Даниела Везиева, бивш министър на икономиката, сега член на Стратегическия институт за национални политики и идеи (СИНПИ), в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“
Какво означава икономика на еврото?
Означава силна икономика, която е преминала плавно през прехода на периода, в който двете валути, най-популярно казано, работят и в която имаме стабилен финансов и икономически пазар. Това означава икономика на еврото.
Какви би трябвало да бъдат основните аспекти на преминаването на България към единната европейска валута? Как би трябвало да изглеждат?
Ако оставим проекта на закона, който в момента е на публично обсъждане и където всъщност се коментират механизми по това, как ще се превалутира, какви фискални устройства са ни необходими, как ще се регистрираме в Търговския закон – оставам тази техническа част, която всъщност урежда законът, и той ще породи още много промени в подзаконовите актове – основната идея е друга: готова ли е икономиката ни за еврото, имаме ли реалния икономически буфер, за да направим този преход. Защото ако се върнем исторически към всички държави, които са влезли в различните периоди, те са имали стабилна икономика в различни икономически сектори – било земеделие, било силна индустрия, било природни ресурси и преработваща, съпътстваща към нея промишленост. И правилният въпрос е: ние имаме ли този буфер.
Ето това е следващият ми въпрос. Каква е реалната картина? Теоретичната ни я казахте, но какво правим всъщност? Мисли ли се за различната аспекти на икономиката при преминаването на България към еврото? Защото мантрата "приемаме еврото“ не е достатъчна.
Аз не виждам това по някакъв начин да се случва в страната ни в последните две-три години. Ние непрекъснато си говорим за политики, които трябва да са национални, и тези проблеми, за които говорим, да са приоритетни, т.е. да се фокусираме върху индустрията, тъй като тя води най-много добавена стойност след себе си. И като казвам индустрия, тук включвам и земеделието, защото то си е индустрия, така, че този преход да ни даде нормална възможност на нас, гражданите на страната, да го преодолеем, защото това ще рефлектира върху цени, върху заплати, върху доходите на хората. И точно за да е плавно, затова е необходим този буфер, а ние нямаме такъв. Самият управител на БНБ днес е коментирал това, че бюджетът ни е много проинфлационен, а не трябва да е такъв, защото това означава, че ние нямаме контрол върху разходите, нямаме буфери в бюджета.
Които да компенсират?
Които да компенсират тези разлики. Увеличаването на данъците ще доведе до увеличаване на сивия сектор, което допълнително ще утежни този преход. Ние закъсняваме вече с Плана за възстановяване, на който се гледаше точно като на такъв буфер в различните икономически сектори. Към момента нямаме реализация никаква по тази тема. Така че на нас в СИНПИ ни липсват националните политики. Ние сме приели едностранно, влизайки в Европейския съюз, че ще влезем в еврозоната и ще приемем еврото. Това се е случило още с приемането ни при определени критерии.
Да де, но това вече е една фразеология, която не означава много.
Това е една фразеология, която не означава много. И тук се отваря още една тема – не е ли дошъл моментът, в който да актуализираме условията как това да се случи. И затова ние непрекъснато говорим за национални политики. Всъщност огромният проблем, който ние като институт поставихме – и аз много се радвам, че той получи отглас в различните политически партии и в институциите – е демографията и всичко, свързано с нея. Защото говорейки си за демография, ние си говорим за икономика. Без силно развита икономика, няма демография, няма социална сфера, няма социален живот.
Ако няма демография, няма развита икономика. Няма кой да я прави.
Точно така. И точно затова ние си говорихме за това, какви са нашите национални политики, как ние виждаме страната си в следващите 50 години. Нека не гледаме на хоризонт от 6 месеца, каквито са последните кабинети, или 9, или 1 година. Трябва да има обща национална политика, която независимо кое правителство влезе, да продължи да се изпълнява, както между впрочем, работят останалите държави членки – независимо от кабинетите, имат национални приоритети, които се следват. Това означава да планираш развитието на държавата си и да управляваш това планиране.
Д-р Везиева, да погледнем как изглеждат различните отраслови политики, секторни политики: какво се прави, т.е. какво не се прави в момента в тях, и какво може да се промени.
Ами той, вашият въпрос, съдържа няколко подвъпроса. Говорейки за отраслови сектори и гледайки вътрешния ни брутен продукт, виждаме, че там повече от 60% дял е на услуги. Така че за кои точно икономически сектори говорим?
За кои?
13% - индустрия, 14-16% - добивна индустрия. Това са много ниски параметри. Така че говорейки за национални политики, ние трябва да се върнем към това, аз ненапразно казвам: как искаме да ни изглежда държавата след 50 години. Ние реално нямаме работещ индустриален сектор.
А защо това не се признава? Премълчава се.
Нямам отговор на този въпрос. Всъщност, ако трябва да съм откровена, да си управляващ, да си дори политик, това означава да носиш отговорност, да имаш някаква визия и да искаш да направиш нещо, но и да носиш отговорност за това, което искаш да направиш. И може би това отговаря на въпроса ви: защо не се говори. Ние някак си в последните години затънахме само в скандали и не виждаме никакъв изход. Вчера пътувах в такси и шофьорът ми казва: "Ами то няма светлина в тунела. За какво да ходя да гласувам?“. И моят отговор винаги е такъв: ама ако не ходим да гласуваме, няма да има никога светлина.
Ще има един много дълъг тунел.
Така че крайно време е в България да спрем да говорим за държавата си в трето лице. Държавата е всеки един от нас и това, какво прави, как го прави, прави и държавата ни.
Въпросът е: сега какво можем да направим? Хайде да погледнем и първото лице.
Вижте, ние сме в началото на предизборна кампания. Аз искрено се надявам, че ще има партии, които наистина ще говорят по този начин, няма да затъват в скандали, а ще покажат някаква визия за това, как би изглеждала страната ни след определен период, да се обединят около някакви национални политики. Защото неговорейки за това, че ние всъщност нямаме дългосрочно планиране и дългосрочна визия за развитието на държавата си, и за това как средствата – било то от различни източници, било от Европейския съюз, влизайки в еврозоната 2025 г. или когато и да е, как ще ги използваме. Защото – да, ще влезем и ще имаме достъп до различни финансови инструменти. И какво от това, ако ние не знаем, къде искаме да ги насочим?! Тръгнахме да правим регионално планиране – то спря донякъде. "Европа на регионите“ – в този програмен период сме. Има достатъчно средства, през които да решим регионалния си дисбаланс, но за това трябва визия. Трябва например да кажем: имаме опция да развиваме преработвателна промишленост, ние имаме уникално земеделие. В период сме, в който…
Да, това щях да ви попитам – къде са ни шансовете.
… говорейки си за ГМО, ние не сме го приели. Това е уникална ниша за нашето земеделие, за националното ни земеделие да излезе на пазара. В момента се търсят изключително много биопродукти. Така че ние имаме реалния шанс с малки стъпки да направим големи неща, да дадем широк хоризонт на бизнеса си, за да вижда той своето развитие. Едното е земеделието, другите са преработващата промишленост, химическата ни промишленост. Ние имаме уникални продукти и трябва да започнем да гледаме на пазарите и извън Европейския съюз. Европейският съюз е регулиран пазар. И пак се връщам на това: как искаме да се развиваме. Ние имаме работеща индустрия, въпросът е как да я стимулираме, как да я насочим по региони така, че хората да не се местят, да работят, да имат добавена стойност, да има висок демографски прираст и да се чувстваме комфортно в домовете си.
И тя да не е такъв нисък процент, защото каква индустрия имаме от 16%?
Е, такава е, ниска е. И въпреки всичко, бихме могли, бихме могли.
Какво е необходимо тогава?
Необходимо е да има национална политика, около която да се обединят управляващите.
Кой трябва да я изработи?
Всеки експерт в икономиката би могъл да я изработи. Въпросът е: на кого му стиска да я въведе.
А защо досега тя не е въведена, на кого не му стиска?
Не знам. По-скоро в последните три години виждаме, колко са къси хоризонтите на управление. Ние въобще не стигаме до разговор за национални политики. Вие да сте чули в 9-те месеца, които минаха…
Не, не е имало такова нещо.
… някакъв разговор да е сложен? Както виждаме…
Аз затова ви поканих.
Сега тече публичното обсъждане, общественото обсъждане на проекта за Закона за еврото – аз не виждам да има дебат. И ние затова във вторник сме поканили анализатори, експерти, политици на форум, който организира СИНПИ. Темата е точно за икономиката на еврото, за развитието на индустрията, на инвестициите в този преход към еврото, защото ние не виждаме национален дебат по тази тема. Проектът на закона визира различни проблеми, т.е. коментира различни проблеми. Част от решенията ние ги виждаме в текстовете, но най-вече това, което ни притеснява, е: защо няма пълна оценка на въздействието. Има доклад, който оценява проблемите, заради които въвеждаме еврото, но няма оценка на въздействието. Говори се за еднократен разход, не се коментират останалите разходи, колко са в рамките на този еднократен. Да, той ще бъде еднократен, но не еднократен по смисъл. Не чувам асоциации, не чувам сдружения.
Странно е това мълчание.
Странно е това мълчание. Той ще изтече, срокът, следващата седмица, най-вероятно законът няма да влезе в зала преди изборите, но в някакъв момент ще влезе.
Да, парламентът излиза във ваканция за предизборната кампания.
Но в някакъв момент ще влезе и ние някак си стоим отстрани. Аз не виждам граждански интерес за това, не виждам коментари. Не е нормално това. Някак си се фокусирахме само в скандали.
Д-р Везиева, освен само скандали, за еврото ние говорим за параметрите, които се изискват. Вторачили сме се в инфлацията, брутния вътрешен продукт – все финансови параметри, които дори не изпълняваме като хората, освен чрез счетоводни трикове. Но това е друга тема. Но от самото начало този дебат не върви, той боксува.
Истински разговор за еврото няма всъщност.
Няма, да. Този дебат и този разговор, който ние водим с вас, той го няма никъде.
Аз затова казвам, че ми липсва оценка на въздействието – как ще се отрази еврото в Северна България, която в момента изостава изключително много в сравнение с Южна.
Да, Северозападна – Северозападнала, така я наричат.
Не само Северозападна, не само Северозападна – цяла Северна България изостава в сравнение с Южна. Как ще се отрази там? Как ще се отрази в малките населени места, как ще се отрази на хората, чиито доходи са под 1000 лева? Защото тук и самият закон, и в мотивите му четох, че няма основание да не бъде 1 лев към 1,95 евро. В същото време самите мотиви, законът започва, че това се случва с решение на Европейския съвет по предложение на Комисията, и Европейският съвет взема решения и одобрява неотменимо курса.
Валутният тренд може да бъде друг. Да, курсът е друг.
Да, ние поддържаме валутен борд в последните години, 25 – да, така е, но все пак има едно…
Да, но влизайки вътре, вече валутен борд няма.
Всяка една държава членка би могла да поиска различен курс по време на обсъжданията.
Ние дори и това не коментираме.
Не, не се коментира. Но на мен наистина ми липсва оценката на въздействието в чисто икономически аспект. Коментира се, колко би струвало средно фискално устройство. Чета в коментарите, че фирми, които го работят, казват, че не е така, че за софтуера трябва еди-какво си, еди-какво си. Коментират се детайлите, които явно не са изчистени. Да, определен е механизмът за дружества с ограничени отговорности как се превалутира в капитал, но не се коментират акциите, не се коментират акционерните дружества. Т.е. няма механизъм, не е изчистен достатъчно. Има противоречие в момента в Наредба 18, в други подактове на НАП, които се "бият“ и към момента, защото в една фактура може да видите различно ДДС, тъй като има различни продукти и с различно ДДС. Това как ще се случва? Това трябва да се изчисти през някаква поднормативна база. И това не коментираме.
Тя не е изработена вероятно, за да я коментираме.
Не, нищо не е изработено. И да, те си спазват някакъв план, в който трябва да изготвим правна рамка – да, това е така, следвайки Плана за въвеждане на еврото и влизане в еврозоната, но нека да му дадем по-широк дебат, нека да направим една норма, която да е работеща норма, правна. Защото връщам се сега на друго, което касае изключително много икономиката и инвестициите – Законът за насърчаване на инвестиции и последните промени за скрининг, където имаме два механизма за скрининг, вместо един, които се "бият“ помежду си. Създали сме си много повече правила, отколкото е необходимо. Вместо да коментираме критични технологии, ние коментираме високи технологии, където попада химическата ни промишленост, ІТ технологиите, лекарствата, оптичната.
Защо го правим, вместо да коментираме критичните технологии, където попадат изкуственият интелект, квантовите софтуери, биотехнологиите? Това някак си звучи нелогично, откъдето и да го погледнем. И ние сме си направили такава рамка. Слагаме много повече санкции към държавите извън Европейския съюз, направили сме списък – нещо, което другите държави в Европейския съюз не са направили. Направили са балансиран подход, дават възможност на тези, които са регистрирани в техните държави, да работят като инвеститори, макар че не са европейски членове. Правенето набързо на една норма води след себе си повече проблеми, отколкото ако дадем широк дебат, ако направим нормална оценка на въздействие, ако гледаме през този хоризонт, за който аз казвам.
Какво би било въздействието на еврото в различни региони на България?
Много различно е. Ако гледаме районите – пак се връщам на Северна България, примерно Видин, ако вземем Видин и малките населени места, там трябва да гледаме по какъв начин ще се отрази, защото там са повече социалните разходи, отколкото икономическите приходи. Много е различно и затова трябва да се седне и да се направи задълбочен анализ. Лесно казваме: минава 1 към 2 заплатата ти – а то не е точно така. А това, че ще има 12 месеца две цени, не е най-важното. Най-важното е: ще можем ли да си купим нещо от магазина с тези цени.
Да, така е.
Защото поскъпване ще има.
Ние това го виждаме сега и в Хърватия.
В Хърватия е много тежък моментът. Макар че те подходиха малко по-различно – те заложиха много чисто икономически през туризма си да оберат този луфт, защото имат наистина много силна туристическа услуга, и въпреки всичко не успяват. И въпреки всичко не успяват. Тези всички проблеми, които виждаме, ние трябва да се поучим от тях. И това, което ще направим – така или иначе, говорим за отлагане за следващата година, имаме достатъчно време да направим задълбочен анализ, да дадем възможност хората да мислят и да кажат, да огледаме, да видим как точно да го направим така, че да го направим най-добре за всички нас.
Ние имаме ли, подобно на Хърватия, някаква индустрия, сектор, който да обере луфта? Там е туризмът. Тук какво е?
Там е туризмът.
Тук – какво?
При нас са услугите и там включвам и туризма.
Това сериозно ли е, извинете?
Ето, питате ме – аз не мога да ви отговоря еднозначно. За там казвам, че е туризмът. Ние имаме развит туризъм, но доколкото той ще обере луфта, това е въпрос на сметка.
Нашият туризъм не е на нивото на Хърватия по никакъв начин, нямаме тези приходи.
Не, не е на нивото на Хърватия. Ама това казвам, че ние нямаме икономически буфер. Нали затова ми липсва този анализ и тази оценка. Съжалявам, че съм критична, но по-добре да си кажем нещата такива, каквито са.
Да, безспорно.
И това са теми, които ние следващата седмица на нашия форум ще коментираме, и то със сериозни анализатори и с хора от парламента, за да сложим на масата проблемите, които вълнуват всеки един от нас. Защото на нас не ни е безразлично, след като сме избрали да останем в държавата си, да работим за държавата си, как ще се развива тя.
Ваша е тезата, че няма да е добре икономически, ако от 1 януари догодина не влезем в еврото. Обаче по всичко изглежда, че няма да влезем. Какви последствия да очакваме?
Ами в началото на годината се определя Плана за развитие за цялата година. Тогава имат държавите членки, които са в еврозоната, възможността да кандидатстват за конкретни финансови инструменти. Влизането по средата или към края, означава, че вече сме изчерпали една голяма, сериозна част от опциите, които предоставя в рамките на една година зоната като финансови инструменти. Това имам предвид като не много добре.
Да, т.е. другите ще са ги взели вече и…
Ами да, да кажем, че ще имаме възможност да участваме в някаква част от това, което се предлага.
Да, в малък процент.
Да. Така че по-скоро е по-добре да е в началото на годината, когато сме при равни възможности с всички останали.
Така е.
Но ние внимателно трябва да следим и как се развива самата еврозона. Видяхме, че в последните две години тя е с по-ниски показатели. Това са също теми, които не коментираме. Не коментираме това, че една Германия, с чиято икономика нашата е много силно обвързана, е в техническа рецесия. Говорим за деиндустриализация на Германия, което звучи страшно. Процесите, които текат извън България в целия свят, са много сериозни и те са говорещи за сериозни реформи, за съвсем друг вид на света, ако искате така да го кажем. По друг начин ще изглежда светът след известно време.
България, такава, каквато сега изглежда, как ще се впише в една особено променяща се еврозона, с оглед и на промените, които се очакват в Европейския парламент и изобщо в европейските институции?
Ето затова ми липсва оценката на въздействието. Това са въпроси, които намират отговора, след като имаш ясната картина и ясните показатели. Човек прави анализ тогава, когато борави с целия инструментариум на един анализ. Ние не може да влезем в една стая, която не знам как изглежда, нали? Трябва да знаем къде влизаме, какво очакваме да видим в нея – дали ще е тъмна, дали ще е светла, по какъв начин ще влезем ние, колко сме конкурентноспособни като икономика. Това са също въпроси, на които трябва да си отговорим. Да, аз пак казвам, ние не коментираме дали трябва, или не трябва. Трябва да говорим: по какъв начин.
Парламентарната комисия по енергетика реши да отложи с 1 година либерализацията на пазара на тока за бита. Домакинствата ще излязат на свободния пазар на 1 юли догодина. Ако тази дата съвпадне с датата на приемането ни в еврозоната, какво може да се очаква?
Вашият въпрос поражда друг въпрос: в този период ние ще успеем ли пак да се върнем като износител на ток, или ще продължаваме…
Да бъдем вносител.
Защото ние в момента сме вносител на ток.
Да.
И ако ние не проведем правилната политика по отношение на енергетиката така, че да възстановим този си статус, няма да е никак добре. Ние сме държава, която не консумира чак толкова енергия, в смисъл такъв, гледайки показателите, икономическите си показатели. И въпреки всичко, ние в момента внасяме ток, което означава, че нашите мощности не са толкова добри вече. Така че за да отговорим на въпроса, какво ще се очаква – ами, ще е странно съчетание между прехода към еврото, покачването на цените и излизането на либерализирания пазар. Това ще е стрес по всякакъв начин за хората. Първо, колко хора знаят на коя борса и какво да гледат?
Много нисък процент дори. Не смея да кажа цифра повече от 5-10%.
Защото ако погледнем един блок, в който всички живеем…
И в който никой нищо не разбира.
Да.
Което е така, нормално е.
Което е така.
Досега не ни е обяснено как.
И добре, и как ще играем на енергийната борса? Това е следене на цени, подаване на съответните искания, купуване, така, така, така.
Ще се появят фирми и брокери, от които може би една част от тях ще бъдат мошеници – извинявам се за изказа.
Което ще оскъпи обаче пък самата услуга на либерализацията на пазара.
Да.
Освен това електропреносната ни мрежа готова ли е за тази либерализация? Ние говорим, че имаме изоставане в енергийната инфраструктура, не можем да отговорим на всички искания за включване на фотоволтаици и останалите зелени проекти.
Да, тя няма да издържи. А и не е ясно това, как ще балансира самата система, защото тези зелени проекти, те са сезонни и в определени часове на деня.
Така е, така е.
Какво става в останалите часове и в други сезони?
Когато всъщност е по-голямото натоварване.
Или през зимата и т.н.
Там има много обстоятелства, които следва да се отчетат, но тук говорим за инвестиции. Тук държавата трябва да инвестира в инфраструктурата и трябва да инвестира за своя сметка, няма как да получим по друг начин добра инфраструктура. Това е национална политика, това е национална сигурност. Няма как да стане по частен път.
Ние до там май не можем да стигнем изобщо, до инвестиции в инфраструктура на енергетиката.
Аз затова казвам, че последните няколко правителства, те са с къси хоризонти и всъщност ние не чуваме национален разговор, не чуваме национални приоритети, не чуваме да се работи в някаква посока, което е проблем. И аз се надявам, че след тези избори ще има някакъв по-дълъг хоризонт.
Подсещате ме за въпрос – как ще повлияе политическата нестабилност, онази, която виждаме и в момента, именно на процесите ни към еврозоната?
Аз не мисля, че това ще има кой знае какво отражение, предвид на това, че последните три години се управляваме по-скоро от повече служебни, отколкото от редовни кабинети. Въпреки всичко, планът се спазва и се следва. Така че не мисля, че това ще доведе до някакъв много силен негатив. По-скоро това, което ме притеснява, е: каква ни е политиката по отношение на инвестиционните процеси. И пак се връщам на скрининга, и пак се връщам на това, ние какъв тип инвеститори искаме да привличаме.
Какъв би бил най-добре за нас?
Най-добрият инвеститор за нас е този, който иска да развива производство. Създали ли сме условия? Очаквахме през Плана за възстановяване да направим в шестте икономически района центрове за такова нещо, т.нар. индустриални зони. Цялото това забавяне води след себе си негативния привкус. А иначе поредните избори са поредните избори. Ние по-скоро нямаме национална дългосрочна политика, която да създава предвидимост. Една Белгия беше 6-7 години без правителство и това не повлия по никакъв начин на развитието ѝ, точно защото имаха национална стратегия. Там щом това е национален приоритет, няма значение какъв тип е правителството – то следва този план.
По тези и по други въпроси, по които разговаряме, а и по още, за които може би в момента аз не се сещам, всички те ще бъдат обект на организирани от вашия Стратегически институт за национални политики и идеи дискусионен форум "Икономиката на еврото, развитие на индустрия и услуги и насърчаване на инвестиции в условията на прехода към еврозоната“. Какво очаквате от него?
Това, което очакваме, е да стане един наистина задълбочен разговор по всички теми, за които ние сега с вас си говорихме и анонсирахме. Всъщност такива ще са и темите по време на дискусията, на дискусионния форум. И пак казвам, понеже сме направили много приятно съчетание между анализатори, бизнес, политици, се надявам да излезем с няколко предложения и по отношение на Закона за еврото, и по отношение на промяна в съществуващи закони към момента, и по инвестициите, и въобще за макроикономическото ни развитие.
Вторник?
Вторник от 11.00 часа.
Свободен ли е входът, който иска може ли да дойде?
Свободен е входът. Ще бъде в клуб "Перото“, така че от 11.00 часа ще започнем.