Преди почти 44 години, през септември 1977 г., НАСА изпрати космическата сонда Voyager 1 на пътешествие, а днес, след като изпълни основната задача за изучаване на Юпитер и Сатурн, продължава да доставя научна информация извън Слънчевата система.
Нови научни данни, получени от древния космически кораб (по стандартите на космическата ера), позволиха на астрономите да изследват междузвездното пространство и да се уверят, че междузвездното пространство е изпълнено с плазма - междузвезден газ, който произвежда акустичен шум, записан от сондата и доставен на Земята.
Днес Voyager 1 предава данни от разстояние над 22.5 милиарда км от Слънцето. Астрономите от университета Корнел записаха „слабо и монотонно, постоянно бръмчене на междузвезден газ“. Важно е да се отбележи, че устройството работи извън хелиосферата (границите на Слънчевата система с междузвездното пространство), а Слънцето с планетите на „нашата“ система практически няма ефект върху показателите, регистрирани от сондата.
Voyager 1 използва т.нар. плазмената вълнова система, която е била предназначена за изследване на магнитосферите на Юпитер и Сатурн, за да получи данни за междузвездния шум.
Пътуването отвъд хелиосферата продължава от август 2012 г. Оттогава космическата сонда регистрира постоянен, монотонен шум, който астрономите сравняват с „тихия шум от дъжд“. В същото време Voyager 1 регистрира през 2014 г. изблик на активност от Слънцето, което след това изхвърли коронална материя, което е причина за промяна в магнитното поле дори извън хелиосферата. Учените сравняват такива изблици с мълнии по време на дъжд, след което има спокойствие и междузвездното пространство продължава да излъчва „тихо шумолене“.