Проф. Мария Пиргова пред ФАКТИ: Войната ескалира в Черно море (ВИДЕО)

Нарастващото международно напрежение и отражението му върху България – от войната в Украйна и конфликтите в Близкия изток до ролята на НАТО, политиката на Доналд Тръмп и бъдещето на Европейския съюз. Каква е отбранителната готовност на страната, енергийната сигурност и предстоящите политически предизвикателства пред България. Ето какво сподели пред Лили Маринкова в студио „ФАКТИ“ и предаването „Разговор“ политологът проф. Мария Пиргова.

- Проф. Пиргова, ще продължи ли ескалацията в Черно море и доколко е основателна критиката към президента Илияна Йотова и премиера Румен Радев за реакцията им след ударите по корабите?
- Смятам, че ударите ще продължат. В Черно море има около 45 поразени кораба. Повечето от тях са руски, но има и много украински. Войната ескалира и тази ескалация вече достига до нас. Това не е нещо, което не сме очаквали. Колкото и да се повишава тонът в медиите срещу Румен Радев и Илияна Йотова, не смятам, че подобна критика е реалистична. От 2022 г. досега България е имала девет правителства. За четири години девет кабинета! Всички те по един или друг начин са бягали от отговорност, включително и предишните управления. Сегашното правителство вече навлиза в тази проблематика и се надявам да подходи по-отговорно.
Една от възможностите е да се търси взаимодействие с Румъния и Турция в Черноморския регион. Досега обаче нито едно от предишните осем правителства не е предложило достатъчно сериозно сътрудничество за сигурността в Черно море или пакт за ненападение срещу корабите там. Сега подобни идеи се предлагат от опозицията, но е трябвало да бъдат обсъждани много по-рано.
В началото на войната България беше един от най-сериозните партньори на Украйна. Но войната е реалност, свързана със сблъсък на интереси. Въпросът е как защитаваме ценностите си. Опозицията говори за защита на ценностите, но трябва да си дадем сметка с какви средства се осъществява тя. В условията на война силата и въоръжението имат съществено значение.
Не можем просто да заявим, че ще активираме член 4 от Северноатлантическия договор, след като нападенията не са извършени в наши териториални води, а в международни води и в района на изключителните икономически зони. Това поставя въпроса за правните основания за подобно действие, а още повече за прилагането на член 5.

- Означава ли това, че България няма правна възможност да поиска консултации в НАТО след инцидентите в Черно море?
- За задействането на съответните механизми трябва да са изпълнени определени условия. Не е достатъчно просто да активираме даден член от договора и да започнем консултации. Поставя се и въпросът доколко Черно море попада в обхвата на конкретните механизми за колективна отбрана на НАТО. Това е тема, която изисква внимателен правен анализ. Не съм военен или международноправен специалист, но смятам, че основната отговорност за сигурността в Черноморския регион трябва да се разглежда и през взаимодействието между самите черноморски държави.
Те са шест: България, Румъния, Турция, Грузия, Русия и Украйна. Всички те имат отношение към сигурността в региона.
Дронове са падали и на територията на Турция и Румъния. Имаше и дрон на българска територия, в района на румънската граница. Това показва, че последиците от войната вече засягат и нашия регион. Независимо кого ще обвиним, трябва да признаем, че възможностите ни за непосредствена реакция са ограничени. Светът все още не разполага с достатъчно ефективни системи за противодействие на всички видове дронове. Технологията се развива бързо, а откриването, прихващането и неутрализирането на безпилотните апарати остава сериозно предизвикателство.

- Как оценявате призивите на опозицията за по-добро въоръжаване на армията и закупуване на системи за противодействие на дронове?
- Разбира се, българската армия трябва да бъде модернизирана и да разполага със системи за противодействие на дронове. Но този процес трябваше да започне много по-рано. Ако не през 2022 г., то поне през 2024 г. вече беше ясно, че безпилотните апарати се превръщат в ключов инструмент на съвременната война. Въпреки това дълго време не бяха предприети достатъчно сериозни действия. Сега темата се поставя особено активно в предизборния период. Не смятам, че непрекъснатото говорене по нея само по себе си ще допринесе за решаването на проблема. Необходимо е реално планиране, финансиране и изграждане на отбранителни способности, а не просто политически изявления. Има конкретни въпроси, по които трябва да се произнасят военните специалисти и експертите. Политиците трябва да осигурят необходимите условия, но не могат да заменят професионалната оценка.

- Опитът на Румен Радев да запази по-сдържана позиция по отношение на Украйна и да не участва в инициативи като „Коалицията на желаещите“ беше ли правилен ход? Това означава ли, че България се отказва от военната и финансовата подкрепа за Украйна?
- Според мен опитът на Радев да не се присъединява автоматично към общата европейска линия, особено по отношение на Украйна, е един от малкото възможни полезни ходове за България. Страната ни има специфични интереси. Ние сме географски близо до Русия и трябва да отчитаме това обстоятелство при формирането на външната си политика. Особено показателно е посещението на Боданов в София. То може да означава, че Радев вече се възприема като политик, способен да поддържа преки контакти както с Украйна, така и с Москва. Разбира се, предстои да видим дали това действително е така. Самото посещение, което според информацията е било непублично, показва определено внимание към България и към ролята на Радев. След това Боданов замина за Вашингтон, което също подсказва, че в тези контакти може да има по-широк дипломатически контекст. Дипломацията обаче често се осъществява при закрити врати. Ние знаем само малка част от това, което политиците обсъждат помежду си. Истинското значение на тези разговори ще стане ясно с развитието на събитията. Най-важното е България да запази способността си да разговаря и с двете страни в конфликта.

- Защо според Вас е толкова важно България да поддържа диалог и с Русия, и с Украйна?
- България трябва да бъде в състояние да разговаря и с двете страни. Става дума за две славянски държави, които са географски близо до нас, а Русия е и непосредствен съсед на България по Черно море. Едно е да подкрепяш Украйна от Лондон, Вашингтон или Париж. Съвсем друго е да го правиш, когато войната се води непосредствено до теб и когато Русия, със своята военна мощ и ядрени способности, се намира в непосредствена близост.
Трябва да си зададем въпроса какво реално можем да противопоставим на Русия в настоящия момент. Ако дори НАТО трябва внимателно да преценява действията си, не можем да очакваме, че България сама ще разполага с възможности да промени ситуацията.
Затова смятам, че единственият разумен подход за страната ни е балансирана политика, включваща диалог с Русия и опит за разбиране на причините, поради които тя води тази война. Това не означава непременно да оправдаваме действията на Москва. Означава да разбираме реалностите и да търсим начин България да защити собствените си интереси.

- Означава ли тази позиция, че не трябва да определяме ясно коя страна е агресор във войната?
- Русия може да бъде определена като агресор. Но в българските медии въпросът за агресора често се превръща в основен критерий, по който обществото се разделя на два лагера. Този подход обаче не ни отвежда непременно към решение. По-важно е да разберем, че става дума за две противостоящи страни във война и че България трябва да формулира политиката си, като отчита реалните условия, в които се намира.
Трябва да има яснота за позициите на двете страни, но същевременно не бива да забравяме собствените си национални интереси.
Международната среда се променя изключително динамично. Международният правен ред е подложен на сериозни сътресения, а правилата, на които разчитахме досега, все по-често се поставят под въпрос.
При тези условия не можем да приемаме, че позоваването на член 5 или на други международни договори автоматично ще гарантира желания резултат. Трябва да отчитаме действителното поведение на големите сили и промените в международните отношения.

- Как оценявате политиката на Доналд Тръмп и как тя се отразява върху международната сигурност и войната в Украйна?
- Политиката на Тръмп е изключително сложна и трудно предвидима. Тя създава допълнителна несигурност в международните отношения.
Виждаме как позициите на Съединените щати могат да се променят в кратки срокове. До неотдавна Вашингтон налагаше санкции на Русия, а впоследствие се появиха информации за търсене на доставки на руски дизел.
Тези противоречия показват колко трудно е да се правят дългосрочни прогнози за поведението на големите сили.
За България това означава, че не трябва да разчита единствено на декларации и формални съюзнически ангажименти. Необходимо е да провежда реалистична външна политика, да укрепва собствената си сигурност и да поддържа дипломатически канали за комуникация.
Международният ред се пренарежда, а в такава обстановка страната ни трябва да действа внимателно, с ясна представа за своите възможности и интереси.

- Как оценявате политиката на големите сили и възможността за нови избори в Украйна, както и за смяна на Володимир Зеленски?
-Силните правят каквото искат, а ние, слабите, страдаме от това. Що се отнася до информацията, публикувана във Financial Times, за потенциални нови избори в Украйна и евентуална смяна на Зеленски, смятам, че за Тръмп Зеленски вече не е необходим. Той му пречи. От една-две години насам Тръмп му дава да разбере, че не желае да продължава да работи с него по същия начин. Особено ясно това се проявява в периода преди изборите в САЩ.
Разбира се, позициите на Тръмп се променят във времето. Той балансира между различните фракции в Конгреса и Сената, което обяснява защо понякога решенията му изглеждат противоречиви. Той трябва да отчита и позициите на конгресмените и сенаторите, от чиято подкрепа зависи политическото му бъдеще.

- Доколко действията на Доналд Тръмп са продиктувани от предизборни съображения и икономически интереси?
- Не смятам, че става дума единствено за предизборна агитация. Тук има и икономически интереси.
Виждаме какво печели Тръмп от войната в Иран, включително по отношение на интересите на собственото си семейство. Но от друга страна, той ще трябва да намери начин да излезе от тази война. Според мен Съединените щати понесоха сериозни загуби по отношение на международния си образ, на политическия авторитет на Тръмп и на възприемането на Америка като световна сила. Възможно е отделни икономически интереси да са спечелили от движението на цените на петрола, но това не отменя щетите върху международния имидж на САЩ. Тръмп ще трябва да намери начин да се измъкне от тази ситуация.
Не смятам, че положението на Путин в Русия е особено благоприятно. Затова е възможно големите лидери в момента да търсят начини да укрепят позициите си и да си осигурят взаимна подкрепа. Предполага се, че Путин и Тръмп могат да се срещнат с посредничеството на Си Дзинпин в близко бъдеще, вероятно през есента. Ще видим дали това ще доведе до нови реалности в международните отношения. Самата стъпка към възобновяване на търговията с Русия, включително чрез доставки на дизелово гориво, макар и в ограничени количества, е показателна. Вероятно подобни стъпки ще продължат. Това говори, че за Тръмп продължаването на войната не е желан сценарий.

- Как тази промяна в отношенията между САЩ, Русия и Китай се отразява върху Европейския съюз?
- Европейският съюз, от който сме част и ние, се противопоставя на Путин, когото определя като агресор. По отношение на Тръмп обаче позицията е по-сложна. А покрай това Европа влиза в противоречия и с Китай, представляван от Си Дзинпин, който също има свои стратегически интереси и отношения с Москва.
Въпросът е накъде върви Европейският съюз. Според мен той рискува все повече да губи тежестта си в международните отношения.
В същото време някои български политически сили, макар и в момента да са в опозиция, продължават да повтарят, че ще въоръжаваме Украйна, докато тя победи.
Не смятам, че това е реалистична позиция. Международната обстановка се променя и всички трябва да се съобразяват с новите реалности. Независимо кого подкрепяш, трябва да приемеш ограниченията и действителните възможности на собствената си държава.

- Ще се превърне ли противопоставянето между привържениците на по-твърдата политика към Русия и поддръжниците на по-балансиран подход в основна тема на българската предизборна кампания?
- Разделението между различните политически лагери, както и противопоставянето между Европейския съюз и Съединените щати, несъмнено ще окажат влияние.
Хората, които настояват за по-твърда политика и за продължаване на военната подкрепа за Украйна, вероятно ще бъдат сред основните опоненти на Радев.
Един от аргументите срещу него може да бъде, че е имал девет години възможност да действа като президент в рамките на два мандата, но не е допринесъл достатъчно за сигурността на България. Подобни критики могат да бъдат отправени и към Илияна Йотова като кандидат за президент, доколкото тя е свързвана със същия политически курс. Аз обаче не бих приела това като сериозен аргумент, поне не и без да се отчете цялостната политическа отговорност. Както вече казах, през този период България имаше девет правителства, които не предприеха необходимите действия. Някои от тях бяха съставени с участието на политически сили, подкрепяни от Радев, но отговорността не може да бъде прехвърлена единствено върху един човек.

- Какво е реалното състояние на българската армия и доколко страната е напреднала в модернизацията на въоръжените си сили?
- Нека погледнем какво действително сме постигнали. Купихме изтребители F-16, но въпросът е доколко разполагаме с реални способности. В оригиналния разговор се посочва, че от поръчаните 16 самолета тогава България разполага с два. Междувременно продължават и проблемите с поддръжката на МиГ-29, включително необходимостта от съдействие от Полша. Трябва да си зададем въпроса докъде сме стигнали с модернизацията на армията и укрепването на границите.
Погледнете турската граница. Изграждането на съоръженията и мерките за защита не решиха всички проблеми. В определен период имаше политическо взаимодействие между националистическите формации и ГЕРБ, но и това не доведе до трайно решение. Добре е, че в момента няма толкова силен миграционен натиск, но това не означава, че сме изградили необходимите способности.
През годините бяха пропуснати много възможности. Вместо да инвестираме последователно в сигурността и инфраструктурата, често се стигаше до неефективно управление и съмнения за злоупотреби.

- Доколко липсата на инфраструктура ограничава отбранителните способности на България?
- България няма достатъчно добре развита инфраструктура и необходимите транспортни коридори, които да позволяват бързо придвижване на войски от север на юг и от изток на запад. Това е сериозен проблем не само за националната сигурност, но и за ролята на страната ни в общата европейска и натовска отбранителна система. В продължение на години не бяха направени необходимите инвестиции. Затова днес България се оказва в много тежко положение, когато трябва да реагира на новите предизвикателства. Сега Радев ще трябва постепенно да се справя с натрупаните проблеми. Не мога да кажа как точно ще го направи и дали ще успее. Но оценявам факта, че е поел този личен политически риск и е решил да се ангажира с отговорността за състоянието на страната.
Ще видим как ще се развият нещата. Надявам се, че с подкрепата на българските граждани поне част от проблемите ще започнат постепенно да се решават.

Още от разговора вижте във ВИДЕОТО.