Фантастични, невероятни, феноменални! Това са само част от определенията, които германските колоси Байерн Мюнхен и Борусия Дортмунд получиха от футболните фенове и то абсолютно заслужено.
С типичните германски хладнокръвие и прагматизъм представителите на „Маншафта“ методично и постепенно разкостиха и разпердушиниха испанските супер грандове Реал Мадрид и Барселона. Просто е невероятно да гледаш как на футболния терен група играчи буквално размазват отбори, смятани до скоро за непобедими, и го правят така, сякаш това е най-нормалното нещо на света. Още по-страхотно е, че го потигат с игра, която за страничния наблюдател изглежда изключително елементарна и лесна за практикуване.
В играта на футболистите на Борусия и Байерн на пръв поглед няма нищо изключително или невероятно. Те избягват продължителните разигравания, не държат да владеят дълго време топката, нито подлагат противниците си на продължителен натиск. Тяхната философия е проста: отнемаш топката от противника, с три паса я докарваш до неговото наказателно поле, подаваш я на нападателя и той вкарва гол.
И това упражнение се повтаря пак и пак, и все успешно. Още по-феноменалното е, че уж страхотните, бляскавите, атрактивните, притежаващи най-добрите футболисти на света Реал и Барселона просто не можеха да намерят отговор на същия този стил на германските футболисти.
Истината е, че Байерн и Борусия не са просто група от отделни футболисти, събрани в един тим. В тези отбори всеки играч е част от цялостен механизъм. Всеки е чарк от една машина, вършещ точно определена работа за тази машина, и когато всички чаркове просто си вършат работата, цялостният механизъм няма как да бъде спрян.
Двата отбора играят изключително прагматичен футбол, който, макар и да му липсва блясъкът на атрактивните индивидуални изпълнения, е изключително приятен за гледане. Футболистите правят на пръв поглед простички неща, които водят до невероятни резултати.
Когато човек гледа мач на Борусия или Байерн, има чувството, че играчите на тези отбори са лишени от емоции. Те не се интересуват срещу кой отбор играят или срещу какви футболисти се изправят. Те просто излизат, задействат машината, свършват си работата и приключват. Противодействие срещу тях няма.
Куриозно е, че двата отбора спечелиха мачовете си по напълно идентичен начин. Отбрана и предпазлива игра през първото полувреме, бърз гол в началото на мача, вихрен щурм в началото на второто полувреме, бързи няколко гола и спокойствие в защита до края на двубоя.
Красноречив факт е и това, че двете най-големи футболни звезди в днешно време не можаха да покажат нищо от иначе невероятните си футболни качества. Роналдо и Меси просто се загубиха в мачовете срещу германците. Не може да им се отрече, че отчаяно се опитваха да направят нещо в атака, но срещу тях се бяха изправили сякаш компютърно програмирани роботи, които знаеха много добре как да им противодействат и просто няма да допуснат грешка.
Голямата сила на Барселона и Реал са играта в нападение и головата ефективност. Това обаче въобще не пролича в последните им мачове. Те бяха обезличени, а от един момент нататък изглеждаше, че могат да вкарат гол само след някое разбъркване в наказетелното поле или след някой шут от далеч. Те губеха повечето единоборства, не успяваха да преодолеят противниковите отбрани и нямаха отговор на нападението на съперника.
Стигна се дотам, че хората вече не се питат Роналдо или Меси ще спечели тазгодишната Златна топка, а по-скоро кой измежду Томас Мюлер и Робърт Левандовски е по-достоен за най-ценното индивидуално отличие във футбола. Да, те не притежават чисто футболните качества на другите двама, но са част от перфектен механизъм, който ги превръща в звезди.
Задава ли се отново немска доминация по европейските футболни терени? Ако Байерн Мюнхен и Борусия Дортмунд продължават да играят по същия, изчислен с почти математическа точност начин, това е твърде вероятно.