Китайският псевдо парламент - Националният народен конгрес - приключи единствената си годишна сесия. За разлика от практиката в истинските парламенти на демократичните държави, тук делегатите от цялата страна се посочват от комунистическата партия и по време на сесията просто вдигат ръка в подкрепа на решенията, взети вече от ръководството при закрити врати. Дебати няма. Ето защо официалните сводки за работата на конгреса не позволяват да се правят каквито и да било изводи за положението в Китай, за настроенията сред хората и за баланса на силите.
Империята на Си: идеологията на лидера над всичко
Тазгодишният Национален народен конгрес се проведе в условия, различаващите се от годините преди пандемията от Ковид-19, когато китайското стопанство вървеше нагоре, а комунистическата партия можеше в отплата да иска всенародна подкрепа за своя курс. Част от делегатите на конгреса идват от провинции, където в последно време приходите рязко се свиха заради кризата с недвижимите имоти. А трябва да имаме предвид, че на територията на Китай тъкмо продажбата на парцели за ново строителство генерира една голяма част от държавните приходи.
Кризата с недвижимите имоти удари и много обикновени хора, доколкото китайците влагат около 70% от спестяванията си тъкмо в недвижими имоти. Но строителните предприемачи оперираха изключително хазартно с тези пари, така че в крайна сметка много жилища така и си останаха непостроени. Оплакванията на населението по този въпрос сигурно са развалили настроението на делегатите на тазгодишния конгрес.
Официално обаче не прозвуча никаква критика. Властелинът Си Дзинпин поиска да бъде продължен неговият курс. С други думи - неговата идеология да е с приоритет пред икономическите успехи. Очевиден сигнал за втвърдяването на курса беше отпадането на традиционните срещи на китайския премиер с медиите след конгреса. Тази традиция, която възникна още през 80-те години на миналия век, когато започна отварянето на Китай към външния свят, този път беше нарушена без никакви допълнителни обяснения. Предишният премиер винаги използваше тази възможност, за да покаже пред света, че китайското ръководство е отворено и готово за диалог. И дори си позволяваше понякога да влиза в противоречие с официалните изявления и числа.
Днес обаче в империята на Си вече не се допуска дори едно толкова безобидно отклоняване от твърдите правила. Сегашният китайски премиер Ли Къцян се смята са максимално лоялен към Си, което няма никакви пориви да се профилира за сметка на Шефа. Така че отпадането на споменатата пресконференция едва ли го е огорчило особено. За него, както и за цялата пекинска номенклатура, важи един и същи основен принцип - единен фронт срещу свободния Запад.
Проблемите остават
По време на конгреса изявите на Си бяха в същия дух, но едновременно с това през последните месеци неговото правителство се опитва да подобрява разклатените отношения със САЩ и с Европа. Така например за хората от различни европейски държави беше въведен безвизов режим за пътуванията към Китай. Тази стъпка трябва да поощри туризма и да демонстрира пред света едно предпазливо отваряне на китайските двери. През ноември миналата година китайският президент се срещна с президента на САЩ Джо Байдън в Сан Франциско, а това бе сигнал за постепенно възстановяване на диалога между двете държави по такива теми като климатичните промени например.
В икономически план обаче Националният народен конгрес не излъчи някакви особено позитивни послания. Не бяха оповестени никакви програми за подпомагане на икономиката или на социално слабите хора в страната. Вместо това беше приет нов закон, който задължава фирмите да разкриват своите бизнес тайни. Една такава мярка сигурно ще възпре чуждестранни предприемачи от активна икономическа дейност в Китай. Освен това Си отправи към финансовия сектор в страната призива да практикува "финансова култура с китайски характеристики". От негова гледна точка това означава, че банките имат патриотичния дълг да инвестират в китайски фирми, независимо от тяхното конкретно икономическо състояние.
С две думи: много от делегатите на тазгодишния Национален народен конгрес навярно се прибират по домовете си със същите проблеми, с които пристигнаха в Пекин.
Авторът Александър Гьорлах е старши научен сътрудник в Съвета по етика в международните отношения "Карнеги" и научен сътрудник в Института за интернет към Оксфордския университет. Живял е в Тайван и Хонконг.