Покрай напоителните дискусии за изучаването на т.нар. Вероучение постоянно се подчертава "толерантността на българина".
Имам обосновани съмнения, базирани на половинвековна работа "на терен" за нейното толкова масово наличие, че чак да се обобщим сами като такива в събирателния ни образ.
Усещането за толерантност у нас - както наричат спокойното и доброжелателно приемане на различните, идва от безразличието, инертността и мързела ни.
Тази незаинтересованост създава изкривената представа за народа ни, че приема различните от него.
Толерантността му, при това в най-добрия случай, се изчерпва с краткото верую - "нЕмам нищо против, само да не ми е дОма".
Прекрасно познаваме "усреднения" нашенец. Не знам само пред кого се представяме за нещо друго, когато доказано на никого не му пука за нас.
Безразличието наистина е движещата сила на нашата псевдо толерантност.
В тази връзка аз мога да кажа, че съм абсолютно толерантен към всички изключващи се взаимно и противоречащи си теории в молекулярната биология, защото пет пари не давам за тях - нека покорните слуги на микроскопа спокойно аргументират тезите си, приемам толерантно всяко мнение, защото просто не ми пука.