Отидете към основна версия

4 063 75

България и еврото: Защо други държави не бързат

  • евро-
  • еврозона-
  • европейски съюз

Туристите и пътуващите в общо 20 европейски държави вече не обменят пари и не пресмятат цените от една валута в друга, защото са част от еврозоната

Снимка: БГНЕС/ЕРА
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

В Източна Европа са силно резервирани към въвеждането на еврото. Само България активно се стреми да го въведе. Но там, където възпрепятстват общоевропейската валута, тя ще влезе през задния вход, предупреждава ФАЦ.

Туристите и пътуващите в общо 20 европейски държави вече не обменят пари и не пресмятат цените от една валута в друга, защото са част от еврозоната. Други шест все още са извън нея, но са се ангажирали да въведат общоевропейската валута, отбелязва "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ (ФАЦ). Това са Швеция, Полша, Чехия, Унгария, Румъния и България. Датчаните са договорили изключение за тях.

Само България работи активно за въвеждане на еврото

Но нито една от тези държави, с изключение на България, не показва интерес бързо да въведе еврото, коментира ФАЦ. Според последните доклади на Европейската централна банка държавите не отговарят на повечето критерии за присъединяване към еврозоната - инфлация, дефицит, дълг, стабилност на валутата, конвергенция на дългосрочните лихвени проценти. Преди 10 години показателите им са били много по-добри, но и тогава, и сега, сред гражданите липсва ентусиазъм за присъединяване.

Германското издание отбелязва, че въпреки често споменаваните ползи от присъединяването към общата валута - като магнит за инвеститори, средство за интеграция и символ на стабилността - повечето източноевропейски правителства засега казват: „Евро? Не, благодаря!“ Защо Източна Европа е по-различна? Каква е причината?

Защо източноевропейските държави не искат еврото?

Причините са различни в отделните държави. В Унгария, която страда от ударите на инфлацията, 76% от гражданите са за въвеждане на еврото, но това противоречи на антиевропейския курс на правителството.

В Чехия правителството вероятно би се съгласило с президента и бизнеса, които настояват за влизане в еврозоната, ако 51% от гражданите не бяха против. Причините за това са много - сред тях са страхът от политическа доминация на Брюксел, отговорността за финансови и политически грешки на другите членки на еврозоната, гордостта от чешката крона, както и опасенията от повишаване на инфлацията при смяна на валутата, въпреки че подобен ефект не е надеждно доказан.

Политическата поляризация в Полша влияе и на тази тема. Там 53% от гражданите са критични към въвеждането на еврото.

Българският лев е част от Валутно-курсовия механизъм ERM II, а страната изпълнява повечето критерии за присъединяване, отбелязва ФАЦ, но невъзможността на партиите в София да сформират стабилно правителство, отдалечава постигането на тази цел

Румъния е по-особен случай: там подкрепата за въвеждането на еврото е повсеместна - както в правителство, така и сред три четвърти от населението. Бюджетният дефицит на страната обаче се превръща в пречка. Близо половината от кредитите, отпускани на небанкови институции в Унгария и Чехия, са в евро, посочва авторът на материала на ФАЦ Андреас Мим. Тъй като големите банки, които посредничат при отпускането на тези заеми, подлежат на надзор от страна на ЕС, той вече има косвено, но дълбоко въздействие върху финансовата и икономическа политика дори на страните, които са извън еврозоната.

Разпространението на еврото не може да бъде спряно

Резервираността към еврото и фактът, че много държави държат на националната си валута, не спира тихия процес на европеизация в страните от Източна и Югоизточна Европа, както и на държавите от Западните Балкани, в някои от които еврото още отсега де факто играе ролята на национална валута, обяснява ФАЦ. В тези страни фирмите често търгуват помежду си в евро, трансграничните плащания на международните концерни също се извършват в общата европейска валута.

В Черна гора, например, еврото играе ролята на национална валута, макар страната да не е в ЕС. През 1999 година държавата се отказа от динара заради високата инфлация и го замести с германската марка. През 2002 година, когато влезе в сила общата европейска валута, Черна Гора де факто прие и еврото. Европейската централна банка многократно е споделяла недоволството си от едностранното използване на еврото от страна на Подгорица, но тя не може да направи нищо, за да го спре, отбелязва „Виртшафтсвохе“.

Разпространяването на еврото като общоевропейска валута не може да бъде спряно, обобщава ФАЦ. А там, където правителствата възпрепятстват приемането ѝ през парадните врати, тя рано или късно ще влезе през задния вход.

Поставете оценка:
Оценка 2.5 от 46 гласа.

Свързани новини