Поредната провокация с българската историческа памет отново поставя на изпитание българското общество. Явно външнополитическата лабилност на големия „брат“ трябва да се компенсира с чувствителната за българите тема за паметниците, свързани с българо-руските отношения през Третата българска държава, в която живеем.
Целенасочено и услужливо пишман политиците на местно и национално ниво си затвориха очите за демонтажа на Паметника на Съветската армия в София и събарянето на паметника на граф Игнатиев във Варна. Сега по евроанталнтическоталибански начин активните младежи, общински съветници от ПП-ДБ в Пловдив, поставиха въпроса за преместването на паметника на Альоша в измисления музей на социалистическото изкуство.
Странно е, че продължава да се осъществява финансово мотивираната акция за заличаване и дискредитиране на ролята и мястото на Русия в българската история, но се премълчават разрушителните бомбардировки на англоамериканските съюзници за унищожаване на българското население и градове през 1943-1944 г. В пълна сила се прилага принципът „лъжецът вика дръжте лъжеца“. Същите корпоративни номенклатурни активисти, които преди десетина години работеха за използването на опасната шистова технология в североизточна България, сега определят защитниците на паметника на Альоша в Пловдив като антихристи.
От друга страна на днес проведения в Пловдив митинг бяха издигнати лозунги „няма място за нацисти в общинския съвет“ и „история с референдум не се пази“. Освен това в анкетата на страниците на в. Марица над 70% са гласували за запазването на паметника на Альоша. Наблюдава се странен феномен. Фактите показват, че в социалистическа България се е изграждало и надграждало във всички сфери на обществения живот. През последните над 30 години освен оспорваните магистрали всичко се руши и унищожава. Модерната дума за унищожаването на паметниците е демонтиране.
Българската политика е в сериозен дисонанс с принципите на международното право. България е международно правен субект, член на ООН и на важни глобални и регионални международни организации. Русия е държава, една от петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН, а също така международноправен субект, с който никой друг участник в международните отношения не е прекъснал дипломатическите си отношения. Това означава, че сключените двустранни и многостранни договори са актуални. По този повод се задава въпросът какви ще са последствията за държавата България, която нарушава чл. 14 от договора за приятелски отношения и сътрудничество между Република България и Руската Федерация, съставен на 4 август 1992 г. и публикуван на 18 май 1993 г. в Държавен вестник. Може ли нашият безроден политически управляващ елит да разчита на съмнителните като възможност обещания на господарите си, че днес и в бъдеще неговите действия ще останат безнаказани?
Проблемът е, че динамиката на процесите в международен план е много голяма и едва ли ще може да се реализират цялостно разрушителните за България планове за конфронтация с Русия, което да унищожи и двете страни. Всяка империя се опитва чрез подчинението и в бъдеще премахването на българите да гарантира своята власт. Крайният резултат е негативен за империята, а не за България.
Паметниците са историческа памет, която е ориентир за запазването на обществото и гаранция за неговото бъдеще. Както е казал Гьобелс - „Премахни историята на един народ и след едно поколение ще се превърне в тълпа, а след още едно ще може да ги управляваш като стадо“.
Конкретно щампите и етикетите нямат за цел решаването на измислен проблем, а се използват както винаги за конфронтиране на хората. В случая една от целите е да се отвлече вниманието от неблагоприятните за англосаксонското задкулисие резултати от украинския сценарий за разрушаване на Русия и Европа.