Българските институции не разкриват пълния списък на културните ценности, предадени на Гърция по споразумението за получаване на предполагаемите останки на цар Самуил. Националният исторически музей се позовава на клауза за конфиденциалност и на несъгласието на гръцката страна информацията да бъде оповестена, а Министерският съвет заявява, че не разполага с исканите данни.
Информацията е поискана от Factcheck.bg по Закона за достъп до обществена информация. Платформата е получила отказ от НИМ и е обявила, че ще го обжалва пред съда. Министерският съвет, който е одобрил меморандума, е препратил заявлението към Министерството на външните работи.
Какво е договорено между България и Гърция
Меморандумът е подписан на 29 септември и предвижда взаимно предаване за съхранение на реликви с историческа стойност. България получава останките, за които се предполага, че принадлежат на цар Самуил, а Гърция получава 53 предмета, заведени под 48 инвентарни номера в Националния исторически музей.
Останките на средновековния владетел бяха посрещнати с тържествена церемония в София на 3 октомври и положени в базиликата „Света София“. Пълният списък на предадените предмети и текстът на меморандума обаче не са публикувани.
Различни позиции за публичността
В отговора си НИМ посочва, че разгласяването на информацията би засегнало интересите на Гърция. От музея твърдят и че няма надделяващ обществен интерес, който да оправдава предоставянето на документите.
Тази позиция се разминава с по-ранните уверения на министъра на културата Евтим Милошев. В интервю за БНТ той заяви: „Всичко, което е необходимо, е споделено с обществото“. Милошев посочи, че в меморандума има обичайни правила за конфиденциалност, но те не пречат на предоставянето на необходимата информация на българските граждани.
Министърът каза още, че сред предадените предмети няма такива с произход от Охрид и че Гърция няма възможност да поиска обратно останките на цар Самуил. По думите му договореното не е търговска сделка, а размяна на исторически ценности.
Какво оспорва защитата на достъпа до информация
Адвокат Александър Кашъмов, изпълнителен директор на Програма „Достъп до информация“, определя отказа на НИМ като неоснователен. Според него клауза за конфиденциалност в междудържавно споразумение сама по себе си не представлява законово основание за отказ.
Кашъмов оспорва и аргумента за защита на интересите на гръцката държава, тъй като не е посочено кой конкретен интерес, защитен от закона, би бил засегнат от оповестяването. „Какви артефакти България е предала на Гърция, е въпрос от висок обществен интерес“, заявява той.
Съмнения изразиха и български учени. В протестно писмо те поискаха да бъдат публикувани пълният списък на ценностите, съставът на комисията, одобрила предаването, и основанията за ограниченията върху публичността.
Предметите не са отписани от Националния исторически музей и продължават да се водят собственост на българската държава. Това означава, че меморандумът урежда предаване за съхранение, а не прехвърляне на собствеността. Следващата стъпка е съдебното обжалване на отказа, което може да постави въпроса за публичността на списъка пред съда.
Източници: news.bg, bntnews.bg