Очаквано за нашите ширини - Конституционният съд взе ярко оцветени политически решения по съдбоносни за България казуси за устройството на държавата.
Това коментира във "Фейсбук" Евгений Кънев.
Понеже тук имам немалко приятели юристи, които ще скочат за “честта на пагона”, аз като неюрист разсъждавам така.
(1) Отмяна на текстовете за съдебната реформа
Тук - доколкото разбирам - основният натежал аргумент е волята на Великото Народно събрание за Главния прокурор като самостоятелен държавен орган.
Абсолютно никакво значение за съдиите няма, че тази роля доведе пеещия с бандити Татарчев, отмъстителния до физическа смърт Филчев, Братиньо, възникване на цацаратура, недоразумението Гешев…
Че този правен абсурд роди… Пеевски.
Че България стана държава на мафията поради безконтролния главен прокурор
Това е par excellence какво значи буквата над духа на закона (mens legis).
Но къде е политиката?
Самият факт, че след 17 години мъки и настояване на ЕС за съдебна реформа се оспорват гласуваните предложения на Венецианската комисия - вчера за пореден път одобрени от Европейската комисия - показва, че това са съдии предани не на България и своята съвест, а на двата лагера - на Пеевски и Радев. Които по тази тема - България да има руски модел на прокуратура - са единодушни. И кога по-удобно време от сега, когато Путин е заявил своите претенции към Източна Европа?
(2) Оставане на промените в статута на служебния кабинет - заради паритет 6-6
Абсурдът е, че НЕ такава е била волята на ВНС от 1991 г, но за 6ма от съдиите - от лагера на ДП и ББ - този аргумент вече не важи. Важно е Пеевски да запази властта си върху служебните кабинети, което виждаме с комичните му решения всеки ден.
И въобще - какъв е този абсурд КС да мълчи с месеци вместо веднага да отхвърли поправките - понеже не такава е била волята на ВНС от 1991 г?
Да не съм напълно песимистичен - една ведра нотка: Радев не успя да си върне властта, а Пеевски скоро ще я изгуби.