Електронната стабилизираща програма и възможностите ѝ са познати за почти всеки собственик на кола, произведена през последните 15-ина години. ESP и разновидностите ѝ обаче разполагат с редица полезни функции, които помагат на шофьорите ежедневно, без те самите да го разбират.
ESC (Electronic Stability Control) или ESP (Electronic Stability Program) представлява отделна система от устройства, с които се оборудват практически всички нови автомобили на пазара. Изпълнява множество програмни функции, част от които производителите активират още в базовата комплектация, а останалите предлагат срещу заплащане. За да разбере дали колата му разполага с една или друга опция, собственикът трябва да погледне в спецификациите ѝ.
Една от по-слабо познатите функции на ESP е т.нар. спирачен помощник (Brake Assist). Той е безценен в ситуации, в които шофьорът няма или време, или сили да натисне педала на спирачката до сработване на антиблокиращата система. Електрониката следи постоянно колко бързо се пренася кракът от газта на спирачката и може автоматично да увеличи налягането в спирачната система до максимум, за да увеличи ефективността на спирането и да намали спирачния път.
Това обаче не е всичко. ESP следи също така и преразпределението на масата между предната и задната ос. При рязко спиране предният мост поема най-голяма част от теглото на автомобила. ESP "усеща" това и разпределя спирачното усилие така, че предните колела да не блокират преди задните. Системата работи по подобен начин и в завоите, в които вътрешната двойка колела е по-слабо натоварена от външната.
Стабилизиращата програма умее също да определя температурата на спирачните дискове, тъй като ако те са силно загрети, трябва да се прилага по-голямо усилие. В такъв случай ESP започва автоматично да притиска накладките към дисковете, за да не усети водачът разликата и да прилага същия натиск върху педала.
ESP може да повиши и ефективността на спирането извън пътя. При някои автомобили с активиран всъдеходен режим стабилизиращата програма допуска пълно блокиране на колелата при спиране, за да може пред тях да се събере купчинка от пясък или пръст. При офроуд това позволява по-бързо гасене на скоростта и значително съкращаване на спирачния път.
Оказва се, че в дъждовно време ESP комуникира дори с толкова прост помощник като датчика за дъжд. Ако той се активира, програмата увеличава автоматично налягането в спирачната система и периодично притиска накладките към дисковете, за да "обере" водния филм. Това позволява да се подобри значително ефективността на спирането на мокър път.
Виждате сигнал за спаднала гума на арматурното табло, а колата ви дори няма датчици за следене на налягането в гумите? Отново трябва да благодарите на ESP. Алгоритъмът работи доста просто. Ако гумата е спаднала, радиусът ѝ намалява и колелото започва да се върти по-бързо. Сензорите за скоростта на въртене улавят разликата и съобщават на електронния управляващ блок, който уведомява водача.
Всъщност ESP помага дори в управлението на автомобила. Ако колата се дестабилизира, електрониката моментално оценява ситуацията и изпраща определени команди към управляващия блок на електрическия усилител на волана. Той на свой ред указва с леки тласъци накъде трябва да бъде завъртян, за да може шофьорът да си възвърне контрола над автомобила.