Трансферът на Мохамед Салах в Трабзонсор бе една най-коментираните сделки на летния пазар, а след като жребият срещна турския тим с ЦСКА в основната фаза на Лигата на конференциите, темата става още по-актуална и у нас, пише "Мач Телеграф".
За две години на брега на Черно море Салах си гарантира 34 милиона евро като минимум. Но може ли в Трабзон да си позволят тези пари? Реално те трябва да платят на египтянина 1 милиард и 211 милиона турски лири при положение, че към днешна дата вече дължат 5 милиарда лири. Според някои анализатори подобна сделка е чисто финансово самоубийство за клуба.
Трабзонспор е сериозна марка за стандартите на Турция, но е далеч от потенциала на истанбулските грандове като Галатасарай и Фенербахче. 51% от акциите на клуба се държат от търговска компания, чийто собственик е самият клуб, а организираните му членовете избират президент с тригодишен мандат. Сега на поста е Ертугрул Доган – човек от сериозния бизнес. Доган притежава холдинг с интереси в добива на метали и енергетиката, но не е собственик на Трабзонспор, нито пък има данни че го финансира.
Останалите 49% от дяловете в клуба са разхвърлени сред миноритарни акционери или се търгуват на борсата. Една акция на Трабзонспор се продава за жълти стотинки. Струва само 1 турска лира, при положение 10 лири са равняват на едва 18 евроцента.
През 2025 година приходите на клуба възлизат на 4 милиарда турски лири (72 милиона евро). 41% от тях идват от спонсори, най-големият от които е компанията за финансови транзакции и плащания Papara, на която е продадено и името на стадиона. 29% от постъпленията да дошли от клубния магазин и фенски артикули, 14% от телевизионни права, а 13% от билети и абонаменти.
Разходите за същия период са 6,7 милиарда лири (120 милиона евро). Половината от тях са отишли за заплати на футболисти и данъци, а останалите за текущи разноски и поддръжка на стадиона. Така излиза, че като теглим чертата, клубът е „на червено“ с 2,7 милиарда лири (48 милиона евро), без да броим трансферите.
През 2025 г. Трабзонспор е изкарал добри пари от продажба на футболисти и наеми – 2,3 милиарда лири (42 милиона евро). Но покупките също бяха внушителни и накрая се оказа, че те са на минус и от това перо, затъвайки с още 2 милиарда лири (36 милиона евро).
Очевидният извод е, че Трабзонспор харчи, повече отколкото изкарва. Само за заплати и данъци отиват около 80% от доходите. Тогава как въобще функционира цялата система?
Подобно на много европейски клубове Трабзон живее благодарение на банкови кредити, които покрива с нови заеми. Другият финансови лост е допълнителна емисия на акции, като миналия сезон на борсата бяха пуснати нови книжа за няколко милиарда лири. 55% от постъпленията от тези емисии отидоха за покриване на дълга към DenizBank, 25% за данъчни плащания, а останалите за други задължения.
Сега обаче в уравнението се намесва и Салах с неговите гарантирани 17 милиона евро на година (10 милиона от заплати и 7 милиона бонус за подписването, който му се изплаща всеки сезон). Отделно той ще прибира и 20% от продажбите на фенартикулите, за които има имиджови права. Но това не е всичко. 17-те милиона евро са чистият доход на Салах, след данъците, които се поемат изцяло от клуба. Благодарение на това египтянинът изкарва в Трабзон повече отколкото в Ливърпул, където вземаше чисти 13 милиона евро.
Като калкулираме, че Салах заема около 50% от бюджета за заплати на Трабзонспор, излиза че само само за заплати и данъци отиват над 100% от приходите на клуба.
Това означава, че на първо време затъването ще е още по-голямо, а нататък всичко ще зависи от резултатите и дали отборът ще може да влезе в основната фаза на Шампионската лига следващия сезон. А дотогава все пак има някои резервни опции.