“Малко като разговор с огледало” - така историкът на дипломацията Сергей Радченко описва подготовката на Никита Хрушчов за преговорите с Дуайт Айзенхауер след смъртта на Йосиф Сталин. Съветският лидер си представя какво ще каже на американския президент, как Айк първоначално ще отхвърли аргументите му, но след това ще се поддаде на логиката им като единствено работещо решение.
Това казва политологът Иван Кръстев в анализ за "Файненшъл таймс", цитиран от "24 часа".
“Трудността на разговорите с въображаеми опоненти - пише Радченко - се състои в това, че несъзнателно ги караме да казват това, което искаме да казват.” Не се замисляме какво би се случило, ако другата страна се противопостави на нашата логика.
В подхода на Запада към Москва днес мога да открия версия на “говорене с огледало”. Слушаме само, за да чуем това, което искаме да чуем, а именно, че Путин иска да преговаря за прекратяването на конфликта в Украйна. Но дали е така?
Подобно на много анализатори и на повечето европейци аз вярвам, че войната ще завърши със споразумение чрез преговори. Киев ще бъде принуден да размени територия срещу значими гаранции за сигурност.
И все пак, дори преговорите да са неизбежни, не съм убеден, че сме толкова близо до края, колкото се надяват мнозина други.
Според Кръстев има поне четири фактора, които правят ситуацията непредсказуема.
Първо, що се отнася до изхода от войната, Русия и Украйна се намират в значително различни ситуации. Понастоящем Кремъл е убеден, че Русия побеждава на бойното поле. Смята, че разполага със значително пространство за маневриране, когато става въпрос за прекратяване на войната (дори за това как да се прекрати войната).
Президентът на Украйна Володимир Зеленски, напротив, се намира в несигурна ситуация. Военните неуспехи на Украйна отслабиха неговата политическа подкрепа. Украинците искат войната да приключи възможно най-скоро, но все още не са готови да заменят земята за мир.
Това означава, че Зеленски е принуден да говори за победа дори когато търси компромис.
На второ място, много от тези, които говорят за преговори, предполагат, че знаят какво иска руският президент и какво е готов да отстъпи.
По време на неотдавнашното посещение на Зеленски в САЩ бившият президент Доналд Тръмп заяви, че “имаме много добри отношения (със Зеленски), а аз също така имам много добри отношения, както знаете, с президента Путин и мисля, че ако спечелим... ще го разрешим (конфликта) много бързо”, припомня в анализа си Иван Кръстев..
С обичайното си самохвалство Тръмп искаше да каже, че и преди е преговарял с Путин и е уверен, че знае как да го направи отново.
Проблемът е, че никой западен лидер няма твърда представа за сегашните мотиви на Путин. Предвоенният Путин и днешният Путин са толкова различни, колкото Сталин от 1940 г. е различен от Сталин от 1944 г.
Трето, целите на Русия са се променили с течение на времето.
Първоначално “специалната операция” на Путин беше фокусирана като лазер. Нейната основна цел беше да прекъсне магията на Запада над украинското общество.
Предположението беше, че украинците са “омагьосани руснаци”, които се нуждаят от кратка война, за да се събудят.
Но събуждането не се получи.
Спецоперацията беше провалена до септември 2022 г. Това, на което станахме свидетели оттогава, е марионетна война срещу НАТО, водена на украинска територия. Това е начинът, по който Путин и повечето руснаци гледат на нещата. Затова Путин няма да допусне нито един американски президент, дори старият му приятел Тръмп да играе ролята на героичен миротворец.
Мирът трябва да е руска победа. Разрушаването на НАТО е една от военните цели на Москва, смята Кръстев.
Четвъртата трудност е, че нито САЩ, нито ЕС имат дългосрочна стратегия за Русия.
Украйна беше неразделна част от руската политика на Запада след края на студената война. Тази политика имаше две страни. В своята трансформираща версия демократизацията на Украйна се разглеждаше като инструмент за собствената демократизация на Русия.
Но имаше и друга версия, по-фокусирана върху стабилността, в която важеше логиката: не дразнете мечката. Тази двуглава политика допринесе за избухването на войната в Украйна.
През близо хилядата дни от началото на войната Западът не искаше да позволи на украинците да поразяват цели в самата Русия, но “компенсира” Украйна, като ѝ предостави лиценз да определя как Западът говори за Русия. Западът прехвърли политиката си за Русия на Украйна. Ако Путин вярва, че Русия е във война със Запада, подобно възлагане е саморазрушително.
Лидерите на САЩ и Европа трябва да си върнат инициативата в отношенията с Русия. Всякакви смислени преговори ще се отнасят не само за Украйна, но и за бъдещето на европейския ред. Както гласи старата руска поговорка: “Ако поканиш мечка на танц, не ти решаваш кога ще свърши танцът, а мечката”, завършва анализът на Иван Кръстев за “Файненшъл таймс”.