Този исторически цитат е много готин. Едни синдикати възникват като инструменти на мафията за изнудване на бизнеса. Камионджии, строители, шофьори - ако не плащаш на мафията, синдикатът вдига една стачка и бизнесът ти спира.
Неслучайно в някои западни общества “синдикат” и “мафия” са нещо като синоними.
Други синдикати възникват като казионни посткомунистически квазидоброволни организации, в които /само/ държавни служители отчисляват членски внос по списък. Те не изнудват бизнесите, а направо правителствата. Играят на едро, един вид.
В най-успешните частни компании в света, чиито продукти ползвате всеки ден, че и в момента, такова нещо като “синдикати” няма. Или ставаш, или не ставаш. Въпросът е личен, а не на трудовия колектив и на колективната безотговорност, в която удобно да се скрие личната некадърност. Те и затова са най-успешни тези компании. Защото работят с най-добрите личности, а не с работнически колектив и трудов кооператив.
В този смисъл не виждам рационални доводи званието “синдикалист” да звучи особено гордо. За “социалист” пък да не говорим. И не, заграбването на частна собственост не е решило нито един проблем. Напротив, унищожило е много съдби и животи и е съсипало цяла една държава. Нашата. Само преди 80 години. Та няма нужда. Твърдо “не”.
Текстът е публикуван във Фейсбук.