31 Декември, 2013 08:10 6 641 1

Великите отбори в историята на футбола: Манчестър Юнайтед и "зайците на Бъзби"

  • манчестър юнайтед-
  • кеш-
  • мат бъзби

Отборът предвождан от Мат Бъзби може и да не е бил най-титулуваният на своето време, но определено е най-обичаният

Великите отбори в историята на футбола: Манчестър Юнайтед и "зайците на Бъзби" - 1

Това не е история за най-великия отбор на своето време, или за отбор революционизирал футбола тактически или чисто игрово. Това обаче е историята на най-обичания футболен отбор на своята епоха. Отбор, преминал през невъобразима трагедия, за да стигне до вълшебен триумф. Това е приказката за Манчестър Юнайтед.


Годините на възход на „червените дяволи“ започват през 1945 г. с идването на треньора Мат Бъзби. Специалистът поема клуба в окаяно състояние – точно след края на Втората световна война. Клубната каса е празна, стадионът е наполовина разрушен от бомбардировките, а класиранията са изключително незадоволителни. Самият Бъзби не е съвсем добре приет от запалянковците. Истината е, че преди това, като футболист, той прекарва 12 години в градския съперник Манчестър сити и 5 години във вечния противник на Юнайтед - Ливърпул. Въпреки трудностите, Мат Бъзби започва да гради отбор, разчитайки на школата на клуба. Той привлича като свой асистент Джими Мърфи, който впоследствие ще се окаже ключова фигура в историята на отбора. Двамата заедно изграждат една от най-добрите скаутски мрежи във Великобритания, бързо налагайки отбора сред водещите на острова. Юнайтед винаги е в борбата за титлата, но така и не я печели, Победа реализира между 1946 и 1949 г., когато завършва на три поредни втори места. В крайна сметка тимът най-сетне печели английската титла през 1952 г. След това започва масово подмладяване, като в отбора заиграват редица футболисти под 20 години. Такива са Дейвид Пег, Албърт Сканлън, Марк Джоунс и Лиам Уелан.

През 1953 г., едва на 16 години, дебютира истинската звезда на онзи отбор на Юнайтед. За съжаление днес Дънкан Едуардс е позабравен, но през 50-те години на миналия век всички специалисти смятали, че той е човекът, обречен да наследи Алфредо ди Стефано на трона на най-силния футболист в Европа. Опорният халф е невиждан феномен за времето си. Ирландецът може да запълни всяка зона на игрището. Той е моторът, движещ Манчестър Юнайтед, опериращ по цялото поле, организиращ атаките и бележещ голове. За отрицателно време Едуарс се превръща в най-сияйната звезда на британския футбол, а предвожданият от него отбор от невръстни младежи става известен като „зайците на Бъзби“. Съставеният от тийнейджъри тим, повечето от които дошли от академията на Юнайтед, обира симпатиите на феновете, като печели титлата на Англия през 1956 г.

През тази година дебютира и един 19-годишен офанзивен халф, който в последствие ще се превърне в най-голямата легенда на клуба. Да, разбира се, става въпрос за Боби Чарлтън. Титлата влиза във витрината на клуба през 1957 г., когато „червените дяволи“ тръгват на мисия за завладяването на европейския връх.

По онова време Европа е доминирана от великия Реал Мадрид, воден от Алфредо ди Стефано, Франсиско Хенто и Ектор Риал. Футболистите на Манчестър Юнайтед обаче са тези, които блестят в турнира през второто му издание. Халфовете Денис Вайълет и Томи Тейлър бележат наред и полуфиналът срещу кралския отбор изглежда като мачът мечта за повечето фенове. Неопитността на младите таланти на Юнайтед обаче изиграва решаваща роля – те губят гостуването си в Мадрид с 3-1. Вторият мач е този, който впечатлява. В първото полувреме Реал повежда с 2-0, но след страхотна игра през второто, чрез голове на Тейлър и Чарлтън, „зайците на Бъзи“ изравняват. Юнайтед отпада, но Денис Вайълет се превръща в голмайстор на шампионата с 9 гола, следван от Томи Тейлър с 8. И двамата изпреварват великия ди Стефано, отбелязал 7. Всички виждат в лицето на Манчестър Юнайтед отбора, който един ден ще спре европейската доминация на колоса от Мадрид. Това е задачата на отбора и през 1958 г., когато изглежда, че няма какво да спре Едуардс, Тейлър, Вайълет и Чарлтън. Нищо освен съдбата.

Четвъртфиналите на КЕШ през 1958 г. за Юнайтед са изключително драматични. Отборът печели домакинския си мач срещу сръбския Цървена звезда с 2-1, след като губи с 1-0 през първото полувреме. Вторият мач е изключително драматичен – спектакълът завършва 3-3.

На 6-ти февруари „зайците на Бъзби“ бързат да се завърнат в родината, готвейки се за полуфинала с италианския Милан. Самолетът им спира в Мюнхен за да презареди с гориво. Атмосферните условия в града обаче са изключително лоши, като самолетната площадка е покрита със сняг, а навън вие ужасна буря. Самолетът на отбора прави два неуспешни опита за излитане. При третия пилотът губи контрол над машината и тя се забива в една от сградите, намиращи се в близост до летището. Самолетът се превръща в горящ капан, убиващ пътниците на борда.

 

Тогава герой по неволя се превръща вратарят на Юнайтед – Хари Грег. Той вади късмет и се измъква от машината почти невредим. Използва дългите си ръце, за да извади от горящия самолет редица пътници. Сред тях са играчите Боби Чарлтън, Джаки Блаунчфалуър, Денис Вайълет и треньорът Мат Бъзби. Въпреки това на борда на онзи самолет загиват цели 7 футболисти на Юнайтед. Това са Джеф Бент, Роджър Бърн, Еди Колман, Марк Джоунс, Дейвид Пег, Томи Тейлър и Лиъм Уелън. Мат Бъзби и Дънкан Едуардс биват откарани в болница с изключително тежки наранявания. Европа е покрусена, а феновете на Юнайтед – шокирани.

Само седмица по-късно най-големият талант на отбора - Едуардс, също губи живота си вследствие на нараняванията си, а Англия потъва в ужас и скръб. В същото време Мат Бъзби се бори в продължение на месеци за живота си, като на няколко пъти е на крачка от смъртта. Лекарите успяват да го стабилизират, но крият в тайна новините за загиналите след катастрофата, тъй като се страхуват от реакцията на организма му от шока. Тук идва времето на помощник-треньора Джими Мърфи, който трябва да поеме остатъците от отбора и с тях да довърши сезона, докато Мат Бъзби се лекува в Мюнхен. Задачата се усложнява още повече, когато се разбира, че оцелелите от катастрофата Джони Бъри и Джаки Блаунчфалуър са получили наранявания, след които няма да могат да играят повече футбол. Мърфи бърза да доведе външни хора в отбора, необременени от гробната обстановка. След множество противоречия с Футболната асоциация на Англия, се решава отборът да продължи участието си в КЕШ. Домакинският мач срещу Милан успява да повдигне настроението на публиката, след като въпреки всички трудности, Юнайтед печели с 2-1. Силиците на „червените дяволи“ обаче стигат само до там и губят гостуването си с 4-0. Междувременно Мат Бъзби започва да се възстановява и отпраща специално послание към публиката на отбора. Сезонът завършва с финал за ФА къп срещу Болтън. Манчестър Юнайтед губи с 2-0, но е подкрепян докрай от своите фенове, готвейки се за преждевременно настъпилия нов игрови цикъл.

През август 1958 г. Мат Бъзби в крайна сметка се завръща начело на клуба и двамата с Мърфи се заемат да изградят един изцяло нов отбор. Сглобяването на новия състав е трудно и поетапно, като се върти основно около плеймейкъра Боби Чарлтън. През 1962 г. в отбора пристига шотландският нападател Дениз Лоу. Постепенно двамата с Чарлтън сформират невероятен тандем, заставащ в основата на бъдещето величие на новите „зайци на Бъзби“. През следващата година дуото се превръща в трио с привличането на ирландското ляво крило Джордж Бест. Всъщност именно Бест придава фактора класа в този отбор. Той има феноменална техника, голов нюх и способност да изостря атаките на отбора още щом топката попадне в краката му.

Така триото Чарлтън, Бест и Лоу се превръща в най-добрата атакуваща формация футболисти, които Манчетър Юнайтед някога е притежавал. Когато към тези играчи се прибавят крилото Джон Аштън и универсалният боец Дейвид Садлър, който изпълнява ролята, както на защитник, така и на опорен халф, според ситуацията, обликът на новия Юнайтед изглежда наистина добре.

След дълги години на преобразяване, отборът печели ФА къп през 1963 г. , а титлата на Англия си възвръща през 1965 г. Триумфира отново през 1967 г. и настъпва времето да бъде свършена работата, отложена преди 10 години. „Зайците на Бъзби“ тръгват на поход в Европа и няма отбор или самолет, който може да ги спре. Пред силата на Юнайтед падат последователно Хибърниън, ФК Сараево и полският Гурник. Идва време за сблъсък с Реал Мадрид на полуфиналите. Юнайтед печели домакинския си мач с 1-0, след гол на Джордж Бест.

По това време ирландеца от футболист се е превърнал в поп звезда. Може да се каже, че той е първата футболна знаменитост в историята, като историите за постоянни смени на манекенки и кралици на красотата в неговото легло, и злоупотреба с алкохол и наркотици, дори изместват представянето му на терена. Въпреки това, всичко му е простено, тъй като той е най-добрият играч към онзи период, а това признава дори великият Пеле. Години по-късно Диего Марадона признава, че любимият му футболист в детството е бил именно лудият ирландец.

Вторият мач срещу Реал Мадрид е изключително зрелищен и завършва 3-3. Следва финалът с доминиращата в Европа по онова време Бенфика, предвождана от гениалния Еузебио.
Мачът се играе на препълнения лондонски стадион „Уембли“, а цяла Европа чака да види как „зайците на Бъзби“ ще постигнат това, което е трябвало да постигнат преди десетилетие. Може да се каже, че Бенфика е водещият отбор по-време на срещата, чиито футболисти показват по-градивен футбол. Юнайтед обаче е зареден с огромно желание и в 53-та минута Боби Чарлтън открива резултата. Грака изравнява в 75-та  минута и праща мача в продължения. Там само за 6 минути англичаните слагат край на спора. Между 93-та и 99-та минути голове бележат Джордж Бест, Браян Кид и отново Боби Чарлтън.  Манчестър Юнайтед завоюва своята първа Купа на европейските шампиони и слага края на една от най-невероятните приказки във футболната история.

Постигнал това, за което е мечтал, Мат Бъзби се оттегля от треньорския  пост на клуба още през следващата година, слагайки край на първата златна ера на червените от Манчестър.

Манчестър Юайтед може и да не е най-успешния футболен отбор през 60-те години на миналия век, но определено е бил  най-обичания и далия на играта едни от най-великите имена в нейната история. Между 1963 и 1968 г. отборът печели две титли на Англия, една купа на Футболната Асоциация и една Купа на европейските шампиони. Боби Чарлтън и Джордж Бест са удостоени със „златната топка“, съответно през 1966 г. и 1968 г.


Единайсеторката на Манчестър Юнайтед, победила Бенфика през 1968 г.:
Степни, Бренън, Стайълс, Фоукс, Дън, Крирънд, Чарлтън, Садлър, Бест, Кид, Аштън


Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.


Свързани новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

  • 1 Фен на Юнайтед

    0 0 Отговор
    Нека повече жена която не е запозната с прозвищата не се опитва да пише за неща които не разбира :)