Лятото отмина, пристигна есента с гръм и трясък, както му се вика. Дъждове, гръмотевици, светкавици, наводнения. Преди това първо ни опари яко, после ни удави....Такъв е животът...
Някои успяха да идат на море, други много искаха, но вместо море ги посрещна стихия и наводнения. При всички тези бедствени обстоятелства българинът се прояви като добър човек, стекоха се доброволци, институциите се размърдаха да покажат загриженост и дейност, с една дума всичко си идва на мястото бавно и славно.
Но преди да се случи този воден кошмар замислил ли се е някой, дали такова бедствие хипотетично е било възможно? Какво следва? Как са строени тези 12 моста, че да рухнат от една водна стихия? Всичко това предвидено ли е? Ами наводнените къщи – каква е причината да се превърнат в басейни? Чистят ли се ямите? Къде се строят новите хотелчета, къщички за гости и приземни стаички за по-бедните туристи. Аз лично съм виждала новопостроение къщи и хотели на скали и почти във водата. Да, гледката е потресаващо романтична и хубава, но става и потресаващо лоша, когато те залее вълната. Много станаха въпросите, а отговори няма или има клишета.
Ни най-малко искам да търся виновни, не, разбира се. Само си задавам въпроси, това ми е работата, а моите въпроси се формират от тези на гражданите. Народът се пита – къде отиват европейските средства за пътната инфраструктура? Нали се усвояват уж за хубави и най-вече качествени здрави европейски пътища. Много са въпросителните при последиците от природните бедствия. Защото много от тези последици биха могли да бъдат предотвратени, но... Сега тепърва Междуведомствената комисия ще търси причините за тежките последици от водното бедствие...малко като "след дъжд качулка".
Междувременно продължава и описването на щетите по домовете на хората. Стана ясно, че част от тях няма да получат обезщетения, защото наводнените жилища не са основните им. И днес доброволците остават на терен и ще продължават да раздават хранителни пакети и вода в най-засегнатите райони. Но и този епизод ще свърши. А после?
Ами мълниите? За тях нямали гръмоотводи и превенция...Би трябвало да има, и въпреки това както видяхме никой не е застрахован – едно дете беше поразено и слава на Бога, оцеля, но другото в Русе се превърна в Ангелче и отлетя.
Така че всичко напоследък идва с гръм и трясък от ясно небе. Успокояващото е, че не е само при нас, съседите в Гърция и Турция също страдат, но се справят – единни са. Пред стихията и природата всички сме безсилни, това е ясно. Тези неща не зависят от нас - хората, но качеството на земната настилка и строежите зависят от отговорните Човеци.
А при нас на всичкото отгоре се задават и избори. Сега кметовете ще се надпреварват „кой е по по – най“, ще чистят, ще ринат, ще асфалтират, мостове ще издигат – бая работа ги чака до края на октомври, а после, като седнат на мекия стол дали ще се замислят как се асфалтира, къде има пътни знаци, кой мост е стабилен или ако тръгнеш да маршируваш ще рухне....Едва ли ще се замислят, защото възглавничката под техния стол ще е стабилно залепена, претапицирана с друг цвят и мека.
Та, господа управници, замислете се предизборно от тук нататък как ще строите, какво ще строите и колко ще е здраво. Преди да разрежете някоя и друга лентичка, седем пъти премерете, и после режете! Утре да не ни отнесе някое торнадо и пак да не сме подготвени. Иначе ние ще го отразим, то това ни е работата – да стане някой зулум и да го отразим, но не е в това въпросът. Защото и нас ни се иска да отразяваме светлината на слънчевите дни и добрите новини, а новините ги правите Вие, ни сме само отражението.
Автор: Оля Ал-Ахмед