На 3 април 1973 г. на път за най-важната пресконференция в живота си, Мартин Купър, главен инженер в Motorola, провежда първия телефонен разговор, осъществен от мобилен телефон.
Както медиите, така и минувачите, които го срещат в предградията на Манхатан в Ню Йорк, стават свидетели на това историческо събитие. Точно там, на Шесто авеню, Купър публично провежда първия телефонен разговор от прототипа DynaTac 8000x, по-късно пуснат на пазара с името DynaTac 8500. За привилегията да бъде негов събеседник Купър избира не кой да е, а своя най-голям конкурент по онова време - д-р Джоел С. Енгъл от AT&T.
Набира неговия стационарен номер и казва: “Джоел, аз съм, Марти. Обаждам се от клетъчен телефон, истински безжичен клетъчен телефон.” Отсреща се чува само тишината на изумлението.
Разбира се, главното ръководство на Motorola подкрепя концепцията за мобилен телефон на Купър, инвестирайки 100 милиона долара в периода между 1973 и 1993г. - още преди приходите да бъдат налице.
Купър събира екип, който успява да проектира и сглоби продукт за по-малко от 90 дни. Оригиналната слушалка, наречена DynaTAC 8000x (DYNamic Adaptive Total Area Coverage), тежала 1,1 килограма с дължина от 25 сантиметра и носила наименованието „тухлата” или „обувката”.
Много важна част от DynaTAC била батерията, която имала тегло четири или пет пъти повече в сравнение с модерен мобилен телефон. Възможността за разговори по телефона била само 20 минути, след което се изисквало 10-часово презареждане, но, както казва самият Купър шеговито, “Животът на батерията не беше проблем, защото никой не можеше да държи телефона в ръка толкова дълго време!”