Кристиян Шкварек пред ФАКТИ: Чудя се каква е визията на всяка партия за бъдещето на България!?

Кой какво ни казва в предизборната кампания, която тече с пълна сила. Но какво чуваме от нея, какво помним, какво ни прави впечатление… И ако няма такова нещо, защо… Пред ФАКТИ говори политическият анализатор Кристиян Шкварек от Фондация „Консервативно общество“.

- Г-н Шкварек, вече сме в средата на кампанията за изборите „2 в 1“ на 9 юни, а какво от нея можем да запомним. Изобщо можем ли да запомним нещо…
- Много малко неща. По същество не можем да запомним нищо, защото кампания така и няма. Аз толкова вяла кампания не си спомням да е имало през последните години. Сега периодично трябва да се сещаме, че има кампания, защото аз забравям за това. До този момент винаги, когато сме били в кампания, през тези 30 дни на кампания, е имало нещо интересно. В момента няма. Кампанията е вяла предимно поради факта, че няма някакъв много сериозен политически сблъсък на идеи.

- И постоянно чуваме колко са лоши другите и колко са били лоши другите?
- Точно така. В момента в кампанията няма нищо смислено, а само „те са лоши“. И вижте сега тук един билборд ще качим с един опоненти, които са окарикатурени, едни записи излязоха. Да, тези записи е вярно, че са доста фрапантни, защото се говори за нерегламентиран кеш, за обсебване на служби и така нататък, но, в крайна сметка, нека си спомним, че записите са от миналата година. Правени са преди една година.

- Но сега е удобният момент, за да се пуснат…
- Нали сме в кампания. Но, вижте, тези записи не ни казват нищо за идеята, за посоката, за визията, за бъдещето на България. Кой ни предлага сега, в крайна сметка, нещо разумно, ясно каквото трябва да представлява една политическа кампания. Какво е политическа кампания - сблъсък на визии, на идеи. Излизат левите партии и казват: „Това е нашата визия за ляво бъдеще…“ Излизат десните и казват: „Това е нашата дясна визия…“ Излизат либералите, консерваторите и т.н. Чисто формално би трябвало да е това. Аз в момента се чудя каква е визията на всяка партия за бъдещето на България!? Те не ми казват каква е визията за България. Казват ми защо другите са по-лоши от тях и тук-таме като решат да ни кажат някаква визия то тя, честно казано, е един низ от опорки и практически заучени фрази. Всъщност, казват ни - нашата визия за бъдещето е да сме добре, а ще сме добре като няма да е зле, а ще е зле като са другите на власт. И това какво е… Няма идеологически идеи. Да вземем за паралел какво се случва в Щатите. Там предизборната кампания вече започна. Там виждаме сблъсък на две визии - администрацията на Байдън със свръхлибералната си визия, с ултрапрогресивната лява визия за напълно отворени граници, през които 10 милиона човека са минали за година, за зеленото и т.н. А от другата страна имаме другата визия като алтернатива - консервативната визия да затворим границите на Тръмп, повече суверенност и т.н. Това е някакъв сблъсък на визи, макар че и там се замерят с кал. То принципно е нормално политиците да се замерят с кал. И в Америка го правят, но имаме там две визии - едната е либералната, а другата е консервативна. А в България какво имаме - само кал. В България сблъсък на две ясно различни изкристализирани политически визи няма. Ето затова хората няма да ходят да гласуват. Нищо не им предлагат политиците.

- А в същото време темата за Украйна продължава да ни разделя, защото вече чуваме и конкретни доста крайни твърдения?
- Темата за Украйна разделя поначало обществото ни и това е факт. България е може би най-разделената страна от всички членки на Европейския съюз. България, Словакия и Гърция са може би най-тежко разделените страни по тази тема в ЕС, защото няма консенсус. Лошото е, че политиците взимат по тази тема все крайна позиция - в едната или в другата посока на политическия терен. Имаме едни хора, които са 100% абсолютно радикално подкрепящи – дори по комсомолски, евроатлантическата линия. От другата страна имаме хора, които приемат крайно позициите на руската страна. Липсва ми някакъв вид умерена, трезва, прагматична политическа линия, която, според мен, повечето хора в България споделят и искат. А политиците решават или да са в едната крайност, или в другата по тази тема.

- А помним ли, че ще ходим да гласуваме и за Европейски избори на 9 юни. Дали фигурира някъде в съзнанието ни, че има неща, които България може да направи в следващия мандат на Европейския парламент?
- Ето това е най-голямата щета от предсрочните избори в България. Именно тоталното похлупване и неглижиране на европейската тема и европейските избори. Това е много жалко. По принцип, националните избори са по-важни за една държави от европейските, ако не си влязъл в спирала, при която национални избори имаш през три месеца.

Но дори и когато имаш национални избори през три месеца, изведнъж европейските избори стават доста по-важни, защото са веднъж на пет години.

В България имаме национални избори през шест месеца. Някак ни стана все едно. И това е проблем, че европейските избори – в малка или по-голяма степен, бяха тотално занулени. А Европа в момента наистина е на кръстопът. Европейските избори ще решат много неща. Едно от тях е, че има възможност за първи път политиката да се върне в Европейския парламент. До момента в Европейския парламент нямаше политика. В Европейския парламент през последните 20 години имаше един консенсус на центъра с левите, а не се говореше за политика. Всички бяха подредени в един санитарен кордон, всичко се решаваше бюрократично, а сега има възможност да се върне политиката и пак да има сблъсък ляво-дясно, консервативно-либерално. Но ние за такова нещо в България не говорим, а не говорим, защото се занимаваме с мръсна кампания, с кал и записи.