В медицината има неписано правило, че един клиничен случай никога не идва сам. Ако лекарят срещне даден проблем, много вероятно е да му се наложи да се справи с него отново относително скоро. Какви усложнения стават при обрязването в домашни условия? Пред ФАКТИ говори урологът д-р Иван Георгиев от болница ВИТА.
- Д-р Георгиев, в рамките на първото полугодие на 2023 г. сте се сблъскали с четири деца, които са получили усложнения след проведено традиционно обрязване в домашни условия. Обяснете повече?
- Повишената инцидентност ни насърчи да се замислим и задълбочим в темата, тъй като я намираме за силно социално значима. Прагматизмът на професията не ни позволи да се ограничим с чисто суеверни обяснения за случилото се. Първият въпрос, който възникна у нас, беше: „Трябва ли да обезкуражаваме традицията на обрязването (циркумцизио)?“
- Какви са усложненията?
- Усложненията при тази манипулация са свързани с кървене, инфекция, които се класифицират като по-леки, както и някои значително по-тежки и трудно поправими такива.
- Какви ползи носи и какви рискове крие обрязването в чисто здравен аспект?
- След преглед на актуалните наблюдения и проучвания в световен мащаб достигаме до няколко извода. Обрязването води до доказани медицински ползи: понижен риск от инфекции на пикочните пътища, намален риск от заразяване с вирусите HIV и HPV, както и някои други полово предавани инфекции, подобрена хигиена и понижена вероятност за развитие на рак на половия член.
- Защо е така…
- Това е така, защото, след като се премахне кожата, която покрива главичката на члена, започват промени в епителния, в повърхностния слой на лигавицата на главичката. Тя се променя по такъв начин, че става бариера към околната среда, става по-устойчива и съответно тези вируси по-трудно могат да проникнат в организма. Друго важно нещо е подобрената локална хигиена. Когато има кожа, хигиената зависи от това човек доколко се старае да се поддържа. Ако няма кожа, всяко едно измиване на тялото, води до измиване и на тази област
- Как гледате на тезата, че мъжете, подложени на обрязване, страдат от негативни психологически последствия и нарушения в сексуалната функция?
- Според много автори ползите надвишават рисковете от интервенцията в съотношение 200:1. Разполагайки с тази информация, не е трудно да разберем защо тази традиция е залегнала в някои култури в исторически план. Ако даден хирург твърди, че не се случва пациентите му да имат следоперативни усложнения, то той или не работи, или е неискрен. Като всяка една оперативна интервенция и тази крие своите рискове. Проучванията показват, че вероятността за развитие на тежко или практически непоправимо следоперативно усложнение зависи от три основни фактора: подготовка и квалифицираност на екипа, стерилност и хигиенни условия, и опит. По отношение на тезата, че мъжете страдат от намалена чувствителност и понижено сексуално удовлетворение - не разполагаме с обективни данни, които да я подкрепят.
- Защо все още се прави в домашни условия, след като има болници…
- Статистиката поставя обрязването в домашни и в болнични условия в двата края на спектъра. За щастие и четирите случая, с които се срещнахме ние в Отделението по урология на Болница ВИТА, подлежаха на корекция - на цената на усилия на медицинския екип, страдание от страна на децата и семействата им. Приемът в болница и анестезията пораждат някои ирационални страхове у семействата.
- Как приемат това родителите?
- При разговорите с родители ни направи впечатление, че един от основните фактори, който ги възпира да се доверят на медицинските специалисти, е фактът, че в лечебно заведение обрязването се случва в условията на пълна анестезия. Д-р Виктория Стоянова – анестезиолог-реаниматор в нашата болница, ни насочи към едно изключително любопитно австралийско проучване по темата. Основна опорна точка за хората, които предлагат обрязване в домашни условия, е тезата, че нервната система на кърмачетата е недоразвита и те не изпитват болка при провеждане на интервенцията. На база на замерени обективни показатели (сърдечна честота и кръвно налягане, нива на кортизол в кръвта) се стига до извода, че децата изпитват силна болка, но нямат развити стратегии и умения да реагират като възрастен. „Липсата“ на реакция се интерпретира като дисоциативен шок. Смята се, че отсъствието на обезболяване или неадекватното такова могат до доведат и до трайни поведенчески промени. Нещо повече – общата анестезия превъзхожда значително локалните методи при пренебрежими рискове след навършване на 6-месечна възраст. Практиката да се обрязват деца в домашни условия е рискова, порочна и следва да бъде обезсърчавана активно.