Има много върхове в българската литература.
А небето на българската литература е Йордан Йовков.
“Прекрасното в творчеството на Йовков” - тази тема се падна на моя приемен изпит в Софийския университет.
Каква необятна тема! Цялото творчество на Йовков е апотеоз на прекрасното!
Прекрасното в човешката душа, прекрасното в природата, зашеметяващата красота на силните български жени!
Отрицанието на войната в непохватността на трогателния Люцкан от “Последна радост”, загинал с протегната ръка към цветето, в последния си миг устремен към прекрасното!
Всичко е прекрасно в Йовков, всичко!
Вторият изпит - за специалност “българска филология за първа година въвеждаха специален изпит - поднесе ето тази тема:
“Образът на жената в българската литература”.
Майко мила, каква безбрежна красота!!!
Образът на жената като майка, като любима, като дъщеря, като баба, като светица!
Колко красота и колко сила в женските образи на Вазов, на Елин Пелин, на Йовков, на Талев, на Димов, на Хайтов; в поезията на Ботев и Яворов, на символистите и на Пеньо Пенев дори!
Толкова красота и толкова сила в тази българска “силна майка мене е родила”; в тази зашеметяваща красота на грешницата Албена; в тази трагична съдба на отмъстителката Мария от “Козия рог”, толкова красота и сила в “Железният светилник” и “Тютюн”….
Толкова красота има в българската проза и в българската поезия, толкова много върхове и толкова много небе!
И какво правят днес едни пишман литератори в Софийския университет?
Правят двудневна конференция на тема “Леност и скука в българската литература”!
Превръщат прекрасната българска литература в синоним на леност, скука, глупост и безумие.
Как не ви е срам, всичките соросоидни кукувици в храма на българското висше образование?!
Кой ви омая, кой ви омагьоса да станете тези зловещи зомбита в театъра на злодея Сорос?!
Как не ви е срам?!
Как не ви е срам!!!