Дълбоко съжалявам за жертвите в Израел. Съболезнования на близките им! Аналогични жестоки терористични саморазправи, немотивираната употреба на сила и лишаване от човешки животи, вкл. за отмъщения, осъждам категорично. Изявлението на Върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел от името на Европейския съюз по повод атаките срещу Израел е оформено грамотно. Евакуацията на българите, пожелали да напуснат Израел след бруталните атаки на „Хамас”с правителствения „Еърбъс“, е хуманен жест, заслужаващ признание. Дори и да е замислен и разпореден от Посолствата на „Козяк”, Московска” и ул.„Н. Коперник”.
Дали обаче властта ще се осмели даже на сън да призове Израел и нейните преки поддръжници по двустранна линия; в ООН, и в други авторитетни, или поне високо платени международни организации да се замислят над разтълкуването на българските народни поговорки „Каквото повикало, такова се обадило” и „Да би мирно седяло, не би чудо видяло”?
И да предприемат дългосрочно адекватни стъпки: международни, двустранни – между семитите юдеи и мюсюлмани – и многостраннин + други глобални бабаити - в смисъла и духа на народната ни мъдрост? Жестокостта и геноцидът не се премахват или компенсират от насрещна жестокост. А с помирение, взаимно зачитане, човещина, постигане на мир. И полагане на усилия най-сетне за реализация на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН за създаване на палестинска държава. Като започнем от класиката - Резолюция 48 на СС, приета с мнозинство още на 21 април 1948 г.
Текстът е публикуван в личния блог на автора ogniangarkov.blog.bg