Христо Иванов е интересен събеседник и вън от съмнение, вероятно най-добрият политически философ сред политическите лидери. Интервюто му пред БНТ си струва да бъде чуто и осмислено. Подобен разговор направихме и при мен в Алтернативата и тогава го попитах, защо тези интересни извявления, стават след изборите, а не преди?! Вероятно защото преди изборите медийният фон е размазан и смислените изказвания потъват.
Това коментира във "Фейсбук" Илиян Василев.
Мисля, че е напълно прав в тезата, че ППДБ имат предимство за това, че имат политическо послание и програма какво да правят с властта, нещо което другите нямат. До тук ОК, моят проблем е, че нямат път към властта, за да реализират програмата. Освен това, съзнанието, че всички те "обичат" и си "незаменим" именно поради интелектуалното или програмно превъзходство те прави ленив и пасивен. Чакаш Съдбата да си представи най-добрия избор, а не само да си откъснеш плода.
Има няколко тези, с които си струва да поспорим.
Първо, тезата, че сега има уникална възможност - защото ДПС се разбива и Пеевски може да излезе след нови избори по-силен. Според Христо ППДБ нямат да имат този уникален "шанс", който сега съдбата им дарява.
Мисля, че греши - фрагментирания и разбит парламент не може да произведе нищо, освен нестабилност, в която на преден план да излезе влиянието на дълбоката държава, а не на официалните власти. Твърде пожелателно е мисленето, че желанията на 39 депутатните ППДБ ще се възприемат с радушни обятия от другите партии. Без ГЕРБ или Възраждане нещата не стават.
Още по време на нашия разговор в Алтернативата му казах, че с подобни тези, той и другите лидери на ППДБ като че се самоотстраняват от задължението и отговорността да спечелят максимално количество гласове и гледат на политическите процеси и на резултатите от изборите като Божествена сила - съдба. Всеки следващ шанс е по-лош от сегашнията и трябва да се преговаря с опонентите.
За разлика от Христо, мисля, че това, какви ще бъдат шансовете на ППДБ в следващ парламент зависи изцяло и само от това, което ще направят лидерите на тези организации. И да, за три месеца могат да се постигнат изключителни резултати и да се обърнат изборите. Ако обаче похарчат ценно време да търсят ново правителство и хората съзрат в това сглобка 2.0 тогава действително шансовете рязко намаляват, защото върху миналите съмнания, ще се натрупат и нови. Слава богу, имат една седмица за експериментите с новото правителство и се надявам да не стигнат до крайности в търсенето на формула на правителство.
Ако ППДБ приемат, че няма да се борят за първо място или за по-голяма представителност, им остава единствения шанс да търсят реализация на собствената си уникалност на по-ниските нива на представителност, в която ще се осланят на шанса, не на реална тежест.
Тази теорията на уникалността на ППДБ с програми и философия за управление, ако забелязвате, не е свързана с реалната електорална тежест. Утре същите приказки ще ги чуваме и ако паднат на 24, на 12 депутати. Те ще си останат уникални, пазители на скрижалите на демокрацията и пазарната икономика. Но България междувременно ще е намерила новата си версия на модела Борисов-Пеевски-Радев, която ще ни управлява десетилетия.
Второ, не зная върху каква социология стъпва и съжденито, че следващи избори няма да произведат по-добри възможности и за това всичко трябва да се ограничи до този Парламент. Изборите не решавали, 48мия парламент по-лош от 49, той пък от 50тия и така устойчива регресия. Такава социология няма за следващия - но е факт, че ако ППДБ не направят нищо да си върнат доверието, ще са си виновни те, а не измислената тенденция и самовнушението. Но да разсъждаваме - ДПС точно няма да бъдат втора сила - ДПС Доган и ДПС Пеевски при всички случаи няма да бъдат по-добре. Остава страшилото Възраждане. Възраждане в този формат - на националисти и русофили е близо до тавана. И отново се връщаме - на самослучващата се прогноза за мястото и тежестта на ППДБ в следваща Парламент - това е централната тема. Ако не правят нищо или харчат капитала си от доверие и време за ненужни упражнения, естествено няма да постигнат по-голям резултат.
Трето, Христо се надява, че КС няма да отмени поправките в конституцията, на това има право, макар, че като политик би трябвало да гради поведението си върху обективни възприятия, а не надежди и субективни усещания. Моят проблем е, че е не само, че това е възможно, поне частично, и тогава ще се върнем в началото - тоест нищо от това, което се хипотезира като уникалност на текущата ситуация няма да бъде вярно, освен това, че трябва да се спре Радев с неговите служебни правителство /ако бъдат върнати от КС:/. По-големият проблем е, че Христо така и не разбира, че дори при най-значимата и успешна реформа, решаващ фактор остава овластения човек. Ако ППДБ нямат властта в Парламента и в изпълнителната власт, и при президента /за службите/, и най-добрата конституция и закони не могат да произведат промяна. С Магдалинчев и Сарафов и най-перфектната съдебна реформа ще катастрофира. То и сега законите не пречат на прокуратурата да си върши работата, - пречат и хората там. А за смяната ППДБ имат нужда от лична тежест, от власт, спечелени избори.
Колкото повече носителите на промяната стоят в положение на опитващи се да направят промяна, от лоши позиции и с лоши карти, толкова по-трайно у тях се настанява желанието да намират греховете в средата, която им пречи, а не в несъвършенството на собствените им усилията. Поне някои.
Всичко започва и завършва със спечелване на избори. И моля повече не се оправдавайте с народа и материала. Ако там има проблеми, то те отново са в липсата на качества у лидерите. Да у нас няма демократични традиции и история, но има желаещ да живее по-добре народ, поне на част от него, който обаче остана у дома на последните избори. Заради похарчен капитал в реформа, която може да бъде отменена.