Това, че Русия през мнения на руски високопоставени политици гледа на нас като на троянския кон на Русия в ЕС е нещо, което знаем отдавна. Ако сравним нашите дейци на руския геополитически фронт в България обаче с мащаба на размаха на Орбан, например, те по-скоро не са троянски коне, а магарета в ЕС. Темата за семейството е официална политика на режима в Русия. Тази година е обявена за година на семейството. Този тип политиканстване естествено е в синхрон с руската доктрина и пропагандна машина, която действа доста безконтролно у нас. Радев никога не е спирал да дава знаци към Кремъл.
Това заяви пред ФрогНюз Асен Генов.
Преди няколко дни стана ясно, че президентът Румен Радев е подписал декларация в подкрепа на семейството заедно със сръбския си колега Александър Вучич и унгарския премиер Виктор Орбан. И тримата обаче са критикувани заради проруския си уклон. Нещо повече - подписването на тази декларация идва и в контекста на новата 2024 г., която в Русия е обявена за "година на семейството". Случайно ли е това?
С Асен Генов коментираме още темата за пилона на Рожен, който се оказа със скъсано знаме, след като само преди около половин година бе открит с фанфари и патриотичен патос. Патрон на тази инициатива е президентът Румен Радев, който по време на откриването на пилона си позволи да заяви, че Украйна настоява да води войната си с Русия.
Какво още каза Асен Генов пред ФрогНюз? Ето и цялото интервю:
Господин Генов, почти половин година измина от откриването на скандалния пилон на Рожен. Вчера обаче се видя как българското знаме виси скъсано и няма и помен от патоса на патриотите, който се вихреше преди месеци в защита на пилона. Защо се получи така?
Не бих определил пилона като скандален. По-скоро имаше доста спорове в обществото около стойността на символите - да развееш българския национален флаг е символно действие. Безстопанственото отношение след това също. Това показва доста елементарно отношение към темата с патриотизма. Темата за стопанисването на обекта беше тема и по време на строежа, и по време на откриването на пилона. Въпросът със законността на обекта намери своето решение, но изглежда все още остава открита темата за това кой трябва да се грижи за него. Това означава и грижа за самото национално знаме.
Кой всъщност трябва да се грижи за пилона на Рожен? Проектът беше осъществен под патронажа на президента Румен Радев. Появиха се коментари от БСП, че именно държавният глава трябва да отговаря за поддръжката.
За президента е ясно - той използва всяка една възможност да надгражда своя публичен образ. Той наистина се оглежда в телевизионния екран, а не в огледалото. По отношение на неговия патронаж - да, той би трябвало да повдигне въпроса, ако наистина се чувства все още патрон на инициативата, но отговорността е на хората, които го изградиха. Лошият имидж от лошото стопанисване със сигурност отива като политически товар върху гърба на президента.
Възможно ли е да очакваме реакция от негова страна?
Редно е. Ако той е патрон на никаква инициатива и тя изглежда неглижирана, най-малкото той трябва поне по неофициален канал да се свърже с фактическия собственик и да потърси сметка. Това е неуважение към национален символ. Но мълчанието му е показателно - Радев използва тази пиар възможност, показа се там, произнесе пламенни слова, горделиво стоеше пред знамето на фона на пилона и от там нататък интересът изчезва.
При откриването на този пилон президентът всъщност си позволи да каже, че Украйна настоява да води войната си с Русия. Коментарът му предизвика яростни реакции и бе определен като недопустим.
Президентът Радев със своята позиция по значимите и свързани с националната сигурност на България геополитически въпроси показва своята несъстоятелност и несъответствие с националния ни интерес - силна Европа, която е в състояние да се отбранява сама. Радев очевидно не е отстъпил и крачка назад от своите геополитически идеи и убеждения, които са по-скоро в синхрон с руския геополитически интерес, а не с нашия.
Но все пак държавният глава призова България възможно най-бързо да се присъедини към Шенген.
Представяте ли си какво би станало, ако президентът каже, че не трябва да влизаме в Шенгенското пространство? Следващата стъпка е да подложи на съмнение и членството ни в НАТО и ЕС. Не смятам, че Радев има достатъчния кредит на доверие, за да изрази такава позиция, която би била аналогична с тази на “Възраждане”.
Българите сякаш криворазбират патриотизма. На какво се дължи това според вас? Смятате ли, че сме обречени да повтаряме същите грешки?
Патриотизмът, струва ми се, не означава да развееш десетки квадратни метри на стотици метри надморска височина. Това са много повече елементарни неща - например да изхвърляш боклука в кошчето и да поддържаш града, в който живееш, чист, да спазваш например Закона за движение по пътищата. Това е най-елементарно, житейско ниво на патриотизъм.
А иначе, когато говорим за държавата, бих пречупил въпроса през общата ни колективна сигурност в рамките на българското общество и като част от няколко значими съюза - ЕС и НАТО. Всичко останало е псевдопатриотизъм.
Споменахме критиките на БСП спрямо Радев по отношение пилона на Рожен. Възможно ли е това да ескалира до ново напрежение между левицата и държавния глава или по-скоро става дума за пореден популистки напън?
Напрежението между БСП и Радев е част от цялостна игра и напрежение между няколко политически обекта в България и един квазиполитически обект - “Възраждане”, БСП и Радев. Това е израз на усилието на различните субекти да спечелят един определен, ясен политически сегмент в българската политика. Тепърва ще виждаме все по-ясно очертанията на тази политическа линия, която е в разрез с двете основни характеристики на България във външната политика като член на ЕС и НАТО.
Тази година е предизборна и ще мине през европейски парламентарни избори. Въпросът с Шенген също е важен - трябва да се поздравим с присъединяването ни по въздух и вода, но има някои важни неща и не бива да бързаме да гърмим шампанското.
Тепърва трябва да се изясни въпросът с пълното ни присъединяване по суша. Това е същественият въпрос и за бизнеса, ако щете. Предстои да видим решение в Европейския съвет и нямаме яснота след 31 март какво ще стане. От друга страна - България и Румъния не могат колективно и произволно да отворят границите си като “мини Шенген”.
България продължава да зависи от Австрия. Австрийският канцлер Карл Нехамер каза, че все още има дълъг път до пълното ни присъединяване към Шенген и ЕС трябва да се защити ефективно срещу неконтролируемата миграция и ще настоява за това. Тоест Австрия може да продължи да използва тази тема за вътрешнополитическите си проблеми. В страната предстоят избори.
Тоест е рано да празнуваме?
Рано е. Да, звучи добре - по Коледа стават чудеса, има възторжени коментари по въпроса, но все още нищо далеч не е ясно. Самото нидерландско решение също до известна степен е вътрешнополитическо. Предстои нов кабинет. Ясно е, че Марк Рюте има интерес да получи подкрепата на България по отношение на евентуалната му кандидатура за шеф на НАТО и печели точки, но предстоят гласувания и в Нидерландия. Решението им не е нито категорично, нито ясно. И то е витиевато. И отново е въпрос на отношенията между България и Нидерландия. Рано е. Можем да се порадваме, но нека запазим овациите за деня, в който видим решение на Европейския съвет.
Споменахте изборите за Европейски парламент. В цяла Европа сякаш се наблюдава вълна на крайнодесните популистки формации. До какво може да доведе всичко това и какво можем да очакваме?
Ще се огранича само до България. У нас със сигурност ще видим много по-познатите води, в които ще плуват точно онези политически сили, които бих определил като евроскептични. Ако на ниво местни избори антиевропейската тема трудно може да се преведе през дупките по пътищата, то евроизборите са идеалната почва за точно тези формации. Тепърва ще видим много жестока борба именно за този електорат. Темата за миграцията със сигурност ще присъства - фалшивата новина, че България се е съгласила да приеме пълчища от мигранти. Затова отговорността на медиите и хората, които говорят, е голяма. Смятам, че ще видим жестока и основана на фалшиви новини кампания.
Една новина през последните дни мина между капките в публичното пространство преди дни - тази за подкрепата на президента Радев на декларация в защита н семейството. Заедно с него застанаха колегите му от Унгария и Сърбия. Александър Вучич, заедно с унгарския премиер Виктор Орбан, е сочен за “троянски коне” на Русия. Можем ли да говорим за съвпадение?
Това, че Русия през мнения на руски високопоставени политици гледа на нас като на троянския кон на Русия в ЕС е нещо, което знаем отдавна. Ако сравним нашите дейци на руския геополитически фронт в България обаче с мащаба на размаха на Орбан, например, те по-скоро не са троянски коне, а магарета в ЕС.
Темата за семейството е официална политика на режима в Русия. Тази година е обявена за година на семейството. В този смисъл този тип политиканстване естествено е в синхрон с руската доктрина и пропагандна машина, която действа доста безконтролно у нас.
Радев никога не е спирал да дава знаци към Кремъл. Нашият президент в Европа е европеец, а в София - московец.
Един паметник в центъра на София отиде в историята - МОЧА в крайна сметка бе демонтиран и в момента се чуват намерения за премахването и на други монументи на съветската окупация от централните части на български градове. Ще има ли резултат?
Премахването на МОЧА има един основен дефицит. Няма ясно формулирана политическа теза - ние премахваме този монумент, защото исторически това е правилното решение, защото за обществото е важно да се освободи от пропагандните символи на един престъпен режим.
Това не е войнишки паметник, подобно на тези във Виена и Берлин, където има хиляди загинали съветски войници за освобождението на тези страни. У нас е различно. Опитът да се завоалира това като реставрация, рехабилитация на обекта носи един огромен риск отново да се заглуши важният въпрос за обществото и да се замете разговора за комунистическото наследство.