Българо-словашките взаимни симпатии и връзки са неподвластни на политическата конюнктура. Не вярвам да ги променят и новият състав на словашкия парламент ( НС = Националния съвет) и бъдещо правителство в резултат от извънредните парламентарни избори на 30.09.т.г.
*Така и не разбрах, кое дава морално право и компетентост на пишман полит-глобал-либерали от НПО и на хора с оскъден опит от политически назначения в дипломацията да коментират с разочарование резултатите от тези избори в казионно-масовизирани (мейстрийм) медии. С преобладаващо неодобрение на победата на партията „Смер ( = Посока) – Социална демокрация” на бившия премиер Роберт Фицо (2006-2010 г.) и (2012-2018 г.). Да го неглижират лично поради националната му отговорност и патриотизъм, редом с Виктор Орбан, създател и лидер на дясната партия „Фидес”, член на ЕНП (Европейската народна партия). Заради небезпрекословно послушание към т.нар. дълбока държава във Вашингтон и „Брюкселско” за въвличане на Европа във военните действия в Украйна ? Или за резервираното отношение към незаконните бегълци, наричани в ЕС и в „света на златния милиард” мигранти ? Служебният ми мандат в Словакия съвпадна и с първия премиерски мандат на Р.Фицо. Тогава европейските и отвъдокеански англо-сакси му прикачаха епитета „популист”, който приляга за мнозинството от политиците в света. И околностите му, вероятно? Тогава и сега го клеймяха като ЕВРОСКЕПТИК и проруски, - севернокорейски, комунист... За нашите и европейски папагал-глашатаи на неолибералната Догма и „Консенсус а ла US” всеки землянин, който дръзне да отчете честата непредсказуемост във външната и икономическата политика, и употребата на сила от бившите и сегашни империи, и се опитва да прокара национален интерес в баланс между тях е путинист, комунист, ченге от екс-ДС, недемократ и под. епитети. Важи и за г-н В. Орбан, който още от 1988 г. създаваше опозиционната тогава, антикомунистическа партия „Фидес”. А Фицо бе принуден да подаде оставка през 2018 г. „поради улични протести...” (вж. публикацията ми от 25.09.т.г. „Предизборни задявки в Словакия” и предшестващи, в т.ч. на блога).
***** Пролевичарите ликуваха, а поддръжниците на Зеленски и щатско-брюкселският „консенсус” се безпокоят. При това не е ясно още дали Р.Фицо ще съумее да състави коалиция до 16 т.м.. Социал-демократите от Смер спечелиха 42 депутатски места в парламента от 150-те в НС, а „отцепниците” на Пелегрини от „Глас-СД” 27, т.е.общо имат 69. Не достигат 7 гласа за мнозинство 50% + 1. Националистите (СНП) на Андрей Данко, които досега са били трикратно коалиционен партньор на Смер, имат 10 места в парламента, но от тях единствен Данко е партиец. Другите са по гражданска квота, не е ясно колко надеждни партньори могат да бъдат. Пелегрини чакал най-изгодна оферта и се самопредлага за премиер „наляво и надясно”. Фицо му предложил поста председател на НС. ХДД (християндемократите) не желаят за премиер нито Фицо, нито лидера на втората по места в НС партия „Прогресивна Словакия” (ПС, либерали с 32 гласа) Михал Шимечка. Ако „Глас”-ът се коалира с ПС, ще им трябва 4-тата ОХНЛ на Матович с 16 гласа и свалилия правителството му преди 2 години Р.Сулик („Свобода и Солидарност”) с 11 депутати сега. Какво би се получило: „разчекната сглобка”, „коалиция на послушковците пред Догмата” или „... на келепира” ?
** През първия си мандат “ЕВРОСКЕПТИКЪТ” Р.Фицо с коалиционни партньори патриотично настроените лидери на Движението „Демократична Словакия” (ДДС) Владимир Мечиар (екс-премиер) и Ян Слота (на Словашката национална партия) :
1.Довършиха необходимото на 21 декември 2007 г. Словакия официално да стане държава-членка (ДЧ) на Шенгенското споразумение с премахването на граничните КПП по сухопътните и водните ѝ граници с Полша, Чехия, Унгария и Австрия, а по летищата - от м.март 2008 г. Заедно с 3-те споменати страни от Вишеградската група, 3-те балтийски (екс-съветски) републики, Словения и Малта.
А) Вицепремиер и министър на вътрешните работи беше Роберт Калиняк, с майка българка. През януари 2010 г. за 3 денонощия г-н Калиняк преразказа нагледно целия си опит на тогавашния хомолог Цветан Цветанов от ГЕРБ, вкл.- на място - по изградените обекти на словашко-украинската граница.
2. От 1 януари 2009 г. Словакия стана ДЧ на еврозоната. Първи и единствен във Вишеградската група. И досега!
А) Въпреки няколкократните покани на г-н Фицо преди въвеждането на еврото, тогавашният ни министър-председател г-н Сергей Станишев „се разсея” да присъства на тържествената международна церемония в Братислава. А и Смер-СД беше в немилост, със замразено членство в ПЕС. Та нищо чудно г-н Станишев дългосрочно да се е готвил вече за кариерата си в Брюксел. На тържествената церемония той благоволи да изпрати вице-гуверньор на БНБ.
Б) Още през септември 2009 г. вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков се разходи служебно до Братислава „по темата” с любимата си съветничка. Изглежда са го приели на сериозно, защото след седмици един от двамата държавни секретари (Д.С. = заместник-министър) в МФ (Министерството на финансите) Франтишек Палко ме сондира за възможността да бъде назначен за съветник в МС-София по подготовката за встъпване на България в Еврозоната. МФ у нас и Симеон Дянков не проявиха интерес и даже не отговориха на напомнителните ми радиограми. Впоследствие г-н Палко бе държавен секретар в Министерството на транспорта на СР, по-късно финансов съветник на правителството в Таджикистан.
**Министърът на финансите Ян Почиатек не ме прие 2 месеца на делова визита по план-програма от зам.-министър на МФ Любомир Дацов за конкретно сътрудничество. Разбира се, придвижихме плана чрез Д.С., а когато Почиатек благоволи да ме приеме, отказах, „с благодарност”! На среща с посланиците на ДЧ на ЕС той ми поднесе лично извинение, но прецених, по своя информация, че не се е „преработил”. И го удостоих с присъствието си едва след 1-2 години, на „натресен му разговор” със Симеон Дянков. Последното полит-недоразумение пък бе поискало среща с Почиатек от словашкото посолство у нас 2 дни преди да потегли от София!? На словашкия посланик едва ли не му се плачеше по мобила и най-приятелски „преадресира” заявката му към мен. В тези минути изчаквахме президента Гашпарович за поднасяне на венци. Зърнах министър-вицепремиер, който с бил фирмен съдружник с Почиатек. Проблемът бе решен.
3. Роберт Фицо не посегна на словашката дипломация, с изключение на отзоваването на политическо назначение за посланик в Лондон. Министри на външните работи по време на мандата ми бяха професионалистите Ян Кубиш и Мирослав Лайчак, поел след приемането на висок пост в международна организация от Кубиш, въпреки неохотата на Фицо. И през следващите му мандати външните министри бяха професионалисти. При Кубиш и Лайчак имаше две държавни секретарки – по една от Смер-СД и ДДС. Смер не смени и дългогодишните възлови назначения от политическия опонент на Фицо Микулаш Дзуринда и другите дясноцентристи и партии. Вкл. дългогодишния профи-посланик и шеф на ПП в ЕС/ЕО Брюксел Марош Шефчович, вече и със стаж на еврокомисар при Барозо, Юнкер и фон дер Лайен. През 2019 г. Фицо дори привлече Шефчович като кандидат на Смер за президент на СР. Тогава победи З.Чапутова.
А) СлМВнР и МВР подкрепяха всички наши „аматьорски неподготвени” (ком.:О.Г.) кандидатури за седалища на агенции и органи на ЕС, ако нямаше свой кандидат. А когато нашият представител бе подкрепил словенската кандидатура за седалище на AСER на 2-я кръг гласуване, след като на 1-я гласувал за словашката, Р.Фицо не скри лично разочарованието пред мен. След министъра на икономиката Л.Яхнятек.
*Приносът на Фицо за освобождаване на българските медици в Либия през 2007 г.
Международният неправителствен фонд „Бенгази” обезщетява с 460 млн. щатски долари семействата на пострадалите. След България, внесла според медиите над 56 млн. $ във фонда „Бенгази”, по цифрата на постъпления следва Словашката република. По официални, но писмено непотвърдени ми, оперативни данни с около 31 млн. $. Идеята бе или се осъществява от Роберт Фицо. Либия дължеше на ЧССР 450 млн. $. След разделянето ѝ от 01.01.1993 г. 2/3 от дълга бива разпределен на Чехия и 1/3 на Словакия, т.е. 150 млн. $. Р.Фицо се стремеше да раздвижи словашката част на дълга с оглед СР да получи част от него. Удобна формула в казуса бе: “Част от дълга към Словакия предоставяме във фонд Бенгази (примерно около 20 млн.щ.д.), но очакваме да получим под някаква форма останалите 130 млн. $.”. Информацията бе потвърждавана от Д.С. (=държавните секретари) на МФ инж. Петер Кажимир (през 2012-19 г. министър, по-късно гуверньор на Националната банка на СР) и Франтишек Палко. Пред тях, пред министър Кубиш, Д.С. на СлМВнР Ольга Алгайерова и вицепремиера Душан Чаплович приветствах потделно идеята. Разтревожен от публикации и твърдения на опозицията, че премиерът не възнамерявал да постави въпроса за българските медици предприех стъпки за преубеждаването му, главно чрез „посредниците” Ян Кубиш, Д.Чаплович, О.Алгаерова. Дължим благодарност и на президента Иван Гашпарович за писменото послание до Кадафи!
Посещението на словашкия премиер в Либия бе насрочено за 20-22 февруари 2007 г. В официалната делегация бяха включени 11 души. Сред тях министърът на икономиката, държавен секретар на МВнР, 11 бизнесмени и 6 новинари бяха придружаващи. За основна цел бе обявена уреждане на компенсирането на либийския дълг към Словакия.
На 22 февруари с.г. по Словашкото радио Фицо направи изявление за съдържанието и коментар на проведените разговори. В контекст, обвързан с българските медицински сестри и палестинския лекар, той използва по техен адрес думата páchateľ, която е = на извършител (нa престъпление). Всъщност не знаехме какво реално е заявил премиерът пред либийските лидери, дали и какво е договорил с Кадафи.! След като на „Жендов”2 в София се оказа, че няма с кого да се посъветвам, допуснах, че в духа на прехвърляне на отговорността, едва ли ЦУ бе в състояние да ми даде инструкции преди 1-2 седмици.
Стандартно!? Както и че въпреки всичко: „защо не съм запитал ЦУ?” В подобен случай или се действа мигновено, или се оставяш в рьцете на неизвестността. Заявих след час по телефона пред частната информационна телеграфна агенция СИТА, че не вярвам медсестрите ни и лекарят да са назовани за “извършители”. И ... всичко необходимо, каквото следва да се каже в аналогичен казус:... за убедеността (ми и ни) в словашката и международна подкрепа на невинните българи. По словашка молба съдействах за телефонен разговор Фицо - Станишев. На 23 февруари констатирах, че отговорът ми пред СИТА се вписва много добре в заявлението на министър Калфин по случая. По оценки на дипкорпуса в Братислава посолството ни се превърна в най-медиализираното през 2007 г., в т.ч. от съседни страни. Въпреки, че след разговора Станишев-Фицо отклонявах коментари. С обосновката, че въпросът за нас е приключен, предоставяйки им съобщението за печата на Правителствената информационна служба на Р България.
На 1 март с.г. се видяхме непредвидено с премиера при министъра на земеделието. Той (Фицо) прояви инициатива да продължим разговора на приема на посолството по случай националния празник 3 март. По пътя към кабинета се разминахме с министър Кубиш. Спогледахме се въпросително. Той вдигна рамене, но Фицо не го покани на разговора. В случая аз не биваше. Въпреки разчета на придружаващия го екип за 10-15 минутно присъствие на премиера, разговаряхме на 4 очи над 40 минути. Фицо намекна, че не правим компромис в позицията си пред Кадафи, но може би не е следвало той толкова рязко и разграничаващо да анализира двете страни на казуса пред либийците. Споменах, че приканваме и към подходящи приноси в МНФ „Бенгази”, но преди всичко се осланяме на единство и сплотеност в позициите на ДЧ на ЕС, като каузата на медиците считаме за най-важния въпрос при решаване на отношенията на Либия с ЕС. Той не конкретизира, явно още не е бил уверен дали либийците ще изпълнят евентуално поетите ангажименти „в пазарлъка с него”. В заключение помоли: 1. Да уведомя София, че след този разговор счита темата за изчерпана и приключена. 2. Ако словашка или българска медия прояви интерес занапред към темата, да упомена, че той е отстоявал и българската кауза. 3. Да предам на Сергей Станишев, че на Европейския съвет на 8 с.м. в ще му отправи покана за посещение в Словакия. Но визита не бе реализирана.
На тържествени церемонии около 12 април и 8 май направи впечатление, че през 2007 г. в словото си г-н Фицо назова на 2-ро място сред освободителите-чужденци на столицата българските партизани (студенти и работници в СР). В по-слаба форма повтори подобна мисъл през годините още 2-3 пъти, балансирайки хиперболизацията от 2007 г., която тогава отдадох на компенсационен реверанс за медиците ни в Либия. Не можех да си обясня как оформителят на речите му историкът-писател Драхослав Махала, автор и на добронамерена проза за България, бе допуснал тази “нова историческа трактовка”.
**Преди години основно се ценяха при оценките на дипломатите, особено на мандати в чужбина, установените и поддържани служебни, приятелски и „смесени” контакти с политици, интелектуалци, журналисти, и с хора с други професии. С цел привличане на симпатизанти на България, създаване на българско/и лоби/та. Тогава дипломатите ни и особено подготвени посланици от кариерата не контактуваха, както сега, с референтите за България в МВнР-тата на приемащата страна. А с министрите, депутати, хора с компетенции да вземат важни решения за сътрудничество. В Прага, например, чешките външни министри ме приемаха често на следващия ден от заявката, ако са в страната; премиери и други ресорни министри – в зависимост от моментната им ангажираност. Но до седмица.По измислена от София спешност чешки премиери са ме приемали в събота и в неделя на вилите си. Референтите и началник отделите канех на кафе или бира; или в посолството, или в резиденцията. С тях най-често контактуваха други/те дипломати.
Още за Фицо, КОСВЕНО и родни екскурзиант-управляващи
*След август 2009 г. отклоних „сондаж чрез „търговския” (СТИВ на посолството) за „мерак” на шефката на кабинета на Б.Б. - Р.Б. – за консултации без теми със словашкия ѝ хомолог. Знаех, че не е редно. Но при пре-проверката едва не се изсмяха, че чиновник на тази длъжност „тук” и в Европа има право да придружава министър-председателя си, а в чужбина - да пътува единствено в негов съпровод. Камо ли на самостоятелни международни консултации! Е, впоследствие и „сондиращият” (2-3 кратно) и „сондираната” като минимума (за нея) станаха ръководители на възлови български дипломатически представителства в чужбина.
** През май-юни 2010 г. отбих сондаж на премиерски съветник за посещение на българския министър-председател в Словакия. („Ще пътуваме наоколо, а и колко му е да се качим около 24 май на самолета. Ден и на славянската писменост. Кирил и Методий са изпълнявали мисия в словашки земи”. О.Г.: Вероятно имаше предвид във Великоморавия). Обясних, че в актуалния тогава период мандатът на Фицо и Смер-СД изтичаха и страната бе в официална кампания за редовни парламентарни избори, на 12 юни с.г. Нямахме и нерешени проблеми в отношенията, още повече за това равнище, нито неподписан двустранен документ за сътрудничество във важните ресори. Също, че предшестващият премиер няколкократно бе „пасувал” на Фицови покани за контакт на това ниво, че ГЕРБ и Смер-СД бяха идеологически различен тип партии и пр.
***През 2012 г. преизбраният премиер Фицо потърси съюзник срещу временното прекратяване на компенсациите на ЕС за затворените ядрени реактори в Литва, Словакия и в АЕЦ „Козлодуй” и през ноември с.г. Борисов се отзова тутакси на поканата. Констатираха еднакви виждания по всички основни европейски теми!!! Верен на стила си българският МП изръси заклинание, че около 24 май 2013 г. ще има съвместно заседание на правителствата на България и Словакия,чиято реализация най-вероятно е останала непреодолимо дълбока тайна за медиите. Или ...?
****В МВнР вече от няколко години не се интересуват от мемоари на дипломати, в т.ч. на екс-посланици, освен ако те сами не спонсорират издаването им! До тогава поемаха най-често поне 50% от разходите по отпечатването им. Явно, че пресните дипломати си знаят всичко?! Не им е нужен предшестващ опит, освен още пари за опознаване на света чрез командировки... А и ЧСС/Ф/Р, Чехия, Словакия, екс-ГДР, страните от ОНД/екс-СССР, в и по които съм работил, не били така интересни като Турция, САЩ, Балканите, Япония, Китай. И Русия-Украйна, но под призмата на Догмата. От чешкото МВнР, когато познати посланици станаха зам.-министри, проявиха интерес преди години от превеждане и издаване на на мемоарите ми, написани през 2011 г., но след като бъдели издадени на български език.
Засега имах възможността само да изпринтирам по 1 копие на децата. В случай, че проявят интерес някога.