице успешен опит в корпоративното управление в големи или най-малко средни предприятия, то тогава, съвсем еднозначно, такива амбициозни представители на нашата нация трябва да заемат само начални, изпълнителски длъжности в публичния сектор, не и управленски.
А за да има промяна в това наше българско (и в частност - мое) столетно морално двуличие, то е наистина крайно време - аз (обикновеният аз, именно аз, който съм с огромно и незаслужено с нищо самочувствие) да разбера, че не се изисква много от мен, българина и то е само едно: това, което сляпо декламирам, което е създадено от по-умните от мен, записано в книгите по икономика, право, управление, сигурност, литература и изкуство - да го изпълнявам (при това с благодарност и уважение). Да чета, да се уча, евентуално да зная.