Възможностите за съдебна реформа и реална борба с корупцията бяха пропиляни на два пъти. Безвъзвратно.
Първият път го направи Радев. Имаше цялата подкрепа на българските граждани от протестите през 2020 г., но вместо да запретне ръкави и да свърши нещо конструктивно за България и народа ѝ, той си избра “Пътя на копринката”, партийни проектчета, апаратни и парламентарни игри с мандатите, за да му вървят служебните кабинети, да си договори подкрепа за втори мандат и накрая се наигра. Изпроси си го! Отнеха му “джаджата” от ръцете да реди правителство.
Втората възможност за съдебна реформа и борба с корупцията я провалиха лично ПП-ДБ (Киро, Лена, Христо, Асен, Мирчев и т.н.), които предпочетоха да се прегърнат с мафията и олигархията в коалиция, да им пазят депутатските имунитети, да ги избелят, изперат и подсушат. Точно когато главният прокурор Гешев реши да обърне палачинката и да ги подкара подред. Със сигурност щеше да има осъдени за корупция по високите етажи на властта и ефективни присъди.
Радев също побърза да се предложи в услуга, като експресно разпише освобождаването му от длъжност. Защото и “Пътя на копринката” беше под прокурорския нож.
В тази връзка сутрешният плач на Христо Иванов за провалената съдебна реформа и счупените конституционни промени е повече от смешен. Все едно българските граждани страдат от деменция и не могат да помнят с година назад.
Сега отново сме изправени пред избори, в които пазителите и проводителите на мафията и корупцията ще ни се предлагат като алтернатива на Статуквото. А всички те, вкупом, представляват и са част от Статуквото.