"Васил Терзиев трябва да изговори ДС темата. Няма как да се мине без това. Да намери начин. Да се срещне с хората, пострадали от режима, да поеме част от болката им, да покаже, че ги разбира. Родителите не затвориха тази страница. Ако Терзиев успее, може да стане истински политик."
Това написа в профила си в социалната мрежа Facebook комуникационният експерт Любомир Аламанов. Вижте и цялата публикация:
"Някои комуникационни бележки по кампанията на Васил Терзиев
В началото правя задължителната бележка, че е лесно да се коментира отстрани, когато човек не е в процеса. И вероятно не знам много факти и отношения. Но давам само някои идеи, които могат да помогнат в следващи кампании.
Грешки в кампанията:
- Сериозно подценяване на казуса с ДС-роднините на Терзиев. Беше ясно какво ще случи, как ще реагират хората, как ще се използва като основен наратив от неговите противници. Трябваше да има готов план, готови предварителни действия, готови процедури за реакция. Факт е, че младите хора, ИТ-сектора, мениджърите, не се вълнуват от това. Но яростната атака по тази линия въздейства на много хора. Особено от семейства, засегнати от престъпния комунистически режим. Трябваше още в началото да се изговори много повече по темата.
- Стъписването от атаката по миналото на семейството на Терзиев доведе до отказ от анализ на управлението на София през последните 15 г. Не негативна кампания, а снимка на състоянието. Като доказателство защо се иска промяна в управлението. Липсата на такъв анализ даде възможност на Ваня Григорова да се позиционира като истинската опозиция и даже да открадне „промяната“ като послание.
- Атаката по миналото на семейството на Терзиев доведе и до елиминиране на едно от основните му предимства – изграждането му като мениджър и всичките му успехи. Наложи се наративът, че ДС стои зад всичко, което е постигнал. Даже са ме питали хора от чужбина вярно ли е, че руски капитали стоят зад академията на Терзиев.
- В същността си кампанията беше построена на модерните решения, които Терзиев и екипът му имат за развитието на София. Което е прекрасно, но те паднаха в капана на така наречения „Технократски синдром“. Това е ситуация, в която един умен и подготвен технократ вижда много възможности и цялостни сложи решения на комплексни проблеми, като се опитва да обясни всичко на масовата публика. А публиката няма време, подготовка или нервите да слуша всичко. Загуби се фокус. Популистите знаят за този синдром и затова предлагат по едно решение на всичко – „магистралите“ на Борисов, „национализацията“ на Григорова и т.н. В кампанията на Терзиев имаше всичко, но нямаше открояващ се елемент.
- Последният етап на кампанията беше неправилно проведен. Може би бяха преуморени, може би бяха заблудени от социологическите проучвания, но вместо финалът да е емоционално обръщение към по-широка публика, кампанията се затвори в елитарно самочувствие от идващата победа. Особено между двата тура. Което можеше да доведе и до загуба на изборите. А имаше всички предпоставки да се внимава. Тенденциите бяха ясни, както с възходящия тренд на Григорова, така и с оттегляне на големи групи хора, които няма да подкрепят Терзиев.
Позитиви на кампанията:
1. Огромна общност, която подкрепи Терзиев. Всеки човек, на когото е помогнал, всяка кауза, която е подкрепил, всяка общност, която е вдъхновил, всички ясно и публично го подкрепиха. Името му и действията му се отплатиха неимоверно. Добър пример за абсолютно спонтанна подкрепа от публични личности, тип third party endorsement. Страхотен community building.
2. Концепцията. Добре развита, цялостна концепция. Истинска визия за възможно развитие на София като истинска модерна европейска столица във всеки един аспект. За пръв път виждаме политическа кандидатура с такъв детайлен проект. Работата на всички от коалицията заслужава адмирации. Останалите кандидати изглеждаха като елементарни популисти.
3. Екипът. Добър екип, свършил много работа под огромно напрежение. Не знам дали хората, които не са участвали в кампания, могат да си представят за какво става дума. Всяка сутрин да се събуждаш с кошмара какъв нов скандал може да има, каква нова лъжа може да е тиражирана, как да продължиш, защото трябва. И успяха, даже без да си изпуснат нервите. Поздравления!
Някои идеи какво е добре да направи Васил Терзиев в комуникационна посока след поемане на поста:
1. Да изговори ДС темата. Няма как да се мине без това. Да намери начин. Да се срещне с хората, пострадали от режима, да поеме част от болката им, да покаже, че ги разбира. Родителите не затвориха тази страница. Ако Терзиев успее, може да стане истински политик.
2. Да комуникира всеки ден какво е направил. Всеки един ден. Как е в някой квартал. Как наблюдава ремонти, строежи, почистване. Как се прави планирането за следващите действия. Да участва във форуми на високо ниво, но и как участва в граждански обсъждания за съдбата на кварталната градинка. Да е навсякъде. Всеки ден.
3. Да овладее и подобри координацията на комуникацията на всички от екипа си. С толкова партии, организации и хора ще е трудно. Всеки ще иска да каже идеите си, да покаже колко знае, колко може, как има „уникално“ мнение. Но вече не са в кампания. Вече управляват София. И трябва да знаят, че всяка дума, която кажат, се приема като официално становище на кметството.
За финал, някои комуникационни предизвикателства, които стоят пред ППДБ:
1. Да обясняват сглобката. Всеки ден. Докато не разберат всички защо е нужна и какво би станало без нея. Досадно е, еднообразно е, но е необходимо, за да се компенсира яростната кампания срещу правителството.
2. Да обясняват предварително какви реформи правят по класическата процедура – каква е нуждата, кого засяга тази нужда, как се решава тази нужда, какъв е крайният резултат и кой е доволен. А не както досега – правят се промени в закони или подзаконови актове, чака се да се довърши окончателно, за да се комуникира, а в това време опозицията вече го е оплюла и създала негативно отношение.
3. Да водят комуникацията, а не да изостават и да следват. Да не позволяват на ГЕРБ и ДПС да изземат инициативата за правените реформи. Трябва да налагат дневния ред и кое е важно.
Комуникациите са изключително важен елемент в работата на всеки политик. И ако някой не го е разбрал, няма да има светло политическо бъдеще.
А липсата на комуникации ражда чудовища.
Спокоен ден!"