Мураками, който изстреля японската литература на върха

Странни герои със странни истории, разказани от дистанция. В тях става дума за любов, загуба, изоставяне - а много често и за секс. Героите пушат и пият, ако има музика - тя обикновено е рок или джаз. Това не са съвпадения - Харуки Мураками обича музика, а някои от романите му дори носят имената на популярни песни.

Един скандал го превръща в звезда

Въпреки че Мураками публикува първия си роман в края на 1970-те години, книгите му добиват международна популярност много по-късно. В Германия например това се случва през 2000-та година.

Тогава няколко известни литературни критици обсъждат книгата на Мураками "На юг от границата, на запад от слънцето". Център на дискусията стават секс сцените в романа. Между двама от критиците се разразява скандал. Докато Зигрид Льофлер ги нарича "безмълвно, безразлично заекване" и обявява книгата за "литературен фаст фууд", колегата ѝ Марсел Райх-Раницки я обвинява, че няма отношение към страстта.

Японската литература и книгите на Мураками стават феномен

Няма лоша реклама - "На юг от границата, на запад от слънцето" става бестселър буквално за една нощ. Харуки Мураками, който успява да пресъздаде нормалния живот в модерна Япония, където приготвянето на храната, музиката и нощният живот са особено важни, се превръща в култов автор. Много от книгите му са международни бестселъри - "Преследване на дива овца", "Норвежка гора" и "Кафка на плажа". Днес Мураками е носител на много награди и от години е фаворит за Нобеловата награда литература. Може би и тъкмо заради него съвременната японска литература се превърна в популярен по цял свят феномен.

Мураками започва да пише случайно, както сам разказва в автобиографичния си роман "Професия писател". "Не съм се учил да пиша романи", споделя той. "Учех кино и телевизия в университета, но - както беше характерно тогава, почти не учех. Вместо това си пусках дълга коса и брада, разхождах се немарлив. С други думи - бях безделник". Първият му роман - "Чуй песента на вятъра", е толкова успешен, че още като студент Мураками получава награда за изгряващ талант от японското литературно списание "Гунзо". Това бързо повлиява на живота му: "Преди да го осъзная, вече бях професионален писател. И сам се чудя как стана толкова лесно. Твърде лесно", пише той в автобиографията си.

Любов към рока, джаза, Реймънд Чандлър и Фицджералд

Според Мураками, който е роден през 1949 година в културната столица на Япония Киото и е син на будистки духовник, "писането" се подрежда някъде между "бавното колоездене и бързото ходене" и затова не е подходящо за свръхинтелигентните хора, които обичат да формулират идеите си точно. Мураками се учи на отношение към книгите от родителите си. И двамата преподават японска литература и въвеждат сина си в литературата, още докато е малък. Той израства в пристанищния град Кобе, където са разположени американски войници. Така лесно получава достъп и до западни автори.

През 1968 г. Мураками записва висше образование в университета Уаседа в Токио. Там се среща със съпругата си Йоко. Докато учи, работи и в магазин за грамофонни плочи, където се заражда любовта му към западната музика. Тази негова страст той не изоставя и дори няколко години ръководи свой джаз бар в Токио. Между 1991 и 1995 година Мураками работи като гост-лектор в САЩ и превежда англоезични романи - на Реймънд Чандлър, Джон Ървинг, Франсис Скот Фицджералд и Труман Капоти.

Свят на загадки и тайни

"Да оцеляваш само като писател е почти невъзможно", казва Мураками. Много изгряващи звезди бързо залязват. Такава съдба обаче не е отредена на Харуки Мураками, който пише роман след роман и продължава да привлича лоялните си читатели.

Най-сетне ще излезе и продължението на "Убийството на Командора". Тъкмо за 75-ия рожден ден на Мураками ще бъде публикуван "Градът и несигурните му стени". Читателите ще могат отново да се потопят в познатия свят на Мураками - свят на загадки и тайни, мимолетни мигове и както винаги - меланхолия, любов и търсене. Въпреки че повечето книги на Мураками са бестселъри, в последните години работата му е обект и на критика. Някои го обвиняват, че прави лека литература, докато други смятат, че той просто повтаря някои стилистични елементи. Според неговите критици на героите му им липсва оригиналност - в различни романи различни герои харесват еднакви екзотични храни или имат подобни еротични привички. Но това навярно е въпрос на вкус.

Мураками казва, че не се интересува дали онова, което пише, ще остане в литературната история. За него е важно само да го завърши. "Не искам да умра, поне докато не завърша този роман, определено не ми се умира."

Автори: Сабине Йолце | Зилке Вюнш