Инженерите на космическата агенция на САЩ постигнаха изключителен технологичен пробив при фината настройка на оптичните системи на обсерваторията Nancy Grace Roman. Въпреки че апаратът все още пътува към крайната си дестинация и се намира в открития космос едва от месец и половина, предварителните резултати от калибрирането надхвърлиха най-смелите очаквания на специалистите. Яснотата и фокусът на изображенията се оказаха с близо една трета по-добри от първоначалните проектни спецификации, което гарантира революционна прецизност при бъдещите изследвания на дълбокия космос.
Основният фокус на последните инженерни дейности падна върху широкоъгълния инструмент, известен като Wide Field Instrument или съкратено WFI. Този мощен инфрачервен модул разполага с впечатляваща матрица от 18 детектора, чиято обща резолюция достига внушителните 300 мегапиксела. По време на изпитанията експертният екип подложи на сериозни тестове управляващата електроника, механизма за оптичните филтри, вградената система за термичен контрол и калибровъчните светодиоди. Благодарение на специализираното филтърно колело телескопът ще може успешно да изолира конкретни дължини на вълните и да разлага светлинния поток на отделни спектрални компоненти, докато калибровъчната система компенсира дребните отклонения в чувствителността на самите сензори.
Същинската техническа магия обаче се крие в ювелирната корекция на огледалата, която остава скрита за невъоръченото око. Специалистите преместиха вторичното огледало, отговорно за пренасянето на светлината от първичната повърхност към детекторите, с едва една шестнадесета част от диаметъра на човешки косъм. За да се придобие представа за мащаба на това постижение, експертите го сравняват с промяна на височината на огромен небостъргач посредством поставянето на обикновена монета върху покрива му. Първоначалните изчисления сочеха допустима оптична грешка от около 90 нанометра средноквадратична стойност, но след фината намеса уредът отчете едва 63 нанометра. Именно това постижение осигурява тридесетпроцентово подобрение в качеството на бъдещите астрономически кадри.
Успоредно с това продължава и кропотливата работа по втория ключов уред на борда – усъвършенствания коронограф, чиято основна задача ще бъде ефективното потискане на ослепителната звездна светлина с цел директно заснемане на далечни екзопланети. Инженерите все още финализират поведението на деформируемите огледала в тази секция, като процесът изисква изключително време и внимание.
Космическата обсерватория Roman бе изстреляна успешно на 30 август 2026 година и вече месец и половина следва траекторията си към стратегическата точка на Лагранж L2, изпращайки първите си технически кадри преди точно тридесет дни. Въпреки изключителния напредък и надхвърлените технически норми, реалните научни наблюдения все пак ще трябва да изчакат. Очаква се апаратът да достигне крайната си позиция до края на настоящата година, след което ще преминат необходимите процеси по охлаждане и финално калибриране, а стартът на мащабните изследователски програми е планиран за януари 2027 година.