Това не е история за най-великия отбор на своето време, или за отбор революционизирал футбола тактически или чисто игрово. Това обаче е историята на най-обичания футболен отбор на своята епоха. Отбор, преминал през невъобразима трагедия, за да стигне до вълшебен триумф. Това е приказката за Манчестър Юнайтед.
Годините на възход на „червените дяволи“ започват през 1945 г. с идването на треньора Мат Бъзби.
По онова време Европа е доминирана от великия Реал Мадрид, воден от Алфредо ди Стефано, Франсиско Хенто и Ектор Риал. Футболистите на Манчестър Юнайтед обаче са тези, които блестят в турнира през второто му издание. Халфовете Денис Вайълет и Томи Тейлър бележат наред и полуфиналът срещу кралския отбор изглежда като мачът мечта за повечето фенове. Неопитността на младите таланти на Юнайтед обаче изиграва решаваща роля – те губят гостуването си в Мадрид с 3-1. Вторият мач е този, който впечатлява. В първото полувреме Реал повежда с 2-0, но след страхотна игра през второто, чрез голове на Тейлър и Чарлтън, „зайците на Бъзи“ изравняват. Юнайтед отпада, но Денис Вайълет се превръща в голмайстор на шампионата с 9 гола, следван от Томи Тейлър с 8. И двамата изпреварват великия ди Стефано, отбелязал 7. Всички виждат в лицето на Манчестър Юнайтед отбора, който един ден ще спре европейската доминация на колоса от Мадрид. Това е задачата на отбора и през 1958 г., когато изглежда, че няма какво да спре Едуардс, Тейлър, Вайълет и Чарлтън. Нищо освен съдбата.
Четвъртфиналите на КЕШ през 1958 г. за Юнайтед са изключително драматични. Отборът печели домакинския си мач срещу сръбския Цървена звезда с 2-1, след като губи с 1-0 през първото полувреме. Вторият мач е изключително драматичен – спектакълът завършва 3-3.
Тогава герой по неволя се превръща вратарят на Юнайтед – Хари Грег. Той вади късмет и се измъква от машината почти невредим. Използва дългите си ръце, за да извади от горящия самолет редица пътници. Сред тях са играчите Боби Чарлтън, Джаки Блаунчфалуър, Денис Вайълет и треньорът Мат Бъзби. Въпреки това на борда на онзи самолет загиват цели 7 футболисти на Юнайтед. Това са Джеф Бент, Роджър Бърн, Еди Колман, Марк Джоунс, Дейвид Пег, Томи Тейлър и Лиъм Уелън. Мат Бъзби и Дънкан Едуардс биват откарани в болница с изключително тежки наранявания. Европа е покрусена, а феновете на Юнайтед – шокирани.
През август 1958 г. Мат Бъзби в крайна сметка се завръща начело на клуба и двамата с Мърфи се заемат да изградят един изцяло нов отбор. Сглобяването на новия състав е трудно и поетапно, като се върти основно около плеймейкъра Боби Чарлтън. През 1962 г. в отбора пристига шотландският нападател Дениз Лоу. Постепенно двамата с Чарлтън сформират невероятен тандем, заставащ в основата на бъдещето величие на новите „зайци на Бъзби“. През следващата година дуото се превръща в трио с привличането на ирландското ляво крило Джордж Бест. Всъщност именно Бест придава фактора класа в този отбор. Той има феноменална техника, голов нюх и способност да изостря атаките на отбора още щом топката попадне в краката му.
Така триото Чарлтън, Бест и Лоу се превръща в най-добрата атакуваща формация футболисти, които Манчетър Юнайтед някога е притежавал. Когато към тези играчи се прибавят крилото Джон Аштън и универсалният боец Дейвид Садлър, който изпълнява ролята, както на защитник, така и на опорен халф, според ситуацията, обликът на новия Юнайтед изглежда наистина добре.
След дълги години на преобразяване, отборът печели ФА къп през 1963 г. , а титлата на Англия си възвръща през 1965 г. Триумфира отново през 1967 г. и настъпва времето да бъде свършена работата, отложена преди 10 години. „Зайците на Бъзби“ тръгват на поход в Европа и няма отбор или самолет, който може да ги спре. Пред силата на Юнайтед падат последователно Хибърниън, ФК Сараево и полският Гурник. Идва време за сблъсък с Реал Мадрид на полуфиналите. Юнайтед печели домакинския си мач с 1-0, след гол на Джордж Бест.
Вторият мач срещу Реал Мадрид е изключително зрелищен и завършва 3-3. Следва финалът с доминиращата в Европа по онова време Бенфика, предвождана от гениалния Еузебио.
Мачът се играе на препълнения лондонски стадион „Уембли“, а цяла Европа чака да види как „зайците на Бъзби“ ще постигнат това, което е трябвало да постигнат преди десетилетие. Може да се каже, че Бенфика е водещият отбор по-време на срещата, чиито футболисти показват по-градивен футбол. Юнайтед обаче е зареден с огромно желание и в 53-та минута Боби Чарлтън открива резултата. Грака изравнява в 75-та минута и праща мача в продължения. Там само за 6 минути англичаните слагат край на спора. Между 93-та и 99-та минути голове бележат Джордж Бест, Браян Кид и отново Боби Чарлтън. Манчестър Юнайтед завоюва своята първа Купа на европейските шампиони и слага края на една от най-невероятните приказки във футболната история.
Постигнал това, за което е мечтал, Мат Бъзби се оттегля от треньорския пост на клуба още през следващата година, слагайки край на първата златна ера на червените от Манчестър.
Манчестър Юайтед може и да не е най-успешния футболен отбор през 60-те години на миналия век, но определено е бил най-обичания и далия на играта едни от най-великите имена в нейната история. Между 1963 и 1968 г. отборът печели две титли на Англия, една купа на Футболната Асоциация и една Купа на европейските шампиони. Боби Чарлтън и Джордж Бест са удостоени със „златната топка“, съответно през 1966 г. и 1968 г.
Единайсеторката на Манчестър Юнайтед, победила Бенфика през 1968 г.:
Степни, Бренън, Стайълс, Фоукс, Дън, Крирънд, Чарлтън, Садлър, Бест, Кид, Аштън