"Няма да ме видите никога като шеф на БФС". Това каза легендата на българския футбол Христо Стоичков в интервю за "Неделята на NOVA" и Петя Желева. В него Камата сподели, че събитията в последно време във футболната ни централа са били ясни за него още преди 15 години.
"Горд съм, когато съм в Париж, защото това е един град, който е дал на мен и всички българи - радост. "Онз Мондиал", 1993-а година с националния отбор. Година по-късно - Златна топка. Следвах си пътя, през какво съм минал и колко лишения съм имал... Контузии, победи, загуби, но когато имаш цел и си на голямо тържество като церемонията за Златната топка. Трофеят, където има моето име - невероятно е. Искам да се радвам и го правя. Когато имам възможност да я видя, се радвам. Като малко дете съм, защото такъв трофей надали някога ще дойде в България", сподели Стоичков.
"Препятствията са много големи - не си със семейството, не си с приятели. Трябва да играеш много мачове. Болката, която ми причиниха като дете - няма как да забравя. Изхвърлиха ме от играта на 12-годишна възраст. Казаваха ми, че не мога да играя, а после тези, които ме изхвърлиха разправяха колко съм голям. После през 1985-а година ни наказаха за без причина. Детската ми мечта беше да играя в А група. Исках да играя в Ботев и Марица - не стана. Мечтите си ги следвах. Дойде момент да играя в ЦСКА със Стоян Йорданов, Любо Царев, Манол Манолов и оттам всичко беше лесно", продължи той.
"Ако ти си направиш нещата невъзможни - такива ще са. Винаги се вслушвах в съветите и аз не съм се променил. За мен няма никаква разлика от началото на кариерата ми и сега. Аз съм си същият и уважавам моите батковци. Имахме ред и дисциплина, но на нас комунизмът ни даде нещо в лицето на това. Да се борим, да се стремим да сме първи. Всичко се мени, но сега няма ред и дисциплина", призна Стоичков.
"Днешните играчи нямат идея какво тренират. Той не знае какво трябва да прави. Винаги знаех какво трябва да правя. Петър Жеков ми казваше какво трябва да направя. Липсва им всичко, тъй като те нямат нищо. Ако погледнеш реално на нещата, какво имат? Чифт обувки. Някакви футболисти, защото за да играеш 90 мача в националния отбор и не си на европейско, какво от това? Ние имахме играчи в Порто, Барселона, Валенсия, Германия и титуляри. В Барселона да си титуляр - не е лесно. Всички отбори, в които играеха българи, то те си бяха титуляри. Днешните играчи са нашарени целите. Защо Меси е най-добрият, защо Кристиано? Защото тренират здраво", сподели още Камата.
"За мен Лео Меси е много по-добър човек, отколкото футболист. Той си е същият от 12-годишна възраст. Няма кой да оспори качеството му. Кристиано Роналдо винаги ще си остане така, защото Роналдо е само един - Феномена, а Лео Меси е извън тях", добави още Стоичков.
"Аз ще се радвам и ще съм щастлив, ако играем на европейското, но как? С три точки да се класираме чрез баражи. Нека се класираме, играем с Унгария, да ги бием. След това, който дойде. Имаме шансове, разбира се. Играеш на наш терен. Сигурен съм, че на 26-и март стадионът ще бъде пълен, защото хората искат да покажат на тези футболисти в кавички, че ги подкрепят. Трябва голяма чистка в противен случай и трябва да има план. Няма да ме видите никога като шеф на БФС. Бербатов? Всеки си решава да слага на здрава глава лед. Щом Димитър Димитров - Херо знае много неща за корупцията в България - да ги каже. Мен ме разследваха, единият с гола глава, другият с големи уши. Преди 15 години им казах какво ще се случи и днес става", продължи легендата на България.
"Заболя ме, че 15-20 нехранимайковци, платени, направиха футболния празник "черен". Както влязоха, така и излязоха. Не смятам, че българите сме расисти. Ние сме отворили вратите за емигранти. Много чужденци има у нас и не може за 20 човека да смятаме, че държавата е... те ме разбират колегите, тъй като ме познават. Онзи ден със Саутгейт си говорихме. Той е убеден и против тези скандали. Ние като не знаем да превеждаме.
Един, който ходи с една риза цял месец без да я сменя. Как да му обясниш на такъв тъпанар? Никой не вярваше, че ще се продадат толкова книги от автобиографията ми. Благодаря на всички хора, свързани с направата ѝ. Благодаря и на всички градове, защото те знаят, че това, което съм поел като ангажимент, винаги ще се отзовем. Няма да остане човек без автограф и снимка. Изпращам позитивна година, играя голф, правя си кефа, пътувам много. Страхотна година за всички. Няма как за едни обичта е голяма, за други мъка голяма. Няма как да има българин със Златна топка вече. Нямаме в първите 100, номинирани, да му дадем един глас. Това е голямата тъга, и ако те самите не го осъзнаят, няма как да стане. Аз съм 100% сигурен, че никой няма цел. Той играе да мине деня и да вземе премията. 25 години живея с тази мисъл. 25 години е мъка голяма, за мен са щастливи дни и така ще бъде. Докато съм жив, за едни ще е мъка. Едно е да имаш Златна топка, друго е да си таксиметров шофьор. Аз не мечта, защото нищо не ми е дадено даром. Мечтаех и си постигнах целите. По-щастлив дядо от мен няма. Радваме се и внучката ми "вади душата с памук". Още е много малка, едва навърши 3 години, но я виждам, че отсега има сериозен характер. Дай Боже да стане като мен, но мисля, че ще я ориентирам към някой от спортовете. Голф, защото е прекрасен спорт, може и тенис - ще видим. Искам да побеждава и да бъде №1. Искам хората да са честни, да не лъжат и да не те предават. Винаги съм бил такъв. Когато мога казвам, че мога да го свърша. Когато не - не.
"Искам да пожелая много здраве и късмет на хората, да не губим кураж. Да се радваме на живота и който с каквото може да помага", завърши легендарната осмица.