Стойчо Стоев не стана шампион с Левски, но публиката на сините го изпрати по шампионски. В Благоевград хилядната агитка 90 минути скандира името му, при все че се знаеше, че той вече е освободен от клуба.
Петър Хубчев вероятно също няма да стане шампион с Левски, но и в най-романтичните си прогнози той няма как да очаква публиката да му направи подобно изпращане. Самият той дори не го иска. Ако има как, на стадиона да няма един човек, това ще е най-добрата обстановка за треньора на сините. С поведението и думите си Петър Хубчев показва, че нито иска феновете да го имат за един от тях, тоест за един от синята идея, нито пък той вероятно се възприема като част от голямото синьо семейство.
И всичко това при положение, че Стойчо Стоев никога не е играл за Левски, а като треньор винаги бие сините, дори и начело на Миньор Перник, а Хубчев е един от запомнящите се футболисти в историята на клуба от "Герена".
В трудни моменти малко се иска, за да може всички, които обичат Левски, да се тупат в гърдите, че са оформили голяма синя мощност. Обаче откъде да дойде вярата, след като треньорът на отбора се маха от телевизионните камери, когато го питат дали е способен с 3 думи на направи някакъв призив преди старта на футболната 2020 година. Хубчев едностранно прекрати последното си телевизионно интервю, все едно го питаха дали е извършил стотици изнасилвания, както питаха действащия му все още шеф Васил Божков. Сякаш треньорът на сините хвана оголени жици на трифазен ток и с рязък старт се изпари някъде настрана. Ама няма "благодаря за вниманието", няма "не коментирам", както отговори на последните 3 въпроса, преди да дезертира. Бяхме сигурни, че толкова кисел, намръщен и скучен събеседник репортерите с ресор Левски не са имали никога, но чак пък толкова. Ако има как, при подписване на договора със сините Хубчев щеше да вкара клауза да не говори пред медиите и да не се среща с феновете. Не че се е скъсал да прави последното.
В момент, в който клубът харчи последните си капки гориво в резервоара и в който навлиза в старта на футболната година в мач с ЦСКА, хората искаха да чуят две-три надъхващи думи, за да върнат поизгубената си вяра. Хубчев хубаво направи мотивационна реч пред футболистите си, но и публиката имаше нужда от няколко приятни думи. Във времена, в които не се знае дали след 10 дни Левски ще осъмне за последно под точно това име и точно в този си вид и няма да поеме по пътя на трансформациите и обединенията, всяка блага дума е изключително важна. Други хора и футболистите от клуба призовават феновете да се обединят, въпреки някои различия от последните години, да си купуват абонаментни и членски карти и едва ли не да се напрегнат финансово в очакване на спасителни кампании, а треньорът като чуе за феновете на сините, и се обръща на другата страна и изчезва. Е, извинете, но нали това никак не е нормално за необикновен клуб, какъвто е Левски, където съпричастността се помни повече, отколкото титлите и медалите?! Хубчев наистина взе да прекалява с откритата си неприязън към камерите и микрофоните, но това с нулевото му отношение към публиката вече минава границите. По-добре наистина от тук насетне той да обяви, че няма да говори пред медиите и да се знае, а не да мъчи и себе си, и тези, които му задават въпроси с микрофоните.
Желю Станков, Тема Спорт