В технологичния свят времето е относително понятие, но постижението на белгийския програмист Бернар Ламбо граничи с научната фантастика. В рамките на едва 24 часа той, в тандем с изкуствения интелект Claude, успя да вдъхне живот на напълно нов език за програмиране, наречен Elo. Това не е просто експериментален код, а завършена екосистема, която обещава да преобърне представите за бързина при разработването на софтуерни инструменти.
Elo не се опитва да замени гиганти като Java или Python, а заема специфична ниша – той е език за изрази, който се компилира директно в JavaScript, Ruby и SQL. Основното му предназначение е да служи като универсално острие за валидиране на данни и обработка на сложна бизнес логика. Проектът е стряскащо мащабен за едно денонощие работа: той включва собствен парсер, интелигентна типова система, три отделни компилатора, стандартна библиотека и дори функционален уебсайт с пълна документация.
Магията зад този светкавичен успех се крие в т.нар. „агентно програмиране“. Ламбо разкрива, че Claude не е бил просто пасивен помощник, а активен съавтор. Изкуственият интелект сам е пишел код, генерирал е тестове за проверка, изпълнявал ги е и – което е най-впечатляващо – сам е коригирал собствените си грешки при неуспех. Белгиецът обаче бърза да охлади ентусиазма на онези, които смятат, че програмистите вече са излишни. Според него човешкият контрол, правилната архитектурна визия и строгите ограничения са били жизненоважните „спирачки“, които са попречили на проекта да излезе от релси.
За Ламбо това сътрудничество е доказателство, че изкуственият интелект е най-силен там, където на човека му липсва специфичен опит или време за досадна рутина. Elo е замислен като „безопасна зона“ за нетехнически потребители в No-Code платформи, позволявайки им да манипулират данни без риск от фатални софтуерни грешки. Урокът от този 24-часов спринт е ясен: когато човекът зададе посоката, а машината поеме гребането, хоризонтът на възможното се разширява до неподозирани мащаби.