Сюжет от проф. Иво Христов
Някъде в отвъдното. 9.00 ч.
Петър Младенов звъни на Тодор Живков. - Другарю Живков, сутринта прегледах нашите телевизионни канали. Всички хвалят Васко! - Кой бе, Петре? - Племенника! - Аааа, хубаво! А кой го хвали?!
- Всички, другарю Живков! На архитект Лозанов сина, Агов от Първа програма, той много е остарял, прилича на Милан Дренчев. - Стига бе! ХАХАХА! И кой друг?
- Интересното е, че имаме пробив сред младежта! Едно момче от комсомола, Генов се казва. Много хубаво говори и един другар от творческите съюзи, Пумпалов ли беше, не запомних. Добре е да му дадем една пералня, беше написал много остра, социална сатира по темата.
- Идеологическите работници с нас ли са? - Разбира се, другарю Живков. Синът на Дайнов вече писа по темата. И другаря Инджев от службите пусна антрефиле.
- Айде холан! Не ми се вярва той да пусне филето!
- Не се изразих правилно, другарю Живков. Статия е публикувал.
- Петрееее, нали ти казвАх, снишаване му е майката, ама вие избързАхте с Андрей и Добри тогава.
- Такива бяха времената, другарю Живков.
- Такива беха. А некой останА ли от онея, неформалите? - Само внука на Пеко, другарю Живков. Иван. И едно момиче от профсъюзите. Другите всички са с Васко.
- Петре, профсъюзите и вътрешната опозиция не са страшни. Ти кажи на наште да внимават с броенето.
- Ще предам, другарю Живков.