За един крив шпек

Здравейте, управители, шефове, гъзари, гласосъбиратели, обещавачи.
Здравейте политически феодали. Дебели, мазни, недосегаеми от закона особи. И бащи и синчета на депутати в поне две народни събрания, притежаващи по две бентлита и стандартизирана евромандра за фалшив кашкавал. Поздравявам ви за поредната доза манна, която ще потече към българския избирател. Подаръчно пликче с далаверки. Да може да хапне, завалията, че да оцелее в този вече почти четиридесет годишен пустинен преход. Лошото е, че на хоризонта липсва обетована земя.
Да си поговорим за задаващият се шпеков салам в торбичка. Ама не какъв да е шпек, и не в каква да е торбичка, ами в предизборна торбичка, украсена с избирателен номер. И с плакат, може и шапка вътре да има, ама не каква да е, а с козирка. Нахлупваш си я и всички виждат колко струваш. А шпекът е от евтините, че иначе прехвърляме бюджета. Бюджетът пък е по-малък от храноден на едно говедо. За стотарката за глас още не говорим. Тя е за най-накрая. За извънредни ситуации, да кажем.
В торбичката ви ако има буркан с лютеница, консерва в доматен сос и кило ориз – цена нямате. Това е евтиния вариант. Защото шпек, лютеница, шапка и ориз се връзват под двадесет лева. Листовките не ги остойностявам. Но и това е достатъчно. Раздавачите чудесно знаят как да натиснат пазара, че да са на сметка. Нали натискат от 35 години? Знаят, че у нас има райони, където не само гласът си ще дадат за торбата с шпек. Задника ще си дадат. Защото този задник в тази немотия само паяжини събира.
Но такава ни е съдбата. До там я докарахме. Следващата стъпка е да ни хвърлят торбите със салам от вертолет, защото тези от плакатите вече ги е гнус да ходят по една земя с нас. Те и един въздух не искат да дишат, но няма начин. Още не са го измислили как и въздухът пари да струва, но се работи по въпроса.
А ти не се помайвай. Грабвай шпека и гласувай. Щото ако не си ти, комшията ще го направи. После той ще има шпек, а ти ще си останеш само с усещането за шпек. А усещането не се реже с нож и не се реди върху филия хляб. Нали така?