Как България може да играе ключова роля в определянето на енергийните политики на ЕС . Какво е бъдещето на ядрената енергетика в ЕС . Такива теми се обсъждаха на конференцията „Енергийна сигурност - основа за развитие на европейската индустрия. Ролята на България”. Тя бе организирана от Цветелина Пенкова, евродепутат от БСП и Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент. На форума присъства и Константин Стаменов, председател на УС на Българска федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК ).
- Г-н Стаменов, ЕС прие стратегия да развива ядрената енергетика. А България се лута между ще строим АЕЦ „Белене“, няма да строим, но решихме в рамките на седмица, че ще имаме нови мощности в АЕЦ „Козлодуй“. Вие ориентирате ли се какво искаме, всъщност?
- Въпросът трябва да се разглежда много сериозно. Това означава да се направи професионален анализ какво ще се случва у нас и в региона, какво ще се случва с потреблението, какви мощности ще отпаднат, как ще балансираме системата. Въпросите са хиляди, факторите безбройно много. Да, безспорно базова енергия е нужна за дизайна на електроенергийната система, но са нужни и балансиращи мощности.
- В същото време Турция прави втора руска АЕЦ на границата ни?
- Както знаете, Турция се превърна от вносител в износител на електроенергия. И тази тенденция очаквам да се запази. Това е причината ние – от бизнеса, да настояваме инвестициите във всички сектори да са на собствен риск в т.ч. и в електроенергетиката. Така, ако някой държавник сбърка, не повлича след себе си цялата икономика, не прави дупка в бюджета.
- Вие сте представител на големите производствени потребители на енергия. Какви са предизвикателствата за съществуващите енергопреносни мрежи в момента?
- Основното предизвикателство в момента е сигурността на електропреносна система. Звучи много общо и далечно, но питайте ЕСО и Централно диспечерско управление (ЦДУ ) как се справят. Сутрин в 9.00ч се появяват няколко хиляди мегавата (около 3000) от слънце и след 16,00 ч изчезват. А целият товар в системата е 4000-5000 мегавата. Ако ЦДУ не разполагат с гъвкави мощности да намалят генерацията и после да компенсират изчезването на слънцето, електроенергийната система ще се разпадне. В следващите месеци и години това ще е основното предизвикателство, респективно индустрията да има стабилно електрозахранване. Това означава инвестиции в мрежи, възстановяване на ПАВЕЦ „Чаира “, изграждане на нов ПАВЕЦ , внедряване на батерии и т.н. При това забележете цената на електроенергията да остане поносима за всички битови и стопански потребители.
- От колко електроенергия ще имат нужда големите производители през следващите години. Какви са прогнозите ви и ще можем ли да си я произведем, или ще започнем да внасяме?
- Индустрията инвестира постоянно в енергийна ефективност. Ако погледнете статистиката за последните 15 години, има устойчиво намаление в потреблението на електроенергия. Не очаквам внезапно да започнем да увеличаваме консумацията. По-скоро би дошло от подмяната на автомобилния парк от ДВГ на електрически, от компютърната обработка на големи масиви данни, където има огромна консумация на базова електроенергия.
- ВЕИ секторът навлиза на пазара с електроенергия, но как се отразява на електропреносната мрежа?
- Както казах вече, това е добре, че ставаме по-екологични в генерацията, но овладяването на електроенергийната система става много трудно. Съседните държави Румъния и в по-голяма степен Гърция по същото време имат излишък от производство на електроенергия. Поради това ще се стигне до отрицателни цени на електроенергията.
- Бизнесът с ВЕИ се смята за добър, но визия за произведената електроенергия виждате ли? Произвежда се много, но не се съхранява?
- За мен най-удачното решение, най-дългосрочното и най-рентабилното са ПАВЕЦ мощностите.
- Много големи предприятия си правят ВЕИ паркове. Какъв е ефектът от това?
- Подсигуряват се и стават независими в някои часове от мрежата.